Мода, младост, флирт и невероятен хумор – този коктейл от очаквано добри компоненти е заложен в новия „женски“ сериал на платформата Netflix, който от месец чупи рекорди.
„Емили в Париж“ стартира след почти половингодишно отлагане заради пандемията, но чакането, изглежда, си струва. Парижани се възмущават от него (не са представени в най-добрата си светлина), феновете на модата го обожават, а американските момичета не спират да говорят за него. Подобно събитие не се е случвало отдавна в този „лек“ жанр и това заслужава своето внимание. Особено след като вече се говори, че зрителите се надяват на втори сезон, а младата актриса Лили Колинс е сравнявана по влияние и успех с колежката си Сара Джесика Паркър.
Сравнението между Сара и Лили (въпреки над 20-те години разлика между двете) не е случайно. Зад успеха на „Емили в Париж“ стои продуцентът Дарън Стар – майсторът, който успя от блудкавата и по-скоро хаотична книга на Кандис Бушнел да създаде „Сексът и градът“. Едно цяло поколение жени и една цяла субкултура, която се роди в този период, са му дълбоко благодарни и до днес. „Сексът и градът“ промени телевизията и създаде течение в индустрията, в културата и модата, което хората сляпо да следват и днес. И му се получи добре, няма защо да се лъжем. Дарън Стар се превърна в краля на модерната телевизия, като години по-късно беше позорно свален от трона заради срамните продължения на „Сексът и градът“ на голям екран. Между тях и това, което се случва с новото му творение – младата Емили, Стар направи един сериал и продуцира още два. Телевизията определено му върви по-добре от киното, затова не е учудващо, че Netflix и Дарън Стар са се намерили взаимно.
Въпреки това „Емили в Париж“ не може и не трябва да бъде сравняван със „Сексът и градът“. Двете общи неща, които тези сериали имат, са Дарън Стар и Oh-la-la! Нейно величество модата! Емили не е Кари Брадшоу и никога няма да бъде. Тя няма да разпростре пипалата си над жени, култури и субкултури. Тя няма да има световна армия от фенове, на нея няма да бъдат посветени рокли, обувки или турове из Париж. Емили е по-плоската, но някак усмихната и модерна версия на онова, което миналото мислеше за жената. И няма нищо лошо.
„Емили в Париж“ проследява приключенията на млада американка в Париж, където тя заминава, за да започне работа в рекламна агенция. Губи гаджето си, но открива магията на кроасаните с нутела за закуска. Има любов, вино, бельо La Perla, недопечено месо, високи токчета, много цигари, една гола жена на мост и един много секси французин на име Габриел.
„Емили в Париж“ се движи в плоскостта на очакваното. Той няма за цел да променя устои или да прави телевизионна революция. Той дава на своите зрители това, което очакват – предвидима, но някак приятна история без конфликт, с леки терзания и о, боже – красиви гледки и красиви рокли. Сериалът работи на принципите на стереотипите за младото поколение, за младите жени и за разликите между американската и европейската култура. Може би това е една от причините много французи да са обидени на сериала. „Емили в Париж“ е по-скоро угоден сериал, който се опитва да е на „ти“ с всички и явно му се получава. Първото му място по гледаемост в Netflix е все така бетон. И онези пет часа, които ще прекарате в компанията на Емили и нейния живот без проблеми от какъвто и да било характер (освен много малки, които се решат мигновено и винаги има замесен секси мъж), ще минат по-бързо от очакваното. Може пък вие да откриете конфликти и проблеми в живота на Емили там, където ние не сме ги видели.
„Емили в Париж“ е като бързооборотна мода, като рокля от шифон, която другия сезон може и да не носиш, но какво от това… Като закуска, която може и да не помниш после, но докато ядеш, ти е толкова вкусно… Като вълнуващ сън, от който се будиш с усмивка и до обяд си забравил. Като питие, като задъхана вечер, като секси обувки… И като разходка по Шан-з-Елизе, от която накрая ви остава една неизползваема дрънкулка, но все пак сте доволни.
