И продължението му „Просто ей така”, в платформата на HBO Max, което е като хапче за зъбобол. Няма да реши проблема, но поне ще облекчи болката
Фотография / HBO Max
На 6 юни, преди точно 27 години, в ефира на НВО тръгва първият епизод на един от най-гледаните им сериали след Game of Thrones до момента – „Сексът и градът“. В шапката на шоуто, която в онзи момент показва по-скоро неизвестната Сара Джесика Паркър, оплискана от автобус, се появява леко скандалният за времето си надпис, на който предстои да се превърне в слоган сам по себе си: „Кари Брадшоу разбира от секс и не се страхува да пита.“ Още след първите няколко епизода сериалът е купен за пълен сезон и му трябва малко време, за да спечели голяма и вярна аудитория. В телевизията един култ се ражда, а впоследствие се бетонира на малкия екран.
Много сериали по-късно опитаха да повторят онова, което шоуто започна, но никой не успя. Истината е, че дори самите създатели на сериала не можаха да повторят успешната си формула с киновариантите на продукцията. Филмите, два на брой, звучаха клиширано и плоско – нещо, от което сериалът умело бягаше в рамките на 6 сезона.
В телевизионния си живот „Сексът и градът“ успява да капсулира правилата на добрия разказ, добрия хумор, интересните персонажи и силната самоирония – това му печели безброй почитатели. „Сексът и градът“ борави с прости правила. Той е кратък, динамичен, развива се в космополитния Ню Йорк и в него жените говорят за секс.
В началото бе комедията
Замислен като ситком, „Сексът и градът“ претърпява няколко метаморфози през 6-годишния си живот на малкия екран. На първо място сериалът е почти сигурно един от първите появили се, които може да се категоризират жанрово като драмеди. Тоест жанр, който жонглира между драмата и комедията. Не прекалява нито с едното, нито с другото, а намира почти перфектен баланс между тях. В първоначалната си идея Дарън Стар – създателят на шоуто, решава, че „Сексът и градът“ ще работи в почти нова телевизионна формула и ще смеси реалността с документалистиката. В първите няколко епизода, снимани през далечната 1997-а, Стар построява сюжетите така, че освен основните персонажи зрителите да чуват и да виждат и други хора и техните гледни точки към основната сюжетна линия, която, разбира се, се върти около някакъв сексуално-романтично-циничен проблем. Пилотният епизод е заснет и показан на НВО, но минават няколко месеца, докато проектът бъде одобрен за ефир. През това време Дарън Стар и Кандис Бушнел, чиято популярна колонка и книга, базирана на нея, стават причина за шоуто, леко изместват фокуса и решават да концентрират усилията си в повече истории и сюжетни линии с основните си женски персонажи.
До края на първия сезон „Сексът и градът“ вече има завършен облик, в който четири пораснали жени и техните приятели си говорят и преживяват – саркастично, иронично и с много черен хумор, секса, взаимоотношенията между хората и най-вече леко захаросаната страна на романтиката.
По-късно същия ден се замислих за връзките. Има такива, които ти показват нещо ново и екзотично, други, които са стари и познати, такива, които носят със себе си много въпроси, някои те водят на непознати места, други – далеч от началото си, и такива, които те връщат обратно. Но най-вълнуващата и важна връзка от всички е онази, която имаш със себе си. И ако намериш някого, който да обича това в теб… е, тогава… това е просто великолепно.
Това е финалната реплика на Кари Брадшоу, която се разхожда по Пето авеню в Манхатън във финалния епизод на шестия сезон на „Сексът и градът“. Епизодът е излъчен на 22 февруари 2004 г. Оттогава мина много време, но „Сексът и градът“ остана в историята на телевизията.
Дългият път
Пътят на „Сексът и градът“ до малкия екран е дълъг и труден. Но пък за сметка на това революционен. В началото Дарън Стар заедно с Кандис Бушнел предлагат шоуто на едни от най-големите телевизионни канали в САЩ. Всички го отхвърлят с аргументите, че е прекалено разкрепостено, прекалено сексуално и в него има предимно жени… при това жени на средна възраст. Тяхното оправдание е, че публиката не би гледала такъв продукт, при това в праймтайм. Дарън Стар обикаля и предлага идеята си близо две години, докато най-накрая HBO, които тепърва набират темпо на телевизионния пазар и търсят идеи за собствени продукции, решават да дадат зелена светлина на сериала и да заснемат дебютен епизод.
Днес „Сексът и градът“ се е превърнал в култ. За поколения и хора от всякаква възраст, пол и сексуална ориентация. Да бъде наречен „женски сериал“, би показало закостенелите стереотипи и клишета, които разделят телевизията до този момент на „мъжка“ и „женска“, и това никак не отива на това шоу. Просто защото „Сексът и градът“ е смешен и общовалиден като теми и истории и почти всеки зрител може да се познае в поне една безумна ситуация от личен характер, която е разработена в някой от 94-те му епизода.
В „Сексът и градът“ има повече черен хумор, цинизъм, ирония и сарказъм от цяла купчина други телевизионни предавания и формати, които имат за цел да минат за „скандални“. Той подхожда с хумор към най-простите и същевременно сложни неща в живота – любовта, секса и хората като цяло. Много мъже го харесват, защото отдавна е минал отвъд границите на стереотипите и се е забол почти на върха на сериалите, които ни учат как се прави добра телевизия.
Това, което остава
След „Сексът и градът“ обаче телевизията и най-вече телевизията със и за жени вече не е същата. Шоуто обявява своя финал още със старта на петия си сезон, защото както казва Дарън Стар на премиерата година по-късно: „Искаме да приключим, когато сме в пика си, а не да ни спрат, защото феновете вече са се отегчили от нас.“
Това, за съжаление, се случи няколко години по-късно, когато се появиха филмите. Те така и не успяха да повторят успеха на шоуто и явно нямаха такава цел, предвид ужасно плоските им сюжети и истории, но пък изкараха куп пари. „Сексът и градът“ за пореден път учи на нещо тези, които ще дойдат след него – че невинаги е добра идея да пренесеш на голям екран онова, което ти е носило успехи и удоволствие на малък. Много сериали, за чиито филми се говореше с голяма уста, изведнъж се отдръпнаха. И по-добре.
Години по-късно друга телевизия се опита отново да лежи на стари успехи и създаде шоу за ранните години на Кари Брадшоу. То беше по-зле дори и от филмите. Истината е, че никой до този момент не е успял да повтори успеха на „Сексът и градът“.
Въпреки проблемите, които сериалът има през годините – от сложния си график на снимки до конфликтите за пари и слава между основните актриси, той не сваля нивото на чувството си за хумор и динамиката на разказите си. Напротив, успява да надскочи себе си, да се изпревари, да направи свои малки революции на екрана и да се самоиронизира по най-добрия възможен начин.
Без „Сексът и градът“ много от телевизията и сериалите нямаше да са това, което ние познаваме днес. 27 години по-късно Кари Брадшоу все така разбира от секс и не се страхува да пита.
Просто ей така
От края на „Сексът и градът“ минаха 17 години. Влязохме в нова ера, нова телевизия, стрийминг, социални мрежи, стъпване по терлици на най-обикновени теми само и само да не обидим някого… Светът се промени. Но телевизията реши отново да върне „Сексът и градът“. И просто ей така… се случи.
Новата глава от живота на „Сексът и градът“ е някак същата във фундамента си – любов, жени, обувки… Но някак различна на останалите си нива.
Великолепната четворка е разбита. Ким Катрал, която играе Саманта, отказа да се върне на снимачната площадка с другите три дами, които са ѝ създавали грижи още по време на снимките на оригиналния сериал. Това беше драстичната промяна, която никой фен не искаше да вижда. В „Просто ей така…“ липсата на Саманта се усеща така, както се усеща тежка миризма на изгоряло рано сутрин.
Клишето, че със Саманта си е отишъл сексът и е останал само градът, е донякъде вярно, но по-важното е, че със Саманта си отиде хуморът. Най-разкрепостеният персонаж от завидната четворка носеше онези качества, които жените искат да притежават. Безпардонна, вулгарна, ярка и винаги една крачка пред останалите, Саманта държеше баланса и едни от най-добрите реплики в сериала.
„Просто ей така“ преминава във фазата на жени на 50, които искат да запазят нещо от онзи плам, който са имали едно време. Всички сме остарели – факт, но дали искаме да гледаме своите идоли, жените, в чийто лайфстайл и концепция за живота се влюбихме, като възрастни жени с деца и битови проблеми…
Първият сезон на шоуто излиза през декември 2021 г. В края на май стартира сезон 3. Мястото е същото – платформата на Max, но духът, разбира се, е различен. „Просто ей така…“ носи носталгия и лежи на нея. Той е по-сериозен и се опитва да балансира между онова, което познаваме отпреди, и новите стереотипи, приети за норма. Вече възрастни жени с деца, ипотека, данъци и други проблеми, се опитват да намерят своята роля в свят, който е вулгарен в говоренето за секс, но не и в правенето му. Който е много толерантен, но се обижда на всичко. Свят, който няма нищо общо с онова, по което бленувахме, когато и ние (пък и те) сме били по-млади и някак по-цинични, но по момичешки. Наивността и погледът в бъдещето са изчезнали, за да бъдат заменени от нуждата шоуто да се напасне спрямо модерния наратив. Като да се набуташ в обувки, които са ти с един номер по-малки. Има шанс да стане, но дали ще ти е удобно, е друг въпрос.
„Просто ей така…“ губи два от основните си персонажи с лекота и засилва усещането за драма за сметка на комедията. Но дава добавена стойност на нови лица и изтупва от праха позабравени любови, както може би се случва в живота. Много хора си задаваха въпроса дали има смисъл от нова глава от живота на „Сексът и градът“? И си казваха – по-скоро не. А дали всички са там и гледат? Да, гледат. И не откъсват очи. Всеки има различна концепция как трябва да се развие едно нещо, когато естественият му път звучи все едно е приключил. Но възраждането на нещо старо е новото ново. Кари, Миранда, Шарлот и Саманта, която присъства само с името си, са икони. Икони на едно време, което липсва на много хора. Те не са същите и ние не сме същите. Зрителят е мазохист. Освен това обича докрай и винаги иска да разбере още колко шамара може да понесе. А в свят на еднаквости и бързооборотна телевизия носталгията е нещо, което всеки би взел като хапче за зъбобол. Няма да реши проблема, но поне ще облекчи болката.
27 години по-късно „Сексът и градът“ и неговата нова глава „Просто ей така“ продължават да създават мода, концепции, дилеми и дискусии. Третият сезон е тук и вече събира очите на зрителите.
