С добавки към своята женственост и купонджийската си природа провокаторката на повече hate отколкото like в социалките има нова книга и куп нови идеи за забавление и бизнес
Фотография / Диляна Флорентин
От Божана Кацарова, макар да се подвизава като шеф откакто спечели през 2017 г. формата Master Chef, книга с рецепти не съм очаквала. Тя обаче се появи със заглавие „Стая 102. 90 рецепти с история“. То остана и да са без история, като познавам авторката, която живее на ръба и на показ – от участието в реалити формати до споделянето в социалките. Явно обаче ексхибиционизмът ѝ не задоволява феновете и хейтърите, защото Божана издаде втора книга – „За да спрете да питате“. В нея се опитва да обясни (и да илюстрира) промяната, настъпила в живота ѝ. На мен обаче хич не ми е достатъчно да чета. Искам да видя, да пипна и да усетя какво не е вече както преди при тази щура провокаторка. И се озовавам в новия ѝ апартамент, за да питам, разбира се, за какво друго?
„Днес влизаш у дома – отваря ти чистачката, аз съм на разходка с кучето, правя ти чай с мляко. Виждаш ли разликата!“, възкликва Божана, подписвайки ми книгата си с изречението „Много се радвам, че този път нямаше фасове по масата!“ Смеем се, припомняйки си какво налага именно такъв автограф – случай, когато тя беше забравила, че ще я снимаме в нейния Super Club. И я заварихме там току-що разлистила се след бурна нощ, зарината с чаши и пълни пепелници… Но като ще са спомени, нека са свързани с книгата „За спрете да питате“ и по-точно с увода ѝ, който гласи: „… как един запой, девет фрактури и една инсулинова резистентност ми счупиха илюзиите, но ми върнаха силата.“
Запоят
Заминавах да изненадам Рос Магнаес в Австралия. Рос точно беше спечелил наградата на „Гудфуд“ за най-добър ресторант и ми писа: „Бро, толкова ми липсваш и ти благодаря за четирите месеца в Созопол.“ Реално след Созопол той се вдъхнови да си направи собствен ресторант.
Полетът ми беше на 16 юли. На 13 се напивам, правя се на животно. До такава степен упоена, че танцувам 4 часа със счупен крак. Като ми махнаха обувката, кракът ми каза пльок и се изкриви. Вече бях припаднала от болка, но никой не ми вярваше – стегни се, казваха, нищо ти няма. Седем и половина сутринта е, на плаж, глезенът ми е счупен.
Качват ме по един хълм, придържайки ме от двете страни, защото не мога да стъпвам. Пристига една медицинска сестра с линейка, която ме разпознава и първото, което прави, е да се опита да ме снима с телефона си. Моят най-добър приятел, който сега живее в Берлин, зацепва какво ще последва и се опитва да я спре. А тя пита какъв ми е той, съпруг ли. Да, отвръща той, съпруг съм ѝ. Жената започва да крещи, че изглеждаме като хора, употребили наркотици, и ще извика полиция. Наистина се обажда на полицейски патрул, въпреки че аз имам нужда от спешна помощ. Телефонът ми нямаше заряд на батерията, но приятелите ми вдигнаха батетата от къмпинга и на входа на Черноморец почерня от мерцедеси и беемвета. Седя аз, жалка гледка като от тъпите мемета, на един пън. Закараха ме в Бургас, където попаднах на д-р Анатоли Пацов, абсолютно светило. Операцията беше 6 часа…
Счупването
Ако някой ми даде достоверна информация за това как се е случило… Четох, че съм ходила по вода, че съм паднала от скала. Истината е, че бях много пияна и много направена на един плаж. Оказа се, че глезенът ми е счупен на 9 места.
Първо ме седираха и ми сложиха шина. Бавно осъзнах, че никъде няма да ходя, Австралия пропада. Виждах разликата между това, което съдбата ти дава, и това как сам се саботираш. И ти става много тъпо, осъзнавайки репликата: „Никой не може да ти направи това, което сам си направиш.“ Това ме сетна за една година! Шест месеца първо никакво стъпване, после рехабилитации. Три операции ми правиха.
И лежа аз в апартамента, където след 10 ч. става 40 градуса. Разкачила съм пердетата на френските прозорци, всичко е в кашони, защото съм решила да замина в Австралия и да си правя лятото, а в това време да ми изнасят покъщнината, сменям жилището. Но няма къде да отида.
Човекът, който ми помогна, грижейки се за мен в този период на страхотен физически и емоционален срив, беше Гроздан, лека му пръст. Гроздан Михайлов, стилистът, който почина от рак… Точно през ноември миналата година.
Гроздан ми намери и Шано, когато осъзнах, че искам да имам и нещо друго в живота си, отговорност, да ме боли, като го боли и него, да ми е готино, когато и на него му е.
Идеята беше да ме накара за започна да ходя, бях убедена, че така ще си остана – лимп. Виж, почти съм го върнала, само наобратно ми е малко по-трудно. Никога няма да се върне пълният обем на движението, завинаги ще съм с пироните в крака.
Лятото, в което всичко най-гадно, което можеше да ми се случи, ми се случи. Включително раздялата с Мат… вече окончателно и безвъзвратно. Докато лежа със счупен крак, разбирам, че е завел някаква друга мацка на почивка. Може би нямаше да реагирам така, ако не бях грозна, дебела, неподвижна. Най-много ме жегна, че когато му звъннах да му кажа какво се е случило, получих най-нормалната ответна реакция – сори! Но това бе сигнал, че връзката ни е приключила или поне е минала в друг етап.
Към днешна дата сме в суперотношения, даже после ходихме в Япония заедно. Но тогава беше три бързи с един опаков, разбираш ли?
