Бисер Найденов: Влюбен в младостта и щастлив

С Бисер Найденов, когото наричам Биско, защото е едно от най-добрите същества, които познавам, ни запозна Фейсбук. Той е художник, но не е какъв да е, а от онези прецизните, с дълбоко въображение, с голям професионализъм и знание, с ярък замах в рисунъка, с изключително богата палитра в живописването. Живее и твори в Бразилия, в Бразилия. Не, не е тафтология – едното е столицата, а другото – държавата. Пишех му дълги писма на възхвала и одобрение, знаейки, че Бразилия е далеч и едва ли ще се видим, но не можех да скрия възхищението си, а и да окуража един творец, сам и далеч от родината. Година след сприятеляването ни по Коледа той ми каза да потърся на поискване в Централна поща пакетче на мое име. На 3 януари взех пакетчето с треперещи ръце, бавно го разопаковах и намерих добре увита картина. Да, истинска картина – масло със златна рамка даже, пропътувала половината свят, за да стигне до мен. Е, стигна. В сърцето ми е и на стената в дома ми – една от най-ценните в колекцията ми. А с Бисер се видяхме миналата година, когато се беше завърнал, за да ме запознае с Населе и със себе си. Миналото лято трябваше да съм в Бразилия, за да откликна на любезната му покана да му гостувам, но… животът реши друго. Е, възползвах се от интернет, за да направя интервю с Биско.

Откога си в Бразилия и защо избра да отидеш там? Опитвах няколко пъти, преди да избера къде да живея – бил съм в Канада, Венецуела, Испания и накрая се установих в Бразилия. Преди 11 години бях поканен да правя изложба в столицата Бразилия. При кацането в Рио де Жанейро онемях – не бях виждал по-красива гледка. А изложбата надхвърли всякакви очаквания – продадох всичко, даже получих поръчки. После ми се обадиха за уроци по рисуване. Прибрах се в Барселона, където живеех тогава, но реших сериозно да се преместя. След три месеца се установих окончателно в Бразилия.

Защо напусна България? Трудно ми беше, имах усещането, че не мога да се реализирам като художник. Много от българските ми колеги се издържат и до момента със съвсем други дейности. Не мога да си представя да се случи с мен. Независимо от обстоятелствата. Имал съм много трудни моменти в живота извън България, но рисуването ме е спасявало, категорично!

Успя ли да се наложиш като художник в тази далечна страна? Не мога да кажа „наложих се“, но се чувствам реализиран като художник.

От изкуство ли се издържаш и какво още правиш освен изложби? Буквално! Освен това отговарям за адаптирана от мен галерия в един прекрасен хотел. Представям бразилски художници, дори съм бил куратор и на български колеги. Давам и уроци, а в съботните дни преподавам във Факултета по Изобразително изкуство в Бразилския университет.

Как се чувства един българин в Бразилия? Чувствам се прекрасно като българин! Странното е, че нищо не съм усвоил от тях, но харесвам някои техни културни традиции. Най-вече карнавалите им. Уникални са!

Труден ли е португалският и обичаш ли да слушаш фадо? Лесен език за мен няма. Всъщност аз от толкова езици, които говоря, един не знам както трябва. Фадо слушам с удоволствие, но обожавам бразилския джаз.

Ходиш ли на онези знаменити плажове, възпети в песни, Ипанема и Копа Кабана?

Разбира се, няколко пъти съм бил. Все едно да отидеш до Рим и да не видиш папата. Последния път бях с колегата Светлозар Захариев, на когото  организирах изложба в столицата. Дори си направихме пикник с шопска салата на плажа в Ипанема. Водих го и до статуята на Христос. Гледан отгоре, Рио е божествен.

Срещна ли любовта там? Как се казва и с какво те дарява? Коя от всичките? (Смее се, а и защото с любимата му имат 25-годишна разлика). Населе (последната) е архитект. Запознахме се преди 9 години. Впечатли ме разликата от предишните, с които съм бил. Тя е спокойна, търпелива, любяща и разсеяна, качествата, с които ми допадна.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA
Spread the love
Tags from the story
More from Вида Пиронкова
Аксиния Джурова: Името ми е гръцко, от аксиос – достойна
Аксиния Джурова е международно признат учен, специалист по византология и славистика с...
Read More
0 replies on “Бисер Найденов: Влюбен в младостта и щастлив”