„Свирещи“ бижута от лютиер
Цветан Панайотов е пъстър човек. Рисува с фантазията си и свири с душата си, без да е нито художник, нито музикант. Създава и невероятно красиви бижута със синтезирани образи на музикални инструменти. Едновременно с това поддържа занаята си на лютиер
Завършил „Приложни изкуства“, специалност „Дърворезба“, Панайотов се насочва към изработката на щрайхови (струнни) инструменти. Отива да живее в Казанлък, където работи във фабрика „Кремона“. Изучава занаята или както сам казва: „Хванах „А“ и „Б“ на занаята на манифактурно ниво.“ Негов учител е Апостол Калоферов, второ поколение лютиер в България, а Цветан е трето.
Посвещава се на правенето на музикални инструменти, без да е учил музика. А за лютиера е много важен слухът, затова в училището в Кремона – Италия, изучават и свирят на цигулка. Цветан получава основни познания в музиката, поправяйки инструментите на един професор. И да, той свири, но казва, че не е за пред хора.
Щрайхови инструменти са цигулка, виола, виолончело и контрабас. Панайотов изработва само цигулки и виоли. Вече 15 години. През шест от тях поддържа инструментите на Софийската филхармония.
Новите инструменти продава през търговци и не знае къде точно отиват. Няма самочувствието, че е стигнал Страдивари и Амати, най-големите майстори лютиери в музикалната история, но клиентка от Атина е спечелила международен конкурс с негов инструмент.
„В България трудно се продава. Имам клиенти в Канада, в Европа, в Америка. Страшно много са стъпките, докато стигнеш до готовия инструмент. Почти нищо не повтаряш – едно с едно не си прилича. Стигал съм до осем изработени цигулки на година. Една се прави за около два месеца. Лакирането е много бавен процес – минават се 30-40 четки, пластовете се наслояват, шлайфа се междинно. Лака всеки си го прави сам, търси се баланс между твърда и мека смола. Лакът трябва да помага на звука, а не да му вреди“, споделя детайли от работата си Цветан.
Той започва да майстори бижута първоначално за себе си. В началото му е интересно да експериментира с материалите дърво и смола. На едно изложение за бижута показва своите творения. Изненадан е от интереса към тях. Изработва колиета, обеци, пръстени, а отскоро и статуетки от дърво и смола, които предлага по галерии – „Пунто“ и „Зелена“ в София, и на изложения като „Миш Маш“ и „На горния рафт“.
В един момент включва в изделията си и анодиран алуминий. И остава само с него и смолата, след като всички използват дърво и смола. „Алуминият сам по себе си е много мек материал и за да се заздрави, се прилага техниката анодиране, която ми отне много време. Работи се с киселини, основи, ток се пуска. Бях на ръба да се откажа, но в последния момент взе, че стана“, споделя Цветан. И допълва, че се чувства като магьосник, който от пясък прави злато. В случая – „свирещи“ бижута.
