Следващият тоалет (червен гащеризон) разполага с прикрепено тяло, приличащо на дух. Според Джоу то символизира „другото ни аз“ или невидимото тегло, носено от всеки. Третата визия онагледява емоционалните ни рани. Изобразени са върху дрехата с боядисани участъци в кървавочервено. Друг неин тоалет описва онова усещане на „потъване“ поради уязвимост. Дизайнерката го изобразява отново с лека материя, за да покаже бавното движение към земята. А при предпоследния тоалет от колекцията фокусът е върху ръцете. И най-вече върху ситуациите, в които ги използваме, за да покрием лицето си при страх или стрес.
Шестата визия изобразява момента, в който най-накрая се отпускаме и излизаме от обвивката си. Тя единствена показва части от кожата на човека, различни от краката. Вдъхновението идва от китайския фотограф Рен Ханг, както и от модния дизайнер Yiqing Yin. Пролетно-лятната колекция на Yin от 2013 г. и зимната от 2012-а са посветени на човешкото тяло и неговите органи. „Бях поразена как дрехите му са едновременно груби и деликатни, твърди като кости, но същевременно меки като коса“, обяснява Вайълет Джоу.
Рокли, които оживяват
Базираната в Монреал модна дизайнерка и преподавателка в университета в Квебек Инг Гао създава роботизирани рокли. Те реагират на околната среда, като се разширяват и свиват, сякаш са живи, и са нагледен пример за това що е то автономно облекло. Нарича ги „Течаща вода“ и „Устойчиво време“.
Това не е първият експеримент на Гао в посока интерактивна мода. Предишните ѝ проекти се променят, когато има хора в близост – дрехите започват да се извиват или да светят. Новите ѝ рокли обаче се изменят спрямо цветовете в непосредствената им среда като същински хамелеони. Постига го благодарение на сензори за цвят и светлина, както и с малки камери, свързани с компютър, събиращи информация за средата около тях. След това данните активират серия от задвижващи механизми и магнити, за да се задвижат тъканите (може да видите как се случва това в сайта www.yinggao.ca в категория „Интерактивни проекти“).
„Технически погледнато, този проект е различен от предишните, защото дрехите са много по-автономни – обяснява Инг Гао пред Dezeen. – Този път роклите взаимодействат и с околната среда. Това означава, че човешкото тяло вече не е в центъра на проекта.“ Другата съществена разлика е свързана с материалите. Дрехите не са направени от традиционни тъкани с изключение на фееричната органза. Творенията на Гао имат силиконови и стъклени елементи, специално изработени за целта.
Вдъхновението идва от книга на един от любимите ѝ автори – невролога Оливър Сакс. Романът „Мъжът, който взе жена си за шапка“ разказва историята на негов пациент – бивш моряк на средна възраст, претърпял травма. Шокиран от собственото си отражение, когато Сакс му подава огледало, Джими се връща към 19-годишното си аз веднага щом погледът му спре да гледа отражението. „Точно като пациента на Оливър Сакс двете рокли се редуват между това, което са, и това, което може да бъдат“, разказва Гао.
Боди, способно да лекува травми
Дрехите на завършилата Академията за дизайн в Айндховен Лора Дешл на пръв поглед приличат на спортно облекло. Но са създадени, за да помогнат при възстановяване след травми. Проектът ѝ съчетава акупресура със специални йога движения.
Пълният комплект облекло включва боди, ръкавици, чорапи и възглавница. Шевовете, наподобяващи решетка, позволяват на масажните топчета да бъдат местени за акупресура по тялото, краката, ръцете и главата. Идеята е да я комбинирате с йога практика, за да повишите натиска в съответните точки. Звучи като точков масаж, от който се нуждаем.
Един от комплектите е направен предимно от мериносова вълна, покрита с еластична прежда, специално произведена за целта. Друг пък е от рециклирано спортно облекло, а масажните му камъни са скъпоценни. Всяка от дрехите идва с инструкции, описващи къде да се поставят топчетата според съответните симптоми.
Проектът е озаглавен The Healing Imprint (Лечебният отпечатък) и се базира на проучване на дизайнерката. Дешл открива изследвания, които доказват ефектите от съчетаването на физио- с психотерапия след травма, известно като интегративна терапия.
Лора разказва и за работата на Бесел ван дер Колк, чиято книга „Тялото помни“ описва какво причинява травмата и споделя набор от методи за лекуването ѝ. Тя попада на още мислители и учени, споделящи същото мнение. „Едно е сигурно: всички вярват, че тялото играе ключова роля в преодоляването на травмата.“
Посоката, в която Лора е тръгнала с дизайните си, не е учудваща, тъй като е била и учител по йога. „Дрехата не бива да се обвързва само с външния вид, а да се отъждествява и с науката, бизнеса, дори с медицината и психиатрията“, убедена е дизайнерката.
Точно това трябва да очакваме от творците и учените на бъдещето – да обединят сфери, които рядко са се препокривали досега.
