Някъде през 80-те години на XIX век писателят Марсел Пруст попълнил въпросник на английски, даден му от неговата приятелка Антоанет – дъщеря на тогавашния френски президент. Години по-късно този лексикон ще получи неговото име и ще продължава да разкрива любопитни подробности за всеки, който отговори на неговите 31 въпроса. Днес събеседник на D!VA e поетесата Димана Йорданова.
Главната черта на характера ми? Овнешката упоритост, която само за миг невнимание може да премине в овча глупост. Качеството, което желая да видя у един мъж? Да бъде насреща. За всичко и винаги. Но често, когато ги потърсиш, се оказва, че са на среща…Качеството, което предпочитам у една жена? Да знае перфектния баланс сила-слабост. На жената ѝ се налага да използва и мъжка енергия, за да оцелее. За мъжете е достатъчно да си бъдат просто мъже.Качеството, което най-много ценя у приятелите си?Емпатията. Да усещат солта в моята рана. Както и аз да усещам тази в тяхната. Главният ми недостатък? Тревожността, която като цунами помита рационалното ми мислене.Макар че не знам дали това е непременно недостатък, все пак тревожността усложнява ежедневието ми, но пък ме е превърнала в това, което съм. А аз не знам дали искам да съм друго, освен това, което съм. Любимо занимание? Спасението във всички негови проявления, от всички възможни ъгли на живота. Да се спасяваш и да спасяваш е чудесно хоби. Мечтата ми за щастие? Покой. Това, казва Хенри Милър, е единственото чудо на този свят. Какво би било най-голямото ми нещастие? Да изгубя смисъла. Какво бих искал да бъда? Искам да съм си аз, не копнея за други форми на живот. Но все пак нямам против поне за ден да бъда мушкатото в хола. Звучи спокойно, сигурно и простичко. В коя страна бих желал да живея? Географията е без значение. Искам да живея сред хора, които не забравят важните неща и не водят безсмислени битки с погрешните врагове. Предпочитан от мен цвят? Нямам такива мании. Любимо цвете? Всички цветя са красиви, но най-красивото цвете е неоткъснатото. Предпочитана птица? Птица, която лети достатъчно високо, за да ѝ се пръсне сърцето от толкова свобода. Любими автори в проза? Хулио Кортасар, Маркес, Бохумил Храбал, Владимир Набоков и още десетки велики умове, всичките до един вече мъртви. Любими поети? Поезията за мен е специална медитация и рядко обръщам внимание на поета. За мен той е изчезнал малко след като е извадил сърцето си и го е хвърлил в краката на света. Поезията не принадлежи на този, който я пише, а на онзи, който я чете. Като поет с немалко его ви го казвам. Герои от романи? Зорбас. Свободата, която изтрива страха и открива врата към неразрушимото. Зорбас е нещо, което всеки иска да бъде, дори да не го осъзнава. Любими героини от романи? Всички от романите на Блага Димитрова. Тя познава жената и я превръща в двигател с вътрешно горене на всяка своя книга. Предпочитани композитори? Шопен. Любими художници? Макар и дипломиран художник, нямам любимци в това изкуство. Предпочитам музика и литература. Моите герои в реалния живот? Всички, които правят малки добрини всеки ден. Моите героини от историята? Историята е място, където да надникнеш за справка на разни посоки или факти, но не и място, където е хубаво да имаме герои или героини. Любими имена? Ния. Това е името на най-доброто дете, което съм нямала. Какво мразя повече от всичко останало? О, нищо не мразя. Не искам да вкарвам такава отрова в тялото, ума и сърцето си. Със сигурност не обичам доста неща, но няма нещо, което си заслужава да бъде мразено. Дори простотията, която е истински противно явление. Исторически характер, когото презирам най-силно? Няма такъв. Презрението е илюзията, че ти “не си такъв”. За изненада на всички ще кажа, че може да бъдем какви ли не. Просто не сме станали. Което пак е похвално, но не е задължително наша заслуга. Военно действие, от което най-силно се възхищавам? Нищо свързано с войната не буди възхита у мен. Причината за смъртта е винаги по-малка от куршума. Реформата, която ценя най-много? Чакам я. В образованието и в здравната грижа. Природната дарба, която бих искал да притежавам? Да пея така, че да не ме е страх от смъртта. Как бих искал да умра? Обичана. Сегашното състояние на духа ми? Пореден катарзис. Цигара, катарзис, цигара, катарзис. Грешки, които най-лесно бих простил? Осъзнатите. Неволните. Еднократните. Девиз? Аз съм. Друго нямам.
