Най-новият криминален роман, който ще ви държи в гъделичкащо напрежение в горещите дни е български. Действието се развива в Пловдив, а автор е Богдан Русев. Най-вероятно познавате добре, както името, така и писането му. Започва да пише още в средата на 90-те под псевдонима Робърт Блонд и издава няколко книги-игри, които бяха родния еквивалент на динамична електронна игра за някои от нас, докато растяха.
После Богдан се пренася в медийния и рекламен бизнес и работи дълги години като творчески директор и главен редактор на няколко агенции и списания. И най-важното – не спира да пише. Освен това умее и да превежда – от Антъни Хоровиц, през Макс Брукс, чак до любимия му Робърт Паркър, от когото твърди, че се е научил на много неща, любовта на Богдан към думите съществува от времето, когато е малко момче във Велико Търново, където е роден.
От няколко години Богдан живее в Пловдив, където и ситуира първия си криминален роман – „Вечен град“ (изд. СофтПрес). В него сексапилна и изключително проницатена психоложка с афинитет към дедукцията и смел, чаровен и интелигентен барман, влизат в удобните обувки на родните Шерлок Холмс и д-р Уотсън, за да преведат читателя през ключови места в Пловдив и да разрешат загадка от няколко убийства и едно самоубийство.
„Вечен град“ се чете на един дъх и ще ви се услади като добро питие в летните дни. Приключенията на д-р Филипова и Бързаков – основните герои в историята, са не по-малко вълнуващи от тези на всеки детектив, който литературата познава. По този повод нашият екип се срещна виртуално с Богдан Русев, за да научим неща от кухнята на „Вечен град“, както и кое е онова, което го движи напред, как и защо пише и дали е вярвал, докато като малък е мечтаел да е Индиана Джоунс, че някога ще стане истински приключенец, но в света на думите…
Богдан, къде те намираме в момента и какво правиш? В Пловдив, където живея от известно време. Водя си бележки за местата, на които да се развива действието в следващия криминален роман от поредицата, на която се надявам да постави начало “Вечен град”.
След няколко книги, други проекти и един аудио сериал, излязъл наскоро, сега се озоваваме в заплетена криминална история в Пловдив – как се случи и и защо? Аудио сериалът излезе преди две години – преди няколко месеца излезе печатната му версия под формата на роман. От ранната пролет на миналата година се занимавах основно с “Вечен град” – първият ми криминален роман, в който любимият ми Пловдив е главен герой.
Кое е онова, което вдъхнови криминалната загадка във „Вечен град“ и образите в него – доктор Филипова и вече превърнал се в мой любимец Бързаков? Криминалната загадка в романа е вдъхновена от класически примери в детективския жанр, и най-вече историите за Шерлок Холмс, разказани от неговия спътник и приятел д-р Уотсън. От самото начало знаех, че искам да напиша история не за един водещ на разследването, а за двама, които действат в тандем и се допълват помежду си. Освен това исках разказвачът да не бъде самият детектив, а “външният” човек в разследването, с когото да се отъждествява читателят. Харесвам силни, водещи женски образи и някакси естествено дойде това, че гениалният детектив в книгата ми, на когото Бързаков помага и от когото се учи, се оказа жена.
Разведи ни малко из реалните места в Пловдив, които се появяват в романа и ни кажи защо избра тях? Може би първото от тях беше клуб “Фарго”, защото това беше и първото място в Пловдив, което усетих като свое. Още преди да започна да мисля за тази книга, прекарвах време там и започнах да попивам атмосферата. Когато ми хрумна, че разказвачът на историята може да е барман, нямаше никакво място за колебание къде ще работи. Като цяло се опитах да представя в тази книга по-популярните, “туристически” места в Пловдив, защото действието се развива през 2019 година, когато в града беше пълно с гости, които виждаха именно тях. Амбицията ми е в следващите книги от поредицата да покажа и други, по-непознати пловдивски места.
Каква част от качествата на героите, които описваш можем да припишем и на теб? Любопитен съм и когато реша, мога да слушам внимателно. Паметта ми понякога също работи така, както споменава Бързаков – запомням маловажни подробности, а забравям най-важните неща. Затворен съм и трудно се сприятелявам.
Имаш ли специален ритуал, когато решиш да пишеш и колко често го правиш – не ритуала, а писането? Не бих го нарекъл ритуал, а по-скоро работна дисциплина, свързана с това, че съм най-продуктивен рано сутрин, през първите няколко часа, след като съм станал от леглото. Когато имам възможност за това, се старая да организирам деня по такъв начин, че да отметна писането тогава. Когато пиша роман, се старая да пиша поне четири-пет дни в седмицата, дори да е само по 2-3 страници на ден, защото не искам да губя скорост, а до края на един роман има много за писане.
Кога и как стартира любовта ти към писането? Доколкото си спомням, бях в трети клас, когато взех една чиста тетрадка и написах на етикета (доста дългото) заглавие на бъдещия научно-фантастичен роман, който смятах да създам в нея. Останах си само със заглавието.
А кога реши, че писането е онова, с което искаш да се занимаваш за постоянно? На 15 години, когато имах невероятния късмет да получа първата си поръчка от истинско издателство да напиша книга-игра. Оттогава насам не съм спирал да пиша.
Кое е най-интересното, различно и неочаквано място, където си срещал хора, които четат книгите ти? Все още ми предстои да ми се случи нещо такова, което да е достатъчно интересно за разказване.
Кой от романите си искаш да видиш филмиран и искаш ли го изобщо? Искам го с цялото си сърце – обичам киното толкова, колкото и писането, и една от най-големите ми мечти е да видя филмирана своя книга. Няма значение коя ще бъде, наистина – филмирайте смело, каквото ви се филмира. Обещавам да не бъда от онези писатели, които след това обясняват наляво и надясно как не са гледали екранизацията по книгата си или не им е харесала, защото са останали неразбрани.
Освен с писане се занимаваш и с преводи на романи – от Антъни Хоровиц до Макс Брукс и Брет Истън Елис – имаш ли фаворит сред нещата, които превеждаш? Трудно ми е да посоча фаворит, защото превеждам почти толкова отдавна, отколкото и пиша и през главата ми минават по десетина книги всяка година. Обичам да превеждам добре написани книги, независимо от жанра, защото се уча от тях. Понякога имам късмета да превеждам и книги, за които си казвам: “Е, това ми се искаше аз да го бях написал!”
Можем ли да кажем дали някой от тях те е провокирал за написването на „Вечен град“ или друга твоя книга? Можем, разбира се. За “Вечен град”, както и за предишните ми криминални романи, дължа най-много на Робърт Паркър – превеждам съм десетина от неговите книги и съм научил адски много от тях.
Какъв искаше да станеш като пораснеш? Преди трети клас? Индиана Джоунс.
Кои са твоите вдъхновители и модели за подражание? Индиана Джоунс. Йън Флеминг. Лий Чайлд.
Ако животът ти беше филм, как щеше да се казва и какъв щеше да е сюжетът? Ако животът ми беше филм, никой нямаше да иска да го гледа, защото през повечето време щеше да се вижда как седя пред един компютър и тракам по клавиатурата, както и в момента.
А кой ще те изиграе във филм за живота ти? Руши Видинлиев, ако филмът е български. Jake Gyllenhaal (пиша го в оригинал, защото всички общоприети начини за изписване на името му на български са погрешни), ако не е.
Коя е книгата, която ти се иска да беше написал? О, много са. Която и да е от книгите за Хари Потър, ако говорим за пари. “Градът и градът” на Чайна Миевил, ако говорим сериозно.
Последните неща, които слуша, чете и гледа? От няколко месеца съм като обсебен от “Folklore” на Тейлър Суифт, така че последното нещо, което съм слушал, най-вероятно е било някое парче от него. “All the Birds in the Sky” на Чарли Джейн Андерс – препоръчвам я на всеки, който си мисли, че може да напише книга. Не, сериозно – прочетете я и ако още си мислите, че можете да направите нещо такова, с нетърпение ще очаквам да го прочета. Най-новия епизод от сериала “Loki”, който продължава да ме разочарова, но човек не се отказва от любимия си отбор заради няколко слаби мача, нали така?
Какво предстои след „Вечен град“? Ще видим.
Кои са онези моментите, които те направиха това, което си днес? Е-е-е, няма как да отговоря смислено на този въпрос в рамките на интервю за списание.
