Голяма ретроспективна изложба на американския фотограф Лари Финк в галерия BeneTaschen в Кьолн
Какво е общото между прошепнатото на ухо от Мерил Стрийп на Натали Портман на бляскавата фиеста на сп. „Венити феър“ след церемонията „Оскар“ през 2009 г. и тортата за осмия рожден ден на Пат от бедното семейство Сабатин от Пенсилвания през 1977 г.? Зад двете ситуации стои американският фотограф Лари Финк. Именно хората от всякакви социални слоеве се превръщат в емблематични герои на неговите черно-бели фотографии. „При обединяването на тези два в огромна степен различни светове Финк ни представя неосъждаща картина на различните аспекти на обществото“, казват от галерия BeneTaschen в Кьолн. Там до 3 април 2021-ва показват голяма ретроспективна изложба на 79-годишния Лари Финк, който се занимава с фотография вече 65 години.
Независимо дали снима холивудска гала или семеен празник в работническо семейство, той неизменно влиза в ролята на мълчалив наблюдател. Лари документира общуването между купонджиите, като улавя ценни моменти на близост: поглед през рамо, усмивка, несигурен жест. Хората често са обгърнати от приглушена светлина и са показани на преден план в предимно банални ситуации и „подробности от обикновения живот“. За фотографа важен е не социалният им статус, а по-фини детайли като облекло, отношение и поведение. Лекотата, с която по неочакван начин прекрачва класовите бариери, Финк обяснява с факта, че живее във ферма в Пенсилвания насред нищото. „Животът ме е научил да разбирам много различни хора и да усещам като свои техните чувства.“
В продължение на дванайсет години Лари Финк снима известните партита на сп.“Вените феър“ в нощта на Оскарите. Всъщност той присъства едновременно като гост и като официален фотограф, когото домакините оставят „да прави каквото си иска“. На въпроса как успява да се доближи толкова до хората, той отговаря: „Аз съм много мил и не искам да досаждам на никого. Една фотография не е по-важна от любовта. Не бих притеснил двама влюбени например, за да ги снимам без тяхното позволение.“
В дългата си кариера Финк снима и политическия елит по време на изборни кампании, митинги и приеми. Също света на бокса и на джаза. От съвсем млад той е известен и със силния си ангажимент към борбата за човешки права. „Независимо какви са убежденията ви, когато нещата тръгнат зле, трябва да излезем на улиците, за да победим злото“, казва фотографът по време на своя университетска конференция наскоро.
Когато е на 17 години, Лари попада в либералните кръгове на писатели, художници и музиканти, или по думите му – „второ поколение“ на известните от средата на миналия век битници. В същото време от малък е израснал заобиколен от джаз, затова музиката „тече във вените му“. Самият той е дългогодишен пианист, а по-късно започва да свири и на хармоника. Финк става известен още със SocialGraces (1984 г.), първата от неговите дванадесет книги. Работите му редовно са публикувани в „Ню Йоркър“ и „Венити феър“. През 2017 г. снимките му са показани в галерията на Джорджо Армани в Милано, а след това сътрудничи с модната къща JilSander. Негови индивидуални изложби са били организирани от музеите „MoMa“ и „Уитни“ в Ню Йорк. Зад гърба си Финк има и над 50-годишна преподавателска кариера, включително в университета „Йейл“.
„Животът е прекалено важен, за да бъде прахосван с дребнавости. Трябва да вървиш напред със страст. Всъщност затова снимам, защото страстта трябва да бъде запазена жива“, казва Лари Финк.
