10 минути аплаузи за „Мечтаното приключение“ в Кан. 10 минути овации за филма, сниман на български от германката Валеска Гризебах. Почти три часа триумф на родния ни език навръх 24 май край Лазурния бряг. За първи път след 1974 г., когато публиката е очарована от „Последната дума“ на Бинка Желязкова. Тогава тя и младите Цветана Манева и Доротея Тончева дефилират по червения килим на Ривиерата. Митичен като спомен, но напълно реален момент, в който Манева получава предложение да стане момиче на Бонд, но отказва, защото вече е момиче на Явор Милушев. За разлика от 1974 г., когато „делегацията“ е силно редуцирана по кастово-партийни съображения, сега Валеска Гризебах категорично изисква в Кан до нея да бъдат артистите от България. Копродуцентите от Германия, България (Мирамар филм), Франция и Австрия се съобразяват с желанието ѝ. Защото „Мечтаното приключение“, който спечели наградата на деветчленното жури в основния конкурс на международния елитен форум, чиито членове бяха Парк Чан Ук, Деми Мур, Клои Жао, Стелан Скарсгард и други изявени кинаджии, изненада критици и лаици с убедителната игра на натуршчиците. Неслучайно Валеска Гризебах извика на сцената в Кан главната си героиня Яна Радева, за да приемат заедно отличието, връчено им от Гаел Гарсия Бернал.
Яна Радева е истински впечатляваща в ролята на успешния археолог Веска, която след години отсъствие се връща за разкопки край кулата Букелон в родния си Свиленград. Сближава се със стария си познат Саид и постепенно навлиза в сенчести кръгове, от които той се е измъкнал навремето. Тя научава за престъпните връзки под повърхността на този на пръв поглед обикновен град. Когато миналото започва да я притиска, Веска е принудена да се изправи пред истината за Свиленград и преживяванията си. Впуска се в тихо разследване за изчезването на някогашния си любовник и поема полулегалния му бизнес, в който е намесен бившият гангстер, с когото някога е имала сложни романтични отношения. Всичко се случва близо до Свиленград, където се събират българската, гръцката и турската граница, и атмосферата е наситена с енергията на неописуемия и неукротим балкански модел. Вероятно заради това Джесика Кианг от „Варайъти“ дефинира „Мечтаното приключение“ като „съвременен български „Кръстник“ в стила на документална драма“.
Коя е Яна Радева и как попада в голямото шоу
Като здраво стъпваща по земята личност, тя завършва геология, но се оказва, че в мъжката професия няма място за представителките на нежния пол. Работи в бинго зала, става крупие в различни казина. Когато решава да смени жанра, започва да проучва натурални продукти, които се използват в козметиката, храните и земеделието. На коледен базар в НДК непозната жена пита Яна дали може да я щракне с телефона си, защото като кастинг директор търси подходящи лица за бъдещ игрален филм. Яна се навива от раз и през януари отива на пробни снимки. Така започва нейната авантюра в седмото изкуство. Минава почти година преди камерата да се завърти. На финалната права Яна има само една конкурентка. Валеска Гризебах няма съмнение коя е нейната избраница, но въпреки това иска да чуе от Яна дали е готова да се посвети на каузата. И Яна я уверява, че вече е на старта. На първия снимачен ден Валеска пита: „Вълнуваш ли се?“, и получава отговора: „Не, но е много любопитно и интересно.“ Двете страхотно си допадат, тъй като са от изчезващия вид на летящите хора, възпети от Валери Петров. Ведри, спокойни, разбиращи другите. На терена уравновесената и дисциплинирана Яна бързо влиза в час с основните правила на кинопроизводството и осъзнава рисковете и отговорностите му. Така потъва в многопластовия образ на видялата и препатила, но останала положителен човек Веска, че прави интересни предложения за импровизирани реплики, които Гризебах приема. Яна харесва Веска – и тя, макар и да е доста по-рязка от героинята си, също помага на изпадналите в беда. „Веска избира да бъде свободна. И да постига целите си дипломатично, да изглажда ръбовете с добро. Нищо не може я спре“, категорична е Яна Радева. И самата тя е извън клишетата дотолкова, че дни преди Кан не мисли нито за официалния тоалет, нито за фризурата, грима и бижутата. Нарича своя феминистки непукизъм „онова невежество“, което я държи далече от суетата и фалшивата светска суматоха. „Никога не съм искала да съм по-по-най!“
„Вие гледате този живот, а аз го живея”, беше още по-директен пред медиите в Кан партньорът ѝ във филма Сюлейман Летифов. „Той е спокоен, прави всичко без напрежение“, хвали го Яна Радева. Овладяното му лице и привидно кротката усмивка напомнят за благото излъчване на Чарлс Бронсън и Джеймс Кобърн във „Великолепната седморка“, чиито герои обаче умеят да стрелят безпогрешно. Летифов за втори път работи с Валеска Гризебах – дебютира в „Уестърн“, предишния ѝ филм, сниман у нас през 2015 г. край село Петрелик и влязъл в секцията “Особен поглед” на фестивала в Кан. Историята е за немски строителни работници, които започват труден обект в затънтената провинция. Чуждата земя събужда у мъжете жажда за екзистенциални експерименти, но ги изправя и пред собствените им предразсъдъци, предизвикани от езиковата бариера и културните различия.
Валеска Гризебах е влюбена в България
говори български и харесва българите, защото са „отворени“, а въпреки всичко „нещата им се случват“ и я вдъхновяват. Отправната ѝ точка за „Мечтаното приключение“ са именно срещите с хора от нейното поколение, преживели политическите промени в България през 1989 г. „Те ми показаха колко дълбоко ни свързва този повратен момент в историята на Европа и в същото време ни разделя чрез коренно различните преживявания през следващите години.“ Неслучайно филмът е кулминацията на дългогодишно проучване, в което тя постепенно създава сюжета си. Докато Гризебах и продуцентът Рита Кудрина работят по проекта, се сприятеляват с местните, някои от които после се включват в „Мечтаното приключение“.
Изпипването на „Мечтаното приключение“ продължава няколко години, но и режисьорката, и продуцентите знаят, че качеството изисква време, отдаденост, сила и вяра. „От началото бяхме убедени, че ще се справим“, категорична е Кудрина. И за нея, и за Валеска темата за границите е водеща. Рита Кудрина разказа как екипът попада под очарованието на Сакар и Източните Родопи, на село Маточина и крепостта Букелон. „Невероятни и запленяващи места. Колега ги нарече Тоскана на Балканите. За мен като българка беше изумително да преживея тези залези, хълмове и най-вече историята ни.“
В Кан Валеска Гризебах разкрива, че киното е откриване на непознати територии. „Колко и какво знаем ние за различните лица на Европа? И за това, че всички сме свързани!”, акцентира тя темата за разделението. Но във филма ѝ няма натрапващ се драматизъм, неговата реалност е населена с автентични българи, поляци, помаци. Те живеят заедно не чрез етноса и националността си, а чрез ценностите в морала си. Затова критиците твърдят, че „Мечтаното приключение“ е много специален микс между игралното и документалното кино. А Гризебах особено се гордее с ансамбъла от актьори, които „с цялото си въображение, житейски опит, кураж и всеотдайност вдъхват живот на тази история“. В образите от сценария влизат още Стойчо Костадинов, Николай Шекерджиев, Денислава Йорданова, които също нямат общо с професията.
