Биологичното тяло има лимит

Фотография / Личен архив проф. Милена Георгиева

А основната цел е не да живеем до 120-130, инвалидизирани от болести, свързани с остаряването, а да остареем здрави, казва проф. Милена Георгиева, която разгадава тайните на човешкия геном и фините механизми на взаимодействие на гените с околната среда

Милена Георгиева е професор по молекулярна биология към Института по молекулярна биология-БАН. Тя е основател и главен научен директор на EPIX.AI – компания, чиято мисия е да забави биологичното остаряване, като използва силата на епигенетиката и изкуствения интелект за създаване на персонализирани протоколи за превенция на остаряването и свързаните с него заболявания. Проф. Георгиева е специализирала молекулярна биология, генетика, епигенетика и биология на стареенето и свързаните с него заболявания и патологии. Основна цел на нейните научни занимания е разгадаването на тайните, скрити в човешкия геном, и фините механизми на взаимодействието на гените с околната среда – ключът към здравословно и пълноценно съществуване и остаряване. Тя е чест гост-лектор на международни конгреси и е запален комуникатор на науката.

С проф. Георгиева разговаряме за същността на епигенетиката, начините, по които околната среда влияе на гените ни, и можем ли да „хакнем“ природата, за да постигнем по-добър, по-здравословен и по-дълъг живот.

Професор Георгиева, нека най-напред обясним какво е епигенетика и как средата и навиците може да влияят върху гените ни. Епигенетиката е наука, която изследва предаването на наследствена информация, без да се променя молекулата на ДНК. Трябва да знаем, че ДНК не е свободна молекула в нашите клетки, а е организирана със специфични протеини, даващи възможност за съхраняване на наследствената информация. Биохимичните модификации на тези протеини и на самата молекула на ДНК се наричат епигенетични модификации и те може да променят начина, по който се изявява генетичната информация. Какво имам предвид – човек може да притежава един или друг ген, но този ген да не работи именно поради различна епигенетика от епигенетиката на друг човек. Тези биохимични модификации, наричани още епигенетични, се определят от начина на живот, хранене, суплементация, приемането на различни фармакологични вещества, физическите въздействия, радиация, химически фактори… Всичко това може да влияе много сериозно върху биохимията на нашата наследствена информация или така наречената епигенетика. Бързам да кажа, че генетиката и епигенетиката не може да бъдат разглеждани отделно предвид факта, че няма да има изявена наследствена информация, ако тя не бъде управлявана с тази биохимия, която да ѝ казва кога, как и по какъв начин да работи. Няма и епигенетика, която просто така, отгоре, да лети над молекулата на ДНК, без да маркира и да променя нейната биохимия. Така че това са двете страни на една и съща монета.

Има много сериозна връзка между това каква е околната среда, каква следа оставя вътре в клетките и наследствената информация, каква биохимия отлага. Епигенетиката е мостът между околната среда и нашата наследственост, най-общо казано.

Отразяват ли се върху гените стресът, негативните емоции и психологическите травми? И до каква степен тези генни модификации се предават на нашите деца и внуци? Много сериозно при това. Научни изследвания показват, че дългият стрес – емоционален, физически и психически, може да прерасне в дистрес, който пък води до синтез на хормони на стреса, до променена невробиология и оттам до променена епигенетика. И не говорим само за едно поколение, а за няколко. Медицинските регистри показват, че ако едно поколение живее в условия на стрес – война или глад например – тази променена епигенетика се проявява в поколенията след това. Въпреки че вече живеят в оптимални условия, тези поколения отново имат много високи нива на хормони на стреса, нарушени познавателни способности, нарушени способности за справяне със стреса, както и сериозна предразположеност към различни незаразни хронични заболявания – сърдечносъдови, метаболитни нарушения и много други. Но това се случва и на индивидуално ниво, не само при световни бедствия.

Фотография / iStock

Да поговорим за остаряването. На теория до каква възраст може да доживеем, ако се храним правилно, ако сме физически активни и се разделим с вредните навици (и пренебрегнем генетичните предиспозиции, наследени от нашите родители)? Много сериозно се дебатира до колко години е приспособен да живее човешкият организъм. В Библията се твърди, че може да живеем до и над 120 години. Ако погледнем столетниците в света, ще видим, че повечето от тях не достигат над 120, т.е. има някакъв лимит в биологичното ни тяло, който е заложен и се дължи на това, че молекулата на ДНК се променя, трупа различни грешки. Външните фактори също повлияват много, така че винаги има нещо, което води до биологично остаряване, понякога дори до забързан процес на остаряване. Но ако кажем хипотетично, че живеем в оптимални условия, то спокойно бихме могли да доживеем до преклон­на възраст, и то в добро здраве. Основната цел е не да живеем до 120-130, инвалидизирани от болести, свързани с остаряването, а да остареем здрави. Наскоро четох, че причината за смъртта на кралица Елизабет II, записана в смъртния акт, е „старост (old age)“, т.е. няма болестна причина. Така че около 120 години е лимитът. „Да доживееш 120“ е популярен поздрав в Израел, използва се като пожелание за дълъг и здравословен живот.

Неотдавна писахме за американския милиардер Брайън Джонсън, който се опитва да „хакне“ природата и да върне тялото и системите си към „фабричните настройки“ на 18-годишен. Възможно ли е това? Напълно възможно е, тъй като днес повече от всякога познаваме механизмите на биологичното и клетъчното остаряване и неговата изява. Брайън Джонсън е доста радикален и твърди, че се „биохаква“ с всички възможни способи на съвременната наука. Не всички от неговите интервенции са приети от науката, но все пак дават резултат – свалил е 10-15 години от своята биологична възраст според тестовете. Но той живее при много строго контролирани условия – режим на хранене, приема ежедневно десетки (някъде даже се говори за стотици) видове хранителни добавки и лекарства, подлага се на различни фотобиомодулационни терапии и други неща, които водят до забавяне на биологичното остаряване. Прави трансфузия – прелива си от кръвта на сина си, макар да не е прието като стандартна техника. И наистина изглежда подмладен дори фенотипно, външно. Така че да, възможно е, той е пример за това, че когато човек полага усилия, факторите за биологично остаряване биха могли да заработят и в негова полза.

Какво може да направим ние, обикновените хора, които не разполагаме с ресурсите на Брайън Джонсън, за да върнем времето назад? Не е необходимо да харчиш по два милиона долара на година за интервенции. Достатъчно е да познаваш своята биологична възраст (а това се прави с тестове, които струват 200-300 лв.), да знаеш от какви микроелементи и витамини има нужда тялото ти. И тогава с една персонализирана програма, свързана с правилно хранене, съобразено с твоята генетика и нашата географска ширина, физическа активност, отговаряща на твоите възможности, и суплементация с микро- и макронутриенти, можеш да забавиш биологичното остаряване. Това е система, която всеки може персонално да разработи и да следва, и резултатите ще бъдат блестящи.

Храненето ли е най-важният епигенетичен фактор и кои са суперхраните, които не бива да липсват от менюто ни? Аюрведа казва, че „ние сме това, с което се храним“. Храненето е много мощен епигенетичен фактор, тъй като храната е източник на тези биохимични молекули, които ще модифицират ДНК и нейните протеини и ще променят епигенетиката. Това пък предопределя начина, по който изглеждаме, нашата невропластичност, познавателни възможности, биологично остаряване. Има много изследвания с еднояйчни близнаци, които се разделят и се хранят различно – например единият с високомазнинна, другият със средиземноморска или растително базирана диета. Разликата във физиологията, в изявата на гените, в биологичното остаряване е много сериозна.

Повечето експерти препоръчват средиземноморската диета, богата на много цветни плодове и зеленчуци. Колкото повече естествени цветове съдържа чинията, толкова по-здравословно е нашето хранене.

Средиземноморската диета е богата на много от полезните мазнини, ненаситените Омега-3 мастни киселини под формата на зехтин, маслини, много растителни продукти, съдържащи полифеноли, флавоноиди. Това са т.нар. фитометаболити, които циркулират в кръвния поток, взаимодействат с нашите клетки и предизвикват промяна в епигенетиката на ДНК. И, разбира се, нискомазнинната диета, която набляга предимно на бели меса – риба, пилешко, пуешко, богати на витамин В6, ниацин, цинк и селен.

Фотография / Brooke Lark за Unsplash

Често казвам, че в тялото еволюционно заложено е да се храни сезонно. Неслучайно имаме и сезонни флуктуации в теглото и метаболизма си. Най-правилната рецепта е да наблягаме на сезонно и географски обусловено хранене. Така наречените суперхрани, модерни в последно време, богати на биоактивни молекули със силно епигенетично действие, имат своите аналози във всяка географска ширина. Годжи бери например е източник на витамин С, но прекрасен източник на витамин С е и шипката. Така че не е необходимо да бъдем поклонници на някакви суперекзотични диети. По-скоро не типът, а количеството храна е проблем напоследък. Днес имаме изобилие от всичко по всяко време и объркваме тези циркадни сезонни ритми, тялото вече не изпитва глад, но ние отново се храним просто защото изобилието е около нас. Замисляли ли сте се колко рядко усещаме вече глад в съвременния свят, поне в нашите географски ширини?

Кои са другите ежедневни навици, на които трябва да обърнем внимание? Нещата са простички – физическа активност, съобразено хранене, онези елементарни правила, които учехме още в училище, но днес преоткриваме със силата на модерната наука като някакви супертрикове за биохакинг. Добрият сън също не трябва да се забравя, тъй като тялото има своите циркадни ритми, нощно време то трябва да спи 7-8 часа, за да може да възстанови системите. Нарушаването на циркадните ритми води до нарушаване на цялостната ни физиология и съответно до влошено здраве.

COVID пандемията отрази ли се на нашата епигенетика и как? Изследванията показват, че след COVID пандемията продължителността на живота като цяло е съкратена с 2-3 години. Това е резултат първо на физическия и емоционалния стрес, второ, на усложненията, до които доведе пандемията – много хронични заболявания останаха нелекувани, други се влошиха. Има сериозни последствия и епигенетични промени, които тепърва ще отчитаме във времето и отзвукът ще се усеща в поколенията след нас. Не само физиологични промени, но и психологически и емоционални, това беше страхотен стрес за Homo Sapiens. Ние летим в Космоса, създаваме прецизни лекарства, редактираме гени и в същото време се оказа, че един вирус, и то доста банален, може да блокира цялата планета по безпрецедентен начин.

Spread the love
More from Дона Делова
Още да, вече не
На една от седмичните оперативки в редакцията обсъждаме известна българска актриса, красива...
Read More
0 replies on “Биологичното тяло има лимит”