Благой Д. Иванов: Личният живот и творчеството са съучастниците на творческия човек

Четенето е занимание самотно, което разсейва самотата. Писането e занимание самотно, което я катализира.“

Ако не сте чели нищо от Благой Иванов, то значи сте изпуснали едно от модерните имена на родната четяща и пишеща сцена, от което ни побиват тръпки. В добрия смисъл на думата.

Благой е кинокритик c peдoвни появи из различни медии – от културната Българска национална телевизии до циничния видео подкаст Inglourious Kunts на Операция „Кино“. Пише от ученик и има зад гърба си няколко книги, включително съвсем пресния и нашумял романтичен психотрилър „Мазето“. Книгите са част от живота на Благой, тъй като той работи и като отговорен редактор в софийско издателство Ciela Books.

„Мазето“ е първият му роман – преди това Благой има книга с разкази, графичен роман, който горещо препоръчваме и документално изследване на киното и ужаса. „Мазето“ попадна в ръцете ни горещо, горещо още с премиерата си и може да прочетете повече впечатления за романа тук. 

Ние се срещаме с Благой, за да ни говорим за „Мазето“, писането, киното, любовта и онова, което го плаши в бъдещето… 

За четенето и писането Moжеш да правиш първото, без второто, но ако искаш качествено да правиш второто, задължително ти е нужно първото. Четенето е занимание самотно, което разсейва самотата, докато писането e занимание самотно, което я катализира. В подобен тип меланхолия обаче има нещо позитивно – когато завършиш четенето на качествена книга, се чувстваш щастлив, защото по някакъв начин тя е осмислила живота ти. Когато пък напишеш книга, се надяваш чрез нея ти самият да осмислиш нечий живот. Не е лесна задача, но си струва да се опита.

За хубавото кино Като всяко друго изкуство, хубавото кино също е въпрос на вкус и често субективните критерии играят по-голяма роля от обективните. Само че обективните все пак трябва да са някакъв фактор, нали така? Предпочитам да поддържам хигиена, когато общувам с киномани, защото сред тях твърде често срещам двете най-неприятни крайности: религиозните фенбойчета и превзетите сноби. Както обича да казва моят кинокритически събрат Димитър Дринов: „Нямам проблем с хората, които харесват тъпи филми, но имам проблем с хората, които не харесват яки филми.“ Този цитат важи и за фенбойчетата, и за снобите.

За идеята, която вдъхнови „Мазето“ Две са сякаш основните движещи сили, когато се създава някакво изкуство. От една страна, хората на изкуството са като репортери, а техните репортажи отразяват вътрешния им свят. От друга, консумацията на литература, филми, музика, театър и всякакъв друг тип художествени творби, може да те зареди, вдъхнови и мотивира ти самият да твориш. Тоест, личният живот и творчеството са съучастниците на творческия човек. При „Мазето“ този модел беше напълно спазен по съвсем естествен начин – влиянието дойде от романа „Катастрофа“ на Джеймс Балард, но също и от лични преживявания, които имах нужда да разкарам от главата си.

За първата любов Първата ми любов беше несподелена и това я превърна в някаква съвършена идея, която – сигурен съм – щеше да е далеч по-малко съвършена, ако се беше реализирала. Мисля за нея по същия начин, по който мисля за незаснетия „Дюн“ на Алехандро Ходоровски – на теория изглежда като нещо велико, на практика обаче едва ли щеше да отговори на прекомерния хайп.

За перфектната жена Перфектните хора обитават фантазиите на идеалистите, а идеализмът е порок. Перфектни хора няма, но има такива, заради които ни се иска ние самите да сме по-малко несъвършени. Ужасно съм щастлив, че имам до себе си човек, който ме кара да се чувствам именно така.

За нещата, които могат да се променят Едно от нещата, които най-трудно се променят, е гледната точка. Понякога обаче тъкмо това те прави по-мъдър човек. Опитвайте се непрекъснато да тествате своя светоглед, защото има сериозен шанс да научите повече не само за света около вас, но и за самите себе си.

За нещата, на които ме научи майка ми Сред най-важните уроци беше да не се примирявам нито с провалите, нито с постиженията си. Човек трябва винаги да се опитва да подобрява себе си.

За книгата, която искам да напиша Проблемът ми е, че книгата, която искам да напиша, не е една, а са поне десет. За добро или лошо обаче не мисля, че написването им е нещо, което може да се случи скоро… или изобщо. Времето е ужасно скъпа валута, която, уви, харчиш предимно за другите, а не за себе си.

За последната книга, която ме вдъхнови Тия дни чета „Крематорът“ на Ладислав Фукс и си мисля, че точно този поетично абсурден сюрреализъм е нещото, от което се нуждая в момента.

За онова, което ми предстои Предстои ми трудна година, но нямам право да мрънкам или да се оплаквам, защото всички сме в кюпа.

За бъдещето, както аз го виждам Лошата новина е, че ентропията ще погуби всичко. Добрата е, че това ще стане по-скоро късно, отколкото рано. С други думи, далечното бъдеще е сдухваща тема, но близкото ни дава достатъчно основания да бъдем оптимисти за поне няколко епохи напред. Смелото ми предположение е, че на човечеството му предстоят повече добри, отколкото лоши неща в предстоящите десетилетия, дори векове.

За детството и безгрижието Когато осъзнаеш, че думите „детство“ и „безгрижие“ са по-скоро синоними, значи вече си пораснал. Поздравления – помъдрял си. И съболезнования – загубил си и детството, и безгрижието.

Spread the love
Публикувано от
Още от Зорница Аспарухова

Ема Стоун: Зло в палто от далматинци

Забелязана от академията в “Бърдмен”, червенокосата “откачалка” бързо се превръща в най-високоплатената...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ