Светът е малък – но в крайна сметка всички се срещаме в леглото, казва една от най-известните жени на всички времена
Ако Дон Жуан или Джакомо Казанова можеха да се пробват при Брижит Бардо, със сигурност щяха да се провалят. Тя с лекота щеше да ги схруска с издадените си предни зъби, заради които в балетното училище носи така омразните й брекети. „Съдбата я постави в точния момент на точното място – там, където мечтата и реалността се сляха“, казва Жан Кокто за нея. В края на 50-те прочутият драматург е запленен от изгряващата старлетка, въпреки че той е последният мъж на света, който може да бъде обвинен в страст към жените. Партньорът на Жан Маре обаче е категоричен – малката скоро ще се превърне в най-големия секссимвол на своето време и ще провокира революция в киното. Това се случва като по учебник във филма „И Бог създаде жената“ – но не толкова заради голите гърди на актрисата, заклеймени от църквата, колкото заради бунтарството, което героинята й проповядва. Неслучайно мегаинтелектуалката Симон дьо Бовоар нарича вечната прелъстителка „локомотив на историята“. „Аз съм човек на честта, достойнството и морала – и най-вече на свободата: своята и на другите. Така ще бъде до края. Никога не съм била обичана за това, което съм, а само за това, което съм представяла“, твърди и сега звездата, която на 28 септември ще навърши 85.
През последните 70 от тях постоянно се забърква в скандали – социални и интимни. Тя е само на 15, когато става любовница на пробиващия в журналистиката и в киното Роже Вадим. Родителите й, заможни и примерни католици, са в ужас, като при това въобще не подозират, че тя спи с юнака и прави аборт от него. Тогава Брижит експериментира
първия си опит за самоубийство
напъхва красивата си, все още натурално кестенява глава в домашната газова фурна. Но Луи и Ан-Мари Бардо се прибират по-рано от театър, за да спасят дъщеря си. Лекарят от Бърза помощ ги информира, че след 5 минути е щяло да бъде фатално късно. Потомственият индустриалец и жена му са принудени да кажат „да“ на брака, обречен на предизвестен провал – въпреки че източноправославният младоженец приема католицизма. Защото докато съпругът й я снима в „И Бог създаде жената“, за да я превърне в еротичната Жана Д’Арк на следвоенна Франция, тя върти любов зад гърба му и зад камерите с Жан-Луи Трентинян – нейна жертва и по сценарий. „Обожавах Жан-Лу – великолепен актьор, който ме респектираше“, признава тя, като че ли изневярата й е най-логичната постъпка под слънцето. Но Роже Вадим – като истински син на руснак с широко скроена душа, й прощава, преди да поиска развод. Всъщност те се разделят като приятели и остават в отлични отношения до смъртта му през 2000 година. Бардо върви след ковчега му заедно с другите жени и майки на децата на Вадим – Анет Стройберг, Катрин Деньов, Джейн Фонда, Катрин Шнайдер, Мари-Мари Баро. Роже Владимир Племянников е може би и единственият мъж, който винаги е говорел добро за нея. „Още преди да се разделим, с него бяхме като брат и сестра, като другари, които се обичат. Но чак след като си отиде, разбрах колко щедър и добър е бил, уютен и елегантен. Абсолютен кавалер – по рождение и по възпитание“, пише Бардо. Всъщност любовта на Брижит и Вадим е най-чистата в живота и на двамата. И понеже те са от една и съща кръвна група, Вадим е и единственият, който разбира нейната потребност да захранва безбрежната си женственост с драматични дни и бурни нощи.
Демон на секса
Бардо постоянно е влюбена – страстно, до лудост, на живот и смърт. Като демон на секса, чийто апетит няма насищане. В изваяните й от хореографските екзерсиси крака има толкова любовници, колкото тя поиска. Затова зарязва избягалия от съпругата си Жан-Луи Трентинян и се мята на току-що венчалия се певец Жилбер Беко. „Исках да ги задържа и двамата. Мразех да късам, за да не остана от няколко стола на земята“, съвсем конкретна е Бардо. От тази нейна безпардонна искреност на мига става ясно, че къса първа, за да не се озове в ролята на зарязана. (Така ще постъпи по-късно и с киното.) Но дори фройдистите не могат да открият корените на този й рефлекс в детството. Дядото на Брижит някога е обяснил на сащисаната от мераците на момичето фамилия: „Ако на една жена й е писано да стане курва, киното няма нищо общо с това.“ Така че при Бардо не става дума за трофеи въпреки стотината компаньони в леглото й през годините – включително най-бруталните женкари като Ален Делон и Уорън Бийти.
След Беко настъпват италианският кинаджия Раф Валоне и маестрото на шансоните Саша Дистел. Късметът да се нарече неин втори съпруг е за Жак Шарие. Не се знае кой от двамата съжалява повече за необмислената им свалка, докато снимат заедно „Бабет отива на война“ – Брижит забременява и трябва да се оженят. „Обичах Жак, но и се страхувах от него. Отношенията ни на моменти бяха твърде ожесточени. Карахме се като зверове, а след това падахме в прегръдките си – но той рядко се примиряваше с различията между нас. Никога не съм искала реванш. Никога не съм искала да му нанасям рани, нито пък да го ампутирам от живота си“, връща лентата Бардо.
Един от най-големите скандали във Франция избухва, когато тя споделя в мемоарите си, че дълго се опитвала да се отърве от бъдещия си наследник, но в онази патриархално-буржоазна епоха това се оказва твърде сложно. И нарича бебето „тумор“. На 26 за ЧРД Брижит отново опитва самоубийство, поглъщайки шишенце с приспивателни и разрязвайки китките си. Варварската акция е израз на следродилна депресия. „Не бях създадена да бъда майка. Самата аз още бях дете, за което някой трябваше да се грижи. За мен смъртта беше като любовта – романтично бягство”, оправдава се Брижит няколко години по-късно. (През 1983-та тя отново посяга на себе си – заради агресията на медиите.) Никола-Жак Шарие, който все пак успява да се добере до белия свят през 1960-а, и досега отбягва майка си, а неговите дъщери живеят в Норвегия и дори не говорят френски, камо ли да общуват с баба си. А Жак Шарие я квалифицира след развода им като „глупава хубавица, безсърдечна майка и подла жена“.
