„Със Сами Фрей изживях разкъсваща страст, която буквално ме изконсумира. Светът е малък – но в крайна сметка всички се срещаме в леглото“, твърди Бардо за по-нататъшните си подвизи. Затова не може да откаже и на напористия Гюнтер Саш – ексцентричен германски милиардер и международен плейбой. През лятото на 1965-а от небето над баровската вила „Ла Мандраг“ в Сен Тропе започват да валят яркочервени рози. Падат точно край басейна на Бардо, където тя се наслаждава на спокойствието. Когато вдига главата си нагоре, вижда как малкият самолет на обожателя й „рисува“ сърце между облаците над залива. Той е прекалено атлетичен, образован, обаятелен и богат, за да му откаже – пръв приятел на Салвадор Дали, Анди Уорхол и Джон Кенеди. На всичкото отгоре е и вдовец, който копнее за домашен уют и за втора майка на 11-годишния си син. Женят се през 1966-а в Лас Вегас, а меденият им месец е в Таити. Брижит и Гюнтер са хората, на които Сен Тропе дължи планетарната си популярност – те и техните приятели от джет сета в Европа и Щатите вдигат рейтинга на местните плажове и клубове, а Мик Джагър се жени за Бианка в изискания храм „Света Ана“.
Je t’aime… moi non plus
Третият брак е и трети провал в напъните на Брижит да се трансформира в примерна съпруга. Макар че инвестира някакви усилия. Дори моли Серж Генсбург да стопира дуета им на най-еротичната песен на всички времена: Je t’aime… moi non plus – толкова прочута, че се превръща във втория химн на Франция. С нея един от най-грозните и най-очарователни артисти на Европа се обяснява в любов на Бардо, чиито стонове в записа недвусмислено подсказват сексуалното й изригване. Генсбург й дължи услугата – двамата са прекарали горещи и вълнуващи часове, докато са работили над съвместната си продукция, но Брижит не желае да обиди съпруга си. Достатъчно е, че Серж създава за нея онази рядка и магическа алхимия, в която тя потъва като с никой друг. „В тези мигове, които се преливаха във векове, усещах, че сме сами на света – никога не исках да го напусна, никога не исках да ме напусне. Любовта ни беше напълно луда – като всяка мечта“, излива се Бардо в мемоарите си. Все пак виниловата плоча с оргазмите на Брижит излиза 5 години след смъртта на своя автор. „Мъжете сме жалки митомани – избираме не истинската жена, а представата си за нея. Но не можем да творим без тази илюзия“, иносказателен е Генсбург след раздялата с Брижит. Джентълменският жест на Серж – втори руснак в колекцията на Бардо, обаче е напълно излишен. Тя и Гюнтер се развеждат през 1969-а, след като той я заварва гола в обятията на Джиджи Рици от Милано – известен с това, че е известен. Точно като за 9 месеца в постелята на сексбогинята. „Съжителството ми с Гюнтер беше един от редките моменти в моя живот, когато някой истински ме е впечатлявал и очаровал. Неговата смърт ме съсипа“, споделя Бардо през 2011-а, когато германецът се самоубива преди Алцхаймерът да го довърши. Следващият е Жан Сардом – фотограф, който тиражира нейни голи снимки. Публичният скандал е чутовен, но всяко чудо за три дни. За четвърти път актрисата се омъжва през 1992 година на 58 за Бернар д`Ормал – крайно десен политик, бивш съветник на националистическата партия във Франция. „Бракът е споразумение, чиито условия се преразглеждат всеки ден, за да се утвърдят отново“, е лаконичният коментар на Бардо за поредната й авантюра.
Козата, която промени секссимвола
След 48 филма Бардо слага неочакван край на кариерата си през 1973-та, когато е само на 39. „Не желая да остарявам пред очите на целия свят!“, мотивира се тя. Последният й голям успех е „Петролотърсачките“ с Клаудия Кардинале – холивудски хит, заснет в испанската пустиня Табернас.
Първата голяма животинска любов на Бардо е козичка, която тя спасява от заколение след снимки. От екипа я информират, че животното ще бъде употребено за афтърпартито и тя буквално изтрещява от ужас. Измъква козичката от сатъра на месаря и я прибира в хотелската си стая. Репортаж за лов на тюлени окончателно я убеждава, че в нейното бъдеще животните ще бъдат по-важни от хората. „И без това трябваше да прекратя с киното. Иначе щях да свърша като Мерилин Монро и Роми Шнайдер“, не се колебае тя. И през 1986-а разпродава доста от имуществото си, за да финансира своята фондация, която се бори за правата на животните по целия свят – изгражда приюти, извоюва забрана на ритуални убийства, затваря кланици за коне, защитава африканските слонове…
И понеже Бардо няма катинар на порочно-сексапилната си уста, критикува наред без грам политическа коректност – от мюсюлманите във Франция до президентите в Елисейския дворец. След 5 (неефективни) присъди за „подтик към расова омраза“ дори заплашва, че ще поиска гражданство от Путин – като Жерар Депардийо и Орнела Мути. „Живея от ден за ден. Все пак по-добре стара, отколкото мъртва. Никога не поглеждам назад и не се питам какво ме очаква в бъдеще. Някой път просто ще разбера, че трябва да умра – ще си кажа „добре“ и ще започна да очаквам края“, категорична е Бардо. Днес тя страда от тежък артрит и се нуждае от помощ, за да се движи, но отказва всякакви операции – от козметични до ставни. Продължава да предизвиква обществото, което робува на бляна за вечна младост и безсмъртие. За разлика от Катрин Деньов и Джейн Фонда, с които някога деляха един и същи мъж, Бардо изглежда все така, както Господ я е създал. И все така вярва, че човек сам избира на коя страна да остане – при Доброто или при Злото.
