Ди Проданова, както предпочита да я наричат и така я познават приятелите и колегите ѝ, е подвластна на две любови – театъра и гмуркането. И се определя като жена амфибия.
Димитрина израства в Царево. Родната й къща се намира точно до вълнолома. Баща ѝ е водолаз, който практикува свободно гмуркане. И момичето цял ден е или на брега на морето, или под водата. По бански или с неопрен.
Ди казва, че никога не е осъзнавала, че водата и гмуркането ще са нещо по-специално за нея, това е бил нейният начин на живот. Когато започва да се замисля какво да учи и да работи, разбира, че може да превърне голямата си любов към театъра в професия, а страстта си към гмуркането – във втора професия.
От една екскурзия в Турция през 2014 г. Ди започва професионалното си обучение като водолаз и дайв мастър (асистент-инструктор и подводен гид). Докато е на почивка с майка си, очаквайки резултатите от приемните изпити в театралния колеж “Любен Гройс”, от професионален водолазен център наблизо идват да разгледат екипировката й. Споделят, че имат нужда от човек като нея да им помага в подводните снимки и рекламата. Но трябва да знае руски и български език. Харесват се и ѝ предлагат да работи за тях, а те да ѝ дадат образование в рамките на три години. Ди започва, защото това е ангажимент само за лятото. Първите две години, когато не знае добре английски, бърка думите десижън и дисапойнт. И казва на клиентите: когато се разочаровате от първото гмуркане, може да направите второ, вместо: когато вземете решение, след първото гмуркане може да направите второ. И шефът все я пита защо никой не прави второ гмуркане дори когато е на половин цена. Докато сам не я чува какво им казва.
Така Ди завършва образованието си в театралния колеж и започва да редува Шекспир и Молиер с живот под водата, от 2016-а вече като завършен професионалист.
Актьорските й умения са безценни, тъй като в обучението за спасяване на гмуркачи има ролеви представления – единият е спасител, а тя влиза ролята на този, който е в опасност. Ди разказва, че често нарушава сценария, забравяйки да излезе от „безсъзнанието“, и така стресира обучаващите се.
През следващите години работи във Филипините, в Сицилия отново като дайв мастър, но и на яхта.
С Филипините е свързано едно нейно критично преживяване. Има гмуркане с група в 10 сутринта. Но океанът е твърде бурен. Все пак влизат. Въпреки че вече го прави доста професионално, Димитрина е притеснена. Решава обаче да не се предава и да надскочи себе си, като се пусне в това гмуркане. Лошото й предчувствие се сбъдва, когато колегите й я изпреварват, а инструкторът я забравя – озовава се в бурен океан сама с много малко въздух. На голяма дълбочина, в тъмнина, никъде не вижда групата си. Забелязва обаче малък красив риф, успява да го доближи и… се разплаква. От красотата и величието на природата. Овладява се, спомня си стъпките за излизане и изплува. Благодарна е на баща си, научил я, че „в морето трябва да си много спокойна, но винаги да имаш едно наум“.
Най-запомнящите се срещи на Ди са с рекордьорите на България. Има възможността да работи с Ина Димитрова и Росен Желязков, едни от най-изявените професионалисти в дайвинга. Димитрина практикува и двете дисциплини в гмуркането – фрий и скуба дайвинг, където е в професионално ниво и преподава, а при първата е само с любителски занимания. Със скуба слиза на 40 метра под водата, а в свободното гмуркане – на18. Зимно време пътува на топли места, където може да се гмурка, но рядко има тази възможност заради другата си любов – театъра.
След като завършва в класа на проф. Елена Баева, Драматичният театър в Монтана е единственото място, където Ди праща сивито си. Директорът на театъра я пита с какво я е привлякъл град като Монтана, а тя го шокира с отговора си, че едно от първите неща, които са я придърпали, е язовирът наблизо, защото на нея ѝ е много трудно да живее далеч от вода. И вече четвърти сезон е актриса в театъра на Монтана. Тази година гастролира във Видинския драматичен театър в представлението „Само за мъже“ на режисьора Дейвид Славчев. Защото Видин също е близо до река Дунав…
Любимият ѝ жанр е трагикомедията, но обича всичките си роли. Една обаче повече от другите – на Катрин в пиесата „Паметта на водата“ на Шийла Стивънсън. Да, точно така, заради водата.
„Не мога да кажа вече къде живея точно. Може би съм дете на света. Моят дом винаги ще остане Царево, но за мен е съвсем естествено от Видин да се озова в Монтана, след това във Филипините, на Бали, може би в Турция“, споделя Димитрина. Избира си дестинации, праща автобиографията си и ако късметът проработи, тръгва. Почти винаги има един готов куфар, който да грабне веднага, щом се наложи да тръгне. Навсякъде се чувства добре и у дома, особено ако има вода покрай нея.
Последната ѝ работа е в родния ѝ град Царево. Асистира на балканския шампион Стамен Царков. Това лято беше там, за да развие и знанията, и уменията си. А самият Царков има големи познания по подводна археология, с които привлича Ди.
