Вратата на Ада
Пътешествие из Етиопия е десертът на 2019-а за Биляна, за съпруга й Валери Белчински – другия стълб в „Без багаж“, и за екипа им. Търсят библейски сюжети, стигат и до Далол или Данакил – пустиня на 125 метра под морското равнище, която според учените след милиони години ще бъде погълната от Червено море. Едно от най-горещите места на планетата – извънземно в безмерната си красота на цветове, неонови бълбукащи езерца, видими и невидими отровни газове, които, играейки на светлината, променят пейзажите всяка секунда. Наричат го Врата към Ада.
„Понятие като сигурност не съществува в Данакил – един от най-отдалечените райони на Афар. Неслучайно е описван като лунен пейзаж. Тук има сепаратисти, милиции и други въоръжени групи. Смята се, че преди време терористи са били финансирани от правителството на доскоро враждебната съседна Еритрея с цел атаки срещу цивилни. Имало случаи на отвличания и убити туристи. А този безплоден пейзаж е лицето на един от най-ниските, най-геологично активни райони в света. Земетресенията и вулканите били по-скоро норма, а не изключение. Температурите пък варирали от 25 до над 50° С. И действително – излизането от обсега на климатика беше като стъпка в пещ. Наехме гид от местните афари, надявайки се да знае къде ни води. Защото се бяхме отправили към негостоприемно и опасно място. В началото бяхме спокойни, но небрежно подхвърлена информация ни накара да потреперим – птиците, които се опитвали да прелетят над Далол, падали задушени от отровните газове. Уж бяхме взели всичко – от слънцезащитни кремове до вода за пиене, но бяхме забравили маските, предпазващи от отровния въздух. Водачът ни подсказа, че не трябва да стоим на открито повече от час. Но каквото и да бяхме чели и чули за Далол, нищо не би могло да ни подготви за това, което се разкри пред нас… Пейзажът беше сюрреалистичен. В малки прелестни езерца като в казани бълбукаха киселинни коктейли, хлорни и серни газове ни задушаваха. Трябваше да си тръгнем по-скоро оттук, за да спасим дихателните си пътища. Единият час, който си бяхме определили за престой, отдавна изтече. Но притегателната сила на тази неземна прелест беше огромна. Вместо да вървим обратно към джиповете, продължавахме все по-навътре в Далол. Рискът някой да стъпи във врялата вода беше голям, а най-близката болница е на много часове от кратера Далол. Забравяйки всички инструкции, се запътих към красива картина от газове, излизащи на кълбета от недрата на земята. Тъкмо бях открила кадъра, който може да разкаже всичко за тази магия, и краката ми започнаха да потъват: крачка – до глезени, втора – до колене. А целта беше пред мен – опияняваща и хипнотизираща картина в яркожълта сяра, от която се вият изпарения и отровни газове. Като в унес долових, че някой крещи отдалече. Лудост! Вероятно бяха изгубила реална представа за ситуацията заради коктейла от отровните газове… Истинско безумие!
