Ексклузивен разговор с двете актриси дни преди излизането на третия сезон на костюмната драма „Позлатената епоха“на HBO в платформата Max
Фотография / HBO
Само преди три години жадната за жанрова телевизия публика бе въведена в шармантния и цветен свят на „Позлатената епоха“. Сериалът, дело на Джулиан Фелоус („Имението Даунтаун“ и „Госфорд Парк“), разказва за пъстрия живот на висшата прослойка на Ню Йорк в последното двайсетилетие на XIX век. Разположена насред бързо променящ се социален и индустриален пейзаж, историята е за епична вражда между стари и нови богаташи и светския елит около тях. В центъра на драмата – три великолепни жени, не само като персонажи, но и като актриси. Перлата е безпрецедентната Кристин Барански в образа на безскрупулната Агнес ван Райн. В ролята на сестра ѝ Ада е Синтия Никсън, а техният враг – г-жа Берта Ръсел, е изиграна от набиращата скорост Кери Куун.
Във виртуална среща с Кристин Барански и Синтия Никсън говорим не само за сериала, но и за ролята на жените в киното и развитието на индустрията. Разбира се, вдъхновени от „Позлатената епоха“.
Телевизия, роли, наследство
„Съвременната телевизия най-накрая пише роли за жени от всички възрасти и цветове на кожата, както и за всякакви човешки същества като цяло. Ние сме много по-разнообразни в кастинга и в начина, по който мислим за това да бъдем хора“, започва Кристин Барански. На 73 години тя е неуморна. През 80-те дебютира на Бродуей, а широката публика се запознава с нея в комедията „Сибил“, където играе веселата и луда най-добра приятелка на Сибил Шепърд. Но Барански може да бъде и тъжна, сурова и студена като буря. Особено известна е с ролите си на изтънчени и високообразовани жени от висшата класа. „Всички си мислят, че тези изтънчени дами, този нюйоркски тип съм аз. Но човек трябва да ме види, докато гледам някое любимо шоу, доста съм шумна.“
Барански успешно преминава от сцената към киното и телевизията, а през последните години е в централна роля в две големи продукции – „Добрата битка“ и „Позлатената епоха“. „Мисля, че едно от страхотните качества на телевизията е, че може да повиши съзнанието ни по начин, по който други медии не могат. Милиони гледат и телевизията комуникира незабавно и директно в нечий дом. Така може да промени начина, по който хората възприемат света.“
Образът ѝ в „Позлатената епоха“ подобно на голяма част от останалите персонажи в драмата е вдъхновен от истинска личност – Каролайн Шермерхорн Астор, вдъхновението за Агнес ван Райн. Управлявайки „Четиристотинте“, г-жа Астор диктува кой да е част от приемливото общество до смъртта си през 1908 г. Накратко, ако тя не те харесва, ще бъдеш изгонен. Подобно на г-жа Астор измислената г-жа Ван Райн има връзки с първите холандски заселници на Ню Йорк, включително видното семейство Ливингстън.
След шест ултрауспешни сезона на „Сексът и градът“ и неговото продължение „Просто ей така“ Синтия Никсън няма нужда от представяне. В „Позлатената епоха“ играе Ада Брук – почти зависимата, доста старомодна, мека и мила сестра на властната Агнес. Между нея и Барански има химия, която малко актьори успяват да произведат на екран.
„Съгласна съм с казаното от Кристин, но мисля, че телевизията наистина има прекрасни истории за женски персонажи, независимо дали става дума за Луси или за Даян Карол в нейното новаторско телевизионно шоу. Мисля, че винаги сме били по-склонни да поставим жена в центъра, но колкото повече телевизия има и колкото повече се признава многообразието на нашия свят, толкова по-голямо е разнообразието в това, за което Кристин говори – възраст, етническа принадлежност, сексуална ориентация. Да, по телевизията може да има сериал, продължаващ (като „Позлатената епоха“) вече три години, в който има възможност героите да се разгърнат и да видите как се променят и преживяват различни ситуации.“
Подобно на Барански и образът, изигран от Синтия Никсън, е почти непривичен. Ада е определяна като „стара мома“, като истинското значение на този термин има исторически корени много преди 1882 г., когато протича действието в сериала. „Стара мома“ са наричали жена, надминала възрастта за брак, но избрала да не се омъжва, като причините за това може да са много – от социален статус до сексуална ориентация.
