След успеха в Париж гимнастичката е прицелена в треньорска кариера, докторска степен и голямо семейство
Фотография / Ивайло Петров
Грим и коса / Марина Младенова
Стил / Моника Димитрова
Асистент / Жана-Мари Вацова
Криейтив / Whaleworx.Studio
Ирония е да започна кариерата си в спортната журналистика и почти 20 години по-късно да нямам нито едно интервю със състезател, но явно съм се пазила за това с олимпийската медалистка от Париж Боряна Калейн.
Когато проучвах историята ѝ, за да изградя образа, с който ще я представя пред читателите, изпъкнаха думи като сила, амбиция, целеустременост. Тази борбеност не идва случайно. Майка ѝ я орисва с нея още с името, което избира. „Спряла се на Боряна, за да не съм кръстена на никого“, обяснява състезателката.
Може би затова и преди срещата ни си я представям като корава млада жена, калена в спортната зала на стадион „Раковски“, амазонка, която ще те стъпче, ако застанеш на пътя ѝ. Не от злоба. От хъс да побеждава.
На живо – облечена в бледокремав спортен екип, с дискретен грим и деликатни диамантени обеци, които единствени напомняха за шампионския ѝ статут, Боряна няма нищо общо с жените воини. Признавам, че на тази първа среща съм поразена от меката ѝ женственост, от аурата ѝ, излъчваща спокойствие и увереност.
С кротост и почти сестринска грижовност
Калейн дава насоки на своята първа (и вярвам не последна) възпитаничка в женския отбор по художествена гимнастика Алекса. 16-годишната девойка, за която тепърва ще чуваме, вече има първия си златен медал след само два месеца под ръководството на Боряна. Гледа наставничката си с обожание и доверие, каквото рядко може да се види в очите на тийнейджър в този бунтарски период от живота. Калейн обаче е заслужила тази привилегия: говори на нейния език спокойно, уверено, детайлно и без излишна показност на позициите си като авторитет.
Докато „шпионирам“ комуникацията им, усещам онзи дух на Калейн, за който шефката на федерацията по художествена гимнастика Илиана Раева говори в годината на триумфа ѝ в Париж. Дух на победител и безкомпромисен професионалист. Но, признавам, повече ме привлича благостта в гласа на Боряна, доловена в наставленията ѝ към Алекса. „Зная какво чувстват тези момичета и усещам, че мога да им бъда полезна с опита си“, ще ми каже седмица по-късно Боряна по време на интервюто ни.
Преходът от професионален състезател към треньор е от онези логични развития на кариерата ѝ, които цялата гимнастическа общност очаква. И като всеки такъв не е никак лесен. Официално обявява, че се отказва от състезателна дейност през декември 2024 г., без да има план за бъдещето си в спорта. „В началото ми беше много
странно, но нетолкова психологически, колкото физически
Не можех да стоя на едно място. Бях свикнала, че сутрин със ставането си трябва да отида на тренировка в залата. Да се събудя и да знам, че в този ден нямам какво да правя, особено преди да започна да работя като помощник-треньор, беше объркващо. Да, пътувах в чужбина, водех лагери и майсторски класове, но това не беше всеки ден и не можеше напълно да ме ангажира“, споделя сребърната медалистка от Париж.
По женски в началото насочва енергията си към дома – място, на което до този момент рядко се е задържала заради постоянните си ангажименти. Лъсва всеки ъгъл до съвършенство, готви (както годеникът ѝ я хвали – доста вкусно), подрежда (като една прецизна Дева), но чувства празнота от липсата на гимнастиката.
„Просто свикваш с идеята, че няма как да си активен спортист цял живот, и намираш нещо ново, което да правиш. Бих казала, че бързо се ориентирах и това ми помогна психически“, признава сега Боряна.
През май 2025 г. започва като помощник-треньор на Бранимира Маркова в националния отбор по художествена гимнастика, а от януари е личен наставник на 16-годишната надежда Алекса Рашева. „След първото ѝ състезание във възрастовата група на жените и златния ѝ медал за мен е важно тази година да натрупа увереност. Предстои ѝ дълъг път.“
Увереност не е просто дума с голямо значение за Боряна. Тя е състояние, което с години се опитва да изгражда у себе си като състезател. Признава, че в спортната си кариера е имала периоди, в които е оставала без грам доверие в собствените си сили и качества. Кризата се задълбочава след няколко поредни провала – петото място на Олимпийските игри в Токио, последвано от дълго боледуване от ковид месец преди Световното първенство в София през 2022 г., на което в крайна сметка не се явява заради лошо възстановяване и престой в болница.
