Народната певица, работила с известни имена като Лиса Джерард, Армин ван Бюрен, Крис Корнел, обиколила света с фолклорни формации като “Оратница” и “Мистерията на българските гласове”, ансамбъл “Тракия”, квартет “Абагар”, готви своя солов албум “Момичето от планината” и сватба през юни. Ето какво ни разказа тя за работата си за продукцията “Борат 2”, която изстреля Мария Бакалова към номинациите за най-престижните филмови награди
През “нулевата” 2020-а – без турнета, без участия – с мен се свърза саунд визьорът на филма „Борат 2“ Мартин Гьолнер. Каза ми, че слушали мои изпълнения, имало селекция от български, балкански и европейски гласове. Преценили, че моят глас е най-подходящ за продукцията, която правят – холивудска комедия. И за три седмици подписахме договор. Трябваше да вляза в студио и да записвам различни атмосфери за филма. Имаше и части от моята песен „Момичето от планината“. В саундтрака записах песента I’m coming out, на която направих побългарен вариант – с фолклорни вокали и глас. Беше предвидено да записваме три дни, но се справих за 4 часа. Аз си избрах студиото тук, в София, „Пекарната“. Комуникирахме по скайп и в движение ми дадоха още някои неща, импровизирах. Беше много хубаво и интересно и видях, че може и от разстояние да се прави музика. Живата връзка е важна наистина и тук беше по-трудничко, но се получи. Комуникирах си основно с брата на Саша Барън Коен, който е композитор на филма – Еран Барън Коен. През септември записахме. Нямаше и месец след това и филмът излезе. Разбрах, че съм записвала за „Борат 2“ само ден преди това.Трябваше според договора с Amazon Prime и самия Саша Барън Коен да не коментирам нищо с никого. Глобата беше страшна сума…
За корените
В село Гигинци, Брезнишко, съм родена и отраснах. Родителите ми работеха в Перник и пътувахме постоянно. Баща ми свири на акордеон и пее фолклорни песни, а дядо ми свиреше на гайда и пееше. От малка съм закърмена с народната музика. В нашето семейство традицията е на пиедестал. Още от втори клас започнах да ходя на уроци по народно пеене и по солфеж в Перник при Верка Момчилова, тя ме подготви за музикалното училище. Това ми е на душата. Никога не съм бягала от себе си. Ако бях отишла в някакъв друг стил или жанр, нямаше да е моето и нямаше да съм аз.
Трябваше да избирам между три училища – в София, Котел и Широка Лъка. В Котел много ми хареса творческата атмосфера. Училище и общежитие – всичко беше заедно и всички свиреха постоянно, дори и по коридорите. Попаднах на страхотна учителка – Сашка Ченкова. Тя е моят музикален педагог, с когото и до ден днешен мога да се посъветвам за музика, за песни. Тя е наш пазител – на хората, които остават в музиката и занапред, и ни помага винаги.
Пеех различни песни, но основно от нашия край. Водили са ме при баби от села от нашия край, през 2009-а направиха филм за мен от БНТ – „Граовски мотиви“. Тогава бях в девети клас, ученичка, срещнах се с една баба – беше много интересно как много възрастен човек, приключил своя творчески път, предава на младите и на децата нашата песен.
Моята баба говореше на абсолютен граовски диалект, който малко или много прилича на сръбския с множественото число, използвано от първо лице. Когато отидох в Котел, никой не ми разбираше какво говоря.
За пеенето на фолклор
Още в първи курс влязох в представителния състав на Музикалното училище – НУФИ „Филип Кутев”, Пловдив. Започнах да обикалям света – Швейцария, цяла Европа, в Коста Рика сме били, в Япония.
След завършването ме поканиха във фолклорен ансамбъл „Тракия“ в Пловдив и там, успоредно със следването ми в Музикалната академия, шест години бях и в ансамбъла. Участвах и в други формации в София и пътувах постоянно – „Оратница“, в „Космическите гласове“ бях една година и след това и в „Мистериите на българските гласове“.
Пътят ми все повече идваше към София, защото пътувах на турнета с „Мистериите“ и с „Оратница“. Беше много трудно да съчетавам и с ансамбъла, но тъй като завърших и музикална педагогика, реших да опитам да съм учител. Харесва ми от малки да запознавам децата с народната музика. И сега работя в две детски градини в Божурище и в Костинброд.
Работех с много ансамбли, но правя и солови неща, сега подготвям и първия си самостоятелен албум, който ще се казва „Момичето от планината“. Досега опитвах в различни състави и, разбира се, черпех от многообразието им. Публиката е различна и на всеки концерт идват различни хора. Например в „Оратница“ се е случвало повечето да са хипита, а на „Мистериите“ –„костюмари“, ако мога така да се изразя. Но всички са с невероятен респект към българската музика, към нас като изпълнители и са очаровани, и се радват, и всички сме едно. Може би ги карам да пътешестват навътре към себе си. Пожелавам им да слушат повече музика, защото така човек наистина може да се обърне към себе си. Музиката е голяма сила и смятам, че в нея всеки човек може да се преоткрие и да слуша сърцето си повече.
Човек не трябва да се отказва от себе си. Познавам много хора, които се загубиха от това да угаждат на другите дори и чрез музиката, която правят, с всичко. Аз се опитвам да не изневерявам на себе си и на музиката и това ме спасява.
