Боряна Данкова – подпис на глаголица

Фотография: Ани Петрова

След като завършва Художествената академия, специалност „Силикатни форми“, Боряна се прибира на село, както нарича родния си град Алфатар, на 20 километра от Силистра. Родителите ѝ правят ателие. И тя започва да работи и да се учи сама кое как става. Докато следва, студентите рядко стигат до материал като порцелан и всичко правят от гипс. Нейната дипломна работа е от стъкло, с което работи за първи път – прави я в завода в Белослав до Варна. И в този „дизайн за функционална мебел“, базирана на тракийските знаци слънце и луна, плюс още един знак, тя прави маса и лампа. С тази своя работа спечелва двумесечен престой в Сите Дез Ар за млад автор през 2002 година и заминава за Париж. Завръщайки се от френската столица на изкуствата, тя пак е в ателието си в Алфатар при пещта и калъпите.

А в Алфатар има 4 църкви, цитадела и многобройни некрополи. Там се намира голям трако-римски скален култов център, посветен на Залмоксис. Около 50 са скалните манастири по Канагьол, датирани от края на IX и началото на X век. Напуснати са били през XI. Днес достъпни са двата скални манастира в местността Суха река. Според някои името Алфатар е значело Златна врата или Порта от Добруджа към вътрешността на Османската империя.

Глаголица в осветителните тела

В началото на своята кариера като керамик Боряна се вълнува от глаголическите знаци – изрязва ги в лампите си и така през тях преминава светлината, заигравайки своя вълшебен танц и пренасяйки ни в магични светове. „Глаголицата, която много обичам, някак си изчезна. Опитват се много хора да я върнат. А аз дори се подписвам на глаголица. Ползвам я много, но позамря интересът към нея, което е тъжно. Прави ми се и искам да я показвам, но не я оценяват, няма никакъв интерес“, казва авторката.

Кривинки, за да усетиш ръката на автора

„Сега има мода в керамиката и интересът е насочен към бита и ръчната изработка на предметите. Да не е перфектно направено, както беше преди години. Да има кривинки и да усетиш автора. Като започнах, правех много свободни форми, артистични, със стъкла, с глазури, с пигменти. През годините беше позамряло, но сега пак започна да се прави и да се харесва. Има цикличност в тази работа. Сега бум на бижутата забелязвам. Много базари, много автори и различни материали, техники. От няколко години има ренесанс на ръчно изработените бижута“, споделя керамичката.

Фотография: Ани Петрова

Принцесата и граховото зърно

Боряна се вдъхновява от абсолютно всичко. „Ей така, както си ходя по улицата, мога да се вдъхновя от камъче, листо“, казва тя. Шушулките са ѝ любима форма, особено в бижутата, но признава, че е доста пипкава работа, не е за всеки. Но за сметка на това трудно я имитират. Идеята за шушулките ѝ дава нейна клиентка, която имала близнаци и поискала грахова шушулка с две топчета вътре. Боряна я прави, но това я вдъхновява за цяла серия с шушулки, след като взема разрешение от клиентката си. И казва, че много често самите хора ти дават идеи за изпълнението на даден предмет или бижу, което е много ценно, а и нещата ѝ не са масовка.

Интересно е, че освен жени много често мъже купуват бижутата ѝ. Дори ѝ се обаждат, за да поръчат нещо за жените си, които са минали, харесали са си нещо, но не са успели по ред причини да си го вземат.

От седем години Данкова е в София, след 15 прекарани в Алфатар. Но спокойствието там е незаменимо и всяко лято в Добруджа тя работи активно.

На горния рафт

Скоро ѝ предстои участие в базара „На горния рафт“, форум само за бижута. Провежда се в Дома на архитектите през октомври. Участват над 30 автори. Боряна обича това изложение, защото харесва живите срещи с хората и следи къде се намира.

По-големите ѝ работи в момента не намират поле за изява, освен само на изложби, които пък се правят рядко. В керамиката винаги можеш да се развиеш в големи форми, които не са толкова утилитарни, но пък са уникални. „Керамиката е най-благодатният материал и в изкуството, защото може да правиш графика в керамиката, живопис и там да бъркаш глазури, пигменти, стъкла, а може и да е чиста скулптура. Имам колеги, които работят скулптура в керамика“, казва Боряна. През 2021-ва прави самостоятелна изложба в галерия „Средец“. Изложбата била мащабна заради голямата зала и тя шест месеца работи денонощно, за да се справи с пространството, сътворявайки бижута, съдове, инсталации под обща концепция.

Фотография: Ани Петрова

Йовков и родовата памет

Боряна Данкова разказва неща, които едва ли щяхме да научим, ако на финала на нашия разговор случайно не я бях попитала за Алфатар и тя задоволи любопитството ми прещедро: „Прототипът на Йовковата Боряна е на практика от този род, от който съм и аз. Ние сме от селската аристокрация, така да се каже. Били са богати навремето. Къщата прадядо ми я е строил и вече пето поколение живеем в нея, а аз я превърнах в ателие. Тя е с кьошк, чардаци. Кьошк е дървената веранда с покрив от керемиди. Запазила съм дървената част, пода, който е от масивни греди, до ден днешен не е мръднал. Подмазвам със старите бои, с пръст, за да си остане автентично. Затова там си е моето място.

Прототипът на жената от разказа „Боряна“ на Йордан Йовков е братовчедка на моя прабаба. Тя е била новатор, а тогава, знаете, е властвало патриархалното семейство. Прабаба ми се е казвала Мόма Вандева. Има нейни запазени снимки. Починала е на преклонна възраст в началото на миналия век.

Йовков е познавал някакво момче от този род. Срещали се то да му разказва за бита на хората от селото. Писателят описвал историите на момчето. Вярно, има много украса и измислица в разказа, но основната линия е спазвана. Затова е известен Алфатар – прототипите на много от героините му са от нашето село, защото са били по-напредничави хора, смирени, работливи и в същото време умеели да се веселят, а и са били големи чешити…“, разказва за рода си Боряна Данкова.

Бележки под линия от извора

„Алфатарският цар – Йовков го описва като най-богатия и най-властния човек в селото, в което е имало старейшини, определящи какво ще се прави в земеделието, къде ще се продава житото и др. Най-богатите хора, които имат възможности и контакти, са движели селото. Наскоро намерих една книга на краевед, в която описва носиите, много специфични за този регион, храната. До ден днешен вкъщи правим неща, които тогава са се ядели. Например на едно ястие му казваме „Ръсенца“ – брашно и вода, което се стрива на трохи и във вряща вода се варят. Става като макарони, но е и гъсто в същото време, защото, като се отдели глутенът, се сгъстява. И се прави запръжка с масло и червен пипер. Е, много е вкусно и може да се поръси със сирене. Дъщеря ми много го харесва“, заключава керамичката.

Spread the love
More from Вида Пиронкова
Александър Инчовски: От Сашо Диаблото до ренесансов художник
„От всички възможни решения избирай най-доброто. Не най-обещаващото, не най-рационалното, не най-прогресивното...
Read More
0 replies on “Боряна Данкова – подпис на глаголица”