Жан-Пол Белмондо: До последен дъх

„Тези хиляда живота минаха много бързо, много, много бързо, със скоростта на колите, които карах. Можех да ги преживея само веднъж, без да ги разказвам. Но аз съм ненаситен и от висотата, която дава времето, ми се ще да поема отново по същия път, по-бавно и в обратна посока… Не пишете думата „край“. Невъзможно. Немислимо. Предварително знам, че ще се проваля. Ще се изложа. Няма да мога. Прекалено е трудно.“

Това са думи на Жан-Пол Белмондо от книгата му „Хиляда живота струват повече от един“. Те описват подготовката му за театрално представление, в което той играе главната роля и прекарва на сцената почти три часа и половина. Но независимо от тези вътрешни страхове Жан-Пол Белмондо не спира да работи. Разкъсван от несигурност отвътре и увереност отвън. Добро и лошо момче едновременно. Икона на френското кино. Холивуд непрекъснато пуска дългите си ръце към него, но той дълго отказва да играе в англоезични филми.

Остави ни наследство от над 80 филма, заснети в продължение на пет десетилетия. Роден през 1933-та, Жан-Пол мечтае да играе на сцена. Затова и три пъти кандидатства в Консерваторията за драматични изкуства в Париж, преди прочутото училище по драма да го одобри. Прекарва 50-те години на миналия век в опит да изгради кариера в театъра. За щастие и с щипка късмет, Белмондо успява да се превърне в един от любимците на зрителите, но на големия екран. Избираме шест от най-емблематичните му превъплъщения, за да покажем огромния му талант.

До последен дъх

Филм, който поставя началото на френската Нова вълна в киното. Там Жан-Пол не е толкова гангстер, колкото някой, изгледал твърде много гангстерски филми – самозванец, чийто идол е Хъмфри Богарт. Престъпността му се усеща повече като импровизация, отколкото сценарий, а отношението му в стил „не ми пука“ и „майната им на всички“ е запомнящо се, пишат за него по онова време кинокритиците. Филмът на Жан-Люк Годар опровергава тези, които преди това смятат, че Жан-Пол не притежава нужната харизма, за да стане голяма звезда.

Чочарка

Основният център на този шедьовър на италианското и френското кино, тъй като филмът е копродукция, е образът на София Лорен. Жан-Пол Белмондо играе ролята на младия Мишел ди Либеро и ще го познаете още щом го видите. Базирана на романа на Алберто Моравия, историята на екрана пренася зрителя във времето на Втората световна война. Вдовицата Чезира и нейната 13-годишна дъщеря бягат от бомбардировките над Рим, надявайки се да намерят убежище в родното село на Чезира. Случват им се безброй ужасни неща, като загубена любов и насилие. „Чочарка“ е дело на режисьора Виторио де Сика и един от бележитите филми, част от неореализма, който по онова време настъпва в творческите кръгове на Италия. Макар и с по-малка роля, лентата затвърждава името и образа на Белмондо на големия екран.

Лудият Пиеро

Четири години след „До последен дъх“ Жан-Пол Белмондо работи отново с Жан-Люк Годар в този разкошен филм, емблема на Новата вълна. „Лудият Пиеро“ засяга една от любимите теми на Годар – бунтът на самотника срещу обусловеността на света. Страстта преминава в престъпление, престъплението води до смърт. Но не е ли по-добре да умреш като мъж, отколкото цял живот да носиш робски нашийник, дори и ако е от чисто злато? Фердинан е женен за богата италианка. Тя му е омръзнала, той скучае. И тогава се появява старата му любов Мариан. Тя не е виждала Фердинан от четири години. Оказва се, че заедно двамата се чувстват добре. И защо да не опитат още веднъж? Но първата среща им носи неприятности. Уж случайно двамата убиват богатия любовник на Мариан. Какво да направят? Трябва да избягат от Париж, но къде? На Лазурния бряг, разбира се. Ана Карина и Жан-Пол Белмондо са млади, красиви, модерни, сексапилни, а Годар им дава перфектното престъпление, за да изразят лудостта и младостта си.

Борсалино

„Борсалино“ също е иконичен филм на френско-италианското кино от 70-те години. Тази гангстерска драма събира на едно място Ален Делон и Жан-Пол Белмондо. Делон продуцира филма, а режисьор е Жак Дере. Действието се развива в Марсилия през 30-те години, където двама гангстери – Франсоа Капела и Роко Сифреди, ухажват една и съща жена. Обстоятелствата се нареждат по различен от първите представи начин и двамата в крайна сметка стават приятели. Постепенно приятелството прераства в професионално партньорство и скоро двамата взимат под контрол цялата престъпна дейност на града. Но животът е безкрайна черна комедия от множество грешки, както би казал някой. Много такива се случват тук до фаталния финал.

Професионалистът

Може и да не сте чували за нито един от останалите филми с участието на Белмондо, но със сигурност познавате „Професионалистът“. Смятате, че не сте го гледали? Бъркате. 20 години след като е дебютирал в киното, Белмондо снима „Професионалистът“. Там играе Жослен Бомон – френски таен агент, изпратен да убие полковник Нджала, президент на измислена  африканска страна. Малко преди това да се случи,  политическата ситуация се променя и френското правителство решава да предаде агента си на тамошните власти.Той е арестуван и осъден на дългогодишен затвор. Две години след ареста  обаче  Бомон успява да избяга и се връща във Франция, където възнамерява да убие президента Нджала, който точно в този момент е на посещение там. Пълен с емблематични сцени и реплики, „Професионалистът“ е удоволствие за сетивата и един от чудесните жанрови филми на своето време.

Авантюристите

Ако „Професионалистът“ вкарва Белмондо в бурните 80-арски години, то „Авантюристите“ затвърждава позицията му. Този приключенски филм няма нищо общо с новите филми от този жанр. Действието му се развива в Тунис през 1943 година и краят на войната в Северна Африка е близо. Рота от Френския чуждестранен легион получава наглед елементарна и дори безопасна задача – да придружи бронирана кола, която трябва да извози 10 тона злато от сейф на местната банка. За тяхна неприятна изненада в уж обезлюденото градче е останала немска част, която набързо редуцира личния състав на френската рота до няколко души. Виждайки златото, оцелелите войници, особено сержант Пиер Оганьор, изигран от Жан-Пол Белмондо, моментално забравят за всякакви патриотични понятия като вярност, клетва или граждански дълг и се заемат с нелеката задача да намерят начин да приберат плячката.

Spread the love
Публикувано от
Още от Зорница Аспарухова

Завръщането на Джони Деп

През последните години секссимволът загуби от блясъка и непоправимия си чар.Талантът му...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ