Вероятно за повечето от вас името на Клер Баслер е непознато. На мен също не ми говореше нищо. Попаднах на тази френска художничка случайно и не можах да откъсна поглед от нейните ефирни цветя, рисувани сякаш в полусън. По-впечатляващото обаче е, че за платно ѝ служат стените на дома ѝ, който пък е не какъв да е, а шато от XIII век. Днес Шато дьо Бовоар в околностите на Париж се посещава от хиляди туристи и се счита за национално богатство, но докато стигне дотук, Клер извървява дълъг път, в който се усеща и пръстът на съдбата.
Родена през 1960 г., Клер Баслер от малка има влечение към изкуството. На 18 години се записва в Националното училище за изящни изкуства в Париж, за да изучава тънкостите на рисуването. Свободното си време прекарва в Лувъра, запленена от платната на Вато, Вуе, Шарден, Енгр, Караваджо и Паоло Учело. Обръща внимание на всеки детайл нетолкова заради самата техника, колкото за да разбере как художникът изразява душевността си чрез четката.
Периодът на художественото обучение съвпада с появата на концептуалното изкуство, което завладява напълно френската арт сцена от 60-те и 70-те години. Този вид изява обаче не кореспондира с душевната нагласа и фината естетика на Клер. Тя се вълнува повече от изкуството на XVII и XVIII век и черпи вдъхновение от него. Авангардните пърформанси не са нейното нещо, затова напуска училище в търсене на собствен почерк и своя аудитория.
Любовта към природата е кодирана у Баслер още от детството, прекарано в планината Юра в Източна Франция, и под една или друга форма я съпровожда през целия ѝ живот. Заменя парижкия си апартамент за жилище с малка градина. По-късно се мести в провинцията заедно със съпруга си Пиер Имхоф и известно време живеят в бивше училище. А когато купуват Шато дьо Бовоар и се нанасят в него заедно с двата си лабрадора и няколко котки, Клер го превръща в проекта на живота си.
Старият замък с 40 стаи е в ужасно състояние. Няма отопление, няма осветление, през първата зима температурата вътре е минус 15 градуса. Клер и Пиер приспособяват една от стаите за живеене, докато текат ремонтите. „Тъй като нямах платна, започнах да рисувам направо върху стените – разказва тя. – Спомням си как котките влачеха замръзнали птици в къщата. Изведнъж птиците се стопляха и започваха да летят из стаята, котките се втурваха след тях, кучетата след котките, Пиер къртеше и пробиваше, а сред целия този хаос аз рисувах треви и ириси по стените.“
Вдъхновението е навсякъде – Шато дьо Бовоар е обграден от градини и гори. Пищни букети живи цветя в стаите допълват фреските и създават триизмерно усещане на границата между фантазия и реалност. Обзавеждането е минималистично и няма нужда от повече. В този дом за феи мебелите изглеждат почти ненужни.
Досега Клер е изрисувала 15 от стаите и има все още предостатъчно каменни „платна“, върху които да развихря въображението си. Рисува между 5 и 20 часа всеки ден, превръщайки пространството в приказен свят. Замъкът е отворен за всички, които споделят нейното светоусещане и искат да усетят магията на живо. „Аз не съм просто художник натуралист, който рисува цветя – казва тя. – Картините ми са моят начин да общувам със света. Чрез цветята предавам своите емоции, настроение, енергия, така изразявам себе си. Защо избрах точно цветята? Вероятно защото общувам с тях по-лесно, отколкото с хората.“
