Някъде през 80-те години на XX век писателят Марсел Пруст попълнил въпросник на английски, даден му от негова приятелка Антоанет – дъщеря на тогавашния френски президент. Години по-късно този лексикон ще получи неговото име и ще продължава да разкрива любопитни подробности за всеки, който отговори на неговите 31 въпроса. Днес събеседник на DIVA! е актрисата и водеща на „Стартер“ по БГ радио – Богдана Трифонова.
Главната черта на характера ми? Оптимизъм и увереност, че всичко може да се оправи по най-добрия начин. Качеството, което желая да видя у един мъж? Благородство и рицарство. Качеството, което предпочитам у една жена? Финес и деликатност. Качеството, което най-много ценя у приятелите си? Отдаденост и обич. Главният ми недостатък? Неувереност. Любимо занимание? Нещо като четене, нещо като плетене, нещо като общуване. Мечтата ми за щастие? Аз и Той на два красиви дървени стола на терасата на къщата на брега на езеро. Имам и градска версия: Аз и той на дивана в хола, на отворени прозорци и светната нощна лампа си приказваме прегърнати. Какво би било най-голямото ми нещастие? Оставена сама в пустиня в Монголия. Какво бих искал да бъда? Това, което се опитвам да съм. Човек общуващ с хора. Човек изразяващ себе си с лекота, със средствата на изкуството. В коя страна бих желал да живея? Само да е зелена и уютна. Тук си е чудесно като страна. Държавата е друга работа. Предпочитан от мен цвят? Всичкото синьо на морето. От прозрачното отпред, през тюркозеното, до плътното тъмносиньо на хоризонта. Любимо цвете? Лалета. Много. Заедно. Предпочитана птица? Едно конкретно жълто канарче. Любими автори в проза? Рей Бредбъри завинаги. Любими поети? Емили Дикенсън. Робърт Бърнс. Гийом Аполинер. Пенчо Славейков. И после… Лилиев. И после Георги Господинов, Елин Рахнев. Герои от романи? Когато бях малка, бях влюбена в Атос от Тримата мускетари. Сега харесвам Корморан Страйк от романите на Робърт Галбрейт, който е Която, защото е Джоан Роулинг. Любими героини от романи? Холи Голайтли от „Закуска в Тифани“. Рут Зардо във всичките романи на Луиз Пени. Също Мария Дос Прасерес от едноименния разказ на Маркес. Предпочитани композитори? Бах и Моцарт. И днес Бени Андерсон. Любими художници? Фридрих Хундертвасер. Константин Щъркелов. Густав Климт. Микеланджело Буонароти. Моите герои в реалния живот? Хората на доброто, на емпатията, на отдадеността. Двама, за които веднага се сещам – д-р Пламен Масларски и д-р Радка Масларска. Не са земляни, според мен. Моите героини от историята? Камий Клодел и Един Пиаф. Особено втората ми е много любима хулиганка! Любими имена? Филип. Мартин. Андрей. Лазар. Ема. Какво мразя повече от всичко останало? Бездействието. Исторически характер, когото презирам най-силно? Доста са сатрапите, но някак съм дълбоко отвратена от другарите Йосиф Висарионович и Владимир Илич… Военно действие, от което най-силно се възхищавам? Нападението на Наполеон над Москва и тогавашната стратегия на руските пълководци той да попадне в празен град… Много стратегическа, психологическа и действена атака. Възхитителна. Реформата, която ценя най-много? Извоюваното право на жените да гласуват и да бъдат кандидатирани за избори. Природната дарба, която бих искал да притежавам? Музикалност. Много искам да мога да пея! Как бих искал да умра? Без болка и без страх. Сегашното състояние на духа ми? Странен коктейл между привидно щастливо спокойствие и утаена тревога. Грешки, които най-лесно бих простил? Всички грешки бих простила, защото е човешко да се греши. Всяка грешка си има причина и тя най-често е някаква тъга и липса на обич. Единственото, което не бих простила, е умишленото насилие над хора и животни. Девиз? Харесвам репликата от любим филм, която ми дава смисъл, оптимизъм и увереност. Филмът е „Най-екзотичният хотел Мериголд“, а репликата е: „Накрая всичко ще бъде наред. Ако не е наред, значи не е краят.“
