81-годишната Беатрикс Ост е толкова много неща: визуален артист, дизайнер, модна муза, сценарист, режисьор, продуцент, но и жена с изключително богата биография и живот като на кино – от тези, които вече рядко се срещат. Детството ѝ преминава в бедната следвоенна Германия, където открива творческата си нагласа и влечението си към изкуството. Формира стила си в Ню Йорк през епохата на Studio 54 и Анди Уорхол. Прави артистична кариера в САЩ и затвърждава имиджа си на модна икона.
Но Беатрикс няма никакво намерение да спира дотук. Възрастта просто ѝ дава възможност да се развива, да се вдъхновява от по-младите и да изследва границите на креативността си. Едновременно с това обаче ѝ носи и несигурност.
„Знам, че имах дълъг и интересен живот” – казва тя с все още осезаем немски акцент – „но по някакъв начин се чувствам като тийнейджър. Изпитвам известна несигурност, впускайки се в това, което хората наричат „старост“. То е някакъв вид експеримент, не мислите ли?“
За жена като Беатрикс, чийто живот минава под знака на импровизацията, едва ли думата „експеримент“ звучи толкова плашещо, колкото за повечето от нас. Вижте само местожителството ѝ: защо, за бога, една модна икона и човек на изкуството ще прекарва част от времето си във ферма до Шарлотсвил, Вирджиния?
Защото един ден завъртяла махалото си над картата на Източното крайбрежие на САЩ и то спряло на определено място. Когато го посетила, открила там великолепно разпадащо се имение, което решила да купи и да реновира, понеже по някакъв начин ѝ напомнило за детството.
Възрастта е възможност
Беатрикс оприличава житейския си опит на красива рокля, от която с радост би рязала парчета и би ги раздавала на околните под формата на познание и уроци. И определено се чувства ценена и значима – може би защото повечето хора твърде бързо се отказват от това усещане.
„Хората губят чувството си за собствена ценност, казвайки неща като „аз нямам значение“ или „каквото и да казвам, не ме чуват“. Но вижте, аз имам внуци тийнейджъри. Естествено, че не искат да чуят и думичка от това, което им казвам. Въпреки това знам, че съм изключително важна за тях.“
Донякъде това е причината да не се чувства некомфортно с хора, които са по-млади от нея. Тя прекарва много време с приятелите на своите деца, които са 30-40-годишни. Но когато се срещне с родителите им, често няма за какво да разговаря с тях.
„Изглеждат ми твърде стари. Много хора обичат да говорят за болестите си и за начина, по който те ги ограничават. Но на мен това не ми е интересно. Нещата са такива, каквито са. Може да си болен и на 25 години. Не искам да знам за болестите ти, а за духа ти и за мнението ти по този или онзи въпрос.“
Днес Беатрикс Ост печели възхищението на всички модни дизайнери, а зашеметяващият ѝ стил, включващ нейната запазена марка – тюрбан върху коси с цвят на лавандула, както и неизменното тъмночервено червило, ѝ осигурява фотосесии в модни библии като Harper’s Bazaar и Vogue. А малките неща, които прави в ежедневието си, са истинските уроци по красиво остаряване и жив ум.
„Аз съм винаги на път. Всеки ден за мен е нещо ново. Просто да съм тук, да прекрачвам от съня в новия ден… дори само това е нещо прекрасно и го приемам като дар!“
Още откровения за живота, красотата и вдъхновението от тази невероятна жена ще намерите на следващите страници.
