Chanel в плен на конструктивизма

Виржини Виар заимства елементи от социалистическо артистично движение от времето на Октомврийската революция, но дали с това печели играта във висшата мода

От какво се вдъхновява наследничката на двамата гении – Габриел „Коко“ Шанел и Карл Лагерфелд? Какъвто и да е отговорът, вероятно сте забелязали, че след встъпването на Виржини Виар като творчески директор на Chanel ревютата изглеждат леко безлични. Красотата, елегантността и чистотата на линиите, присъщи за френския бранд, са все още там, но по-скоро под формата на сянка – сянката на нейните предшественици.

Виар работи за Chanel вече над 30 години и покрай това наивно разчитаме, че като „дясна и лява ръка“ на Лагерфелд поне малко от неговата креативност се е пренесла върху нея. За три десетилетия в модната къща тя все пак знае как се правят хубави дрехи. Но магията, която прави бранда Chanel такъв, какъвто го познаваме, е загубена. Поне засега.

Как би могла обаче да се бори с Коко Шанел – издигнала се от сираче до един от най-известните дизайнери в света, създала непреходни артикули като малката черна рокля и капитонираната чанта, въвела загорелия тен и блейзъра със златисти копчета! Като неин подобаващ наследник Карл създава същински мечти, в които всяка жена копнее да потъне. Ако Мадмоазел носи самия продукт, то Лагерфелд води фантазията при Chanel.  Комбинацията между тези две естетики и философии е това, което прави марката толкова силна. Нищо чудно, че на Виржини ѝ е трудно да се впише в света на гиганти от техния ранг.

Виар не съумява изцяло да пренесе нито едно от двете в колекциите си. И макар фокусът на брандове като Chanel винаги да е насочен към класиките и непреходността, все пак се усеща липсата на авангарда, модерността и дори точната доза лудост. Но Виржини има скрит коз – вкарва ключова референция, която има потенциал да я извади от творческата дупка.

С последното си ревю висша мода за настоящия сезон Виржини продължава с вдъхновенията си от конструктивизма. Тя идва след колекцията от пролет 2022 г. висша мода, която също поглежда към руското социалистическо изкуство и текстилно движение от началото на ХХ век. За бранд като Chanel, който продава чанти за близо 10 хиляди долара, да търси вдъхновение от утопично социалистическо артистично движение изглежда странно и необичайно. Но в действителност още от времето на Коко Шанел влиянията между Chanel и Русия са налице. Просто под различна форма.

През 1920 г. Коко Шанел се запознава с великия херцог Дмитрий Павлович по време на лятно пътуване до Биариц. Тогава и двамата са във връзка – Шанел с композитора Игор Стравински, а Павлович – с Марта Давели. Впоследствие Давели отстъпва херцога на дизайнерката, а Габриел се разделя със Стравински. Връзката на Мадмоазел с херцога трае едва година, но пък за сметка на това са неразделни през цялото време. Павлович, с 11 години по-млад от нея, я очарова със славянския си чар и загадъчност. Шанел харесва стила му на истински аристократ, отгледан в огромен дворец в Санкт Петербург. Харесва и нанизите с перли, златните бижута, кръстовете, покрити с рубини, изумруди и полускъпоценни камъни. Това са последните следи от богатство у мъжа, бил някога един от най-заможните в елита на Русия преди Октомврийската революция. А тя от своя страна му подарява красив гардероб и прекрасно лято в елегантната си вила на плажа близо до Бордо.

В книгата “Стилът и животът на Шанел“ Джанет Уолах пише: „Окичена с подаръците от Дмитрий, тя се показва в Harper’s Bazaar с къса тъмна туника, плисирана пола и маса ослепителни перли. Редакторите ѝ отдават дължимото за това, че е направила изчистения луксозен стил основна мода на деня. И така в шоурума ѝ стройни славянски момичета с високи скули и добри връзки започват да работят като модели, целуват ръка на Дмитрий и се обръщат към него с „Ваше величество“.“ 

Покрай Дмитрий около Шанел се навърта и неговата сестра – великата херцогиня Мария Павловна, също в изгнание. Тя често посещава студиото на Chanel на улица „Камбон” и впоследствие ще вдъхнови Шанел да създаде мода, посветена на руската култура. Тъй като херцогинята умее да бродира, а и иска да изкарва прехраната си сама, предлага на дизайнерката да ѝ плаща по-малко от това, което взимат френските шивачки. Така Мадмоазел я наема. Заедно с няколко сръчни приятелки херцогинята отваря свое алетие. Джанет Уолах пише: „В началото бродират блузи и традиционни руски туники, но скоро се заемат и със сака и палта, вечерни поли, обсипани с мъниста и перли. Когато бродерията става популярна, те разширяват асортимента си и включват модели, вдъхновени от китайски вази, коптски тъкани, ориенталски килими, индийски бижута и персийски миниатюри.“ Начинанието им е толкова успешно, че заедно с дизайнери и техници Мария Павловна разраства бизнеса си до около петдесет служители и кръщава компанията си Kitmir. Техните бродирани облекла са в центъра на руската колекция на Шанел от 1922 г. – моделите стават любими на много от клиентите на Мадмоазел.

При Шанел културните влияния от Русия са, следствие на връзката ѝ с Дмитрий Павлович, нарастващата емиграция на руски аристократи в Париж и, разбира се, на интереса ѝ към руската естетика. Вдъхновенията на Виржини са от същия период, в който Коко Шанел започва да се установява като една от водещите дизайнерки на Париж. Но Виар не гледа към залязващата аристокрация, а към изкуството, насочено към нарастващата социалистическа сила в Русия.

Във времето около Октомврийската революция непредметното и абстрактното изкуство работят в нейна услуга. Преди конструктивизмът да се настани удобно в артистичното статукво, трябва пътят да бъде разчистен от неговия предвестник – суперматизма. След като е отделил известно време на импресионизма и футуризма в творчеството си, художникът Казимир Малевич се припознава в суперматизма и го описва като „върховенство на чистото чувство в изкуството“. Така новите едноцветни геометрични фигури, плувнали над бялата повърхност, оказват влияние на други творци като Любов Попова, Иван Клон и Ел Лисицки.

Художникът Лари Макгинити смята, че конструктивизмът съвсем естествено възниква като отговор на социалнополитическите потребности на епохата – използва подредената динамика на суперматизма и я прилага в по-широк контекст. Плакатът на Лисицки от гражданската война в Русия, носещ заглавието „Бий белите с червения клин“, комбинира суперматистки форми с елементи от дадá, за да отправи политическо послание. И всъщност до 1918-а конструктивизмът е оръжие на комунистическата пропаганда. Затова много художници търсят начин да разпространят тази идеология. Какъв по-добър вариант от елементи от ежедневието като облеклото на работниците!

Ето къде е връзката с настоящия облик на Chanel. Есенното ревю висша мода за тази зима започва с изумруденозелен сет от права мидипола с яке с ясно изразени рамене, външни джобове и блестящи копчета. Цялата визия е заимствана от мъжкото работно облекло от 40-те – личи си по силуета и утилитарните джобове. Тоалетът е осъвременен с преекспонираното рамо в 80-тарски стил, любимо на Виржини, копчетата и най-вече въпросния актуален нюанс на зеленото. В разрез е с по-кокетната визия за бранда на Лагерфелд. Повече се доближава до философията на основателката на марката: да обличаш жените с дрехи, които ще ги карат да се чувстват еманципирани.

Следва серия тоалети с хоризонтално райе, директна референция към конструктивизма. Изпъква сет от сако и пола до глезените – и двете от многоцветен туид в пастелни нюанси. Той напомня на съветската художничка авангардистка Любов Попова, аранжирала витрини за Съветска Русия. Друга визия – сако с корсетна част и мидипола, е намигване към същото движение в изкуството. Полата, ръкавите и областта над бюста са направени от розов туид с черни райета, а корсетната част е украсена от графичен десен с пайети, още една препратка към конструктивизма. Въпросният принт с геометрични форми напомня на текстилните дизайни на артисти като Варвара Степанова и картини на Ел Лисицки. Следва черна рокля с 30-тарски силует, чийто десен е заимстван от моделите за спортно облекло на Степанова. В случая референцията е към моделите ѝ с диагонални райета, почти оформящи ромбове по дрехата. В същата колекция тоалет от късо сако без яка и права пола с дължина под коляното е обсипан със сребърни пайети. Отдалеч не е нещо впечатляващо, но като се приближите, ще видите типичния за конструктивизма графичен десен, създаден чрез пайетите.

Визия 42-ра от колекцията – дълга рокля с графичен принт и феерични къси ръкави, е още едно намигване към работата на Любов Попова. Проблемът е, че препратката на Виржини Виар към епохата е безвкусна и неточна. Комбинацията от вертикални райета при ръкавите (опит за референция на свръхголемите яки на Попова) и десенът с червените точки при основната част е повече от странна. Талията е висока и прилича повече на карнавален костюм, отколкото на тоалет, който ще се хареса на клиентите на френската модна къща. И както повелява традицията на висшата мода (макар самата Шанел да я ненавижда), финалната визия е булчинска рокля от копринен шифон. Макар да си личи, че изработката на роклята е впечатляваща, визията е безлична.

Конструктивизмът присъства и в предишни колекции на Виар за Chanel. В resort 2023 г. го виждаме под формата на работнически гащеризони в тъмносиньо, червено и бяло и няколко тоалета в графичен принт, препращащ ни към въпросното направление в изкуството. Но една от най-директните референции към произведение на конструктивизма виждаме в рокля от шифон с ниска талия от колекцията пролет-лято висша мода от изминалото лято. Полукръговете, напомнящи на колела, са по дизайн на Любов Попова от 1924-а за платове за облекла. Самото лого с преплетените букви „C“ също напомня на принта на Попова.

Опитите на Виржини Виар да намери собствения си глас след дълга служба при Карл Лагерфелд рядко се увенчават с успех. Все пак с всяка колекция тя ни предоставя поне няколко красиви визии, които ни вдъхват надежда, че духът на Chanel е все още тук.

Spread the love
Публикувано от
Още от Ина Иванова

Изкуството и Ив Сен Лоран

Елза Скиапарели, прословутата съперничка на Шанел и привърженичка на съждението, че модата...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ