След голям пожар стопанството фалира, богатите роднини от Одеса се притичват на помощ. Петър Габе вече може да закупи собствена земя, която превръща в най-проспериращия чифлик в района. Майката ръководи домакинството и на практика лекува работниците и семействата им, а Петър Габе подкрепя със семена и модерна техника съседните стопанства. Скоро го избират за депутат на Балчишка област, но след месец касират избора, оспорвайки българското му гражданство.
Именно
за детството си в Добруджа
Дора след години ще напише най-хубавата българска книга според мнозина. Нейното име е “Някога” и я превеждат най-големите съвременни поети. Янис Рицос се гордее със своя превод, а Незвал я припознава като своя лична „фаворитка“. До края на дните си Дора страда, че не съумява да напише втора такава книга.
„…Откак Абла дойде да живее у дома, всеки ден за мене беше празник. Абла ме вчесваше другояче и съвсем инак ме обличаше. Ще заплете две плитки, ще цъкне с уста през зъби да благослови косата ми да порасне дълга до коляно. Всяка заран ми слагаше друга рокля, а когато мама се сърдеше за това, Абла казваше: „Нека се научи на хубаво и чисто!“ Щом цъфнеха розите, долитаха много пчели и бръмчаха. Абла отрязваше с ножици разцъфнали трендафили, сядахме под дървото и тя почваше да ме кичи. Нареждаше розите като венец над челото ми, около цялата глава, ще ме погледне от едната страна, после от другата и ще се засмее. После ми правеше люлка. Аз сядах на люлката и почвах да се люлея и да пея. Над мене крещяха врабците на дървото, под стряхата лястовичетата си подаваха главичките, майките им чуруликаха, косерите и чучулигите пееха, на двора се разхождаше старата кокошка и пееше с прегракнал глас, моята люлка скърцаше и ме подхвърляше напред-назад, песента ми ставаше все по-гласна и по-радостна, а отгоре слънцето и небето пълнеха очите ми със светлина и син лазур“…
Учудващо ученичката Дора обожава математиката и с увлечение решава задачи дори през нощта. Учи във Варна и Шумен, където живее у Владигерови, майката Пастернак ѝ става настойник, но гениалните близнаци са нетърпими пубертети. Избира да следва естествени науки в Софийския университет и се сбогува с безгрижието. Тя е красива, много красива, навсякъде я ухажват, всички врати са отворени за нея, но подобно внимание я тревожи, отнема от свободата ѝ. С приятелката си Екатерина Ненчева пишат стихове и Екатерина я завежда при
най-добрия възможен учител – Яворов
Така се появява първата ѝ стихосбирка “Теменуги”. Яворов е безмилостен критик, преправя почти всичките ѝ стихове. Учи я как да бъде лаконична, да постига дълбочина и мярка. Практичните му уроци тя ще препредава цял живот на поколения поети. Освен стихосбирка покрай ученето се ражда и любов. Естествено е Пейо да се влюби в Дора – толкова е красива, че когато минава по улицата, мъже и жени се спират да я гледат. За Яворов тази любов е едновременно помитаща и трепетно-плаха, а за Дора… някак неосъзната, любов, на която опърничаво се съпротивлява заради младостта си. Като дневник на техните отношения са стиховете му от този период, Дора твърди, че неговото „Две хубави очи“… е посветено на нея, но Лора е преправила всичките му посвещения.
Дора решава да замине да учи френски в Женева, после в Гренобъл, Яворов не успява да я разубеди и сам поема към трагичната си участ. Не успява да предотврати и
запознанството ѝ с Боян Пенев
високият амбициозен млад учен, по когото жените лудеят въпреки изкривяващия лицето му рожден белег, заради който носи брада. Когато се завръща от чужбина, Дора приема християнството и се омъжва за него. Боготвори неговия мощен интелект, безпощаден към “хилавата гърчелива мисъл на българския писател”. Той е нетърпелив българската култура да излезе от своята регионалност и да се приобщи към европейския дух. Дора отново има учител, но спира да пише. Тя трупа, научава пет езика, превежда, но работи предимно за неговата професура и цели осемнайсет години не написва нито ред. Когато Бунин е в България, гостува в дома им и чува нейни стихове. Пита Боян дали я подкрепя, а Боян нищо не отговаря. Без стихове остава този брак, без стихове и без деца. Когато Дора забременява, Боян още не е готов, моли я да отложат родителството. След аборта Дора никога повече не забременява. Боян не може да бъде моногамен, не може да остане безразличен към чара на всяка интересна жена. Дора се примирява, опитва се да го разбере и го търпи. Утешава разстроените госпожици, ако случайно ги завари в дома си. Научава за евентуалното му бащинство на сина на омъжената Олга Милетич. Прощава и търпи. Дълго.
През фаталната 1913 г. Добруджа става румънска. Трагедията е огромна за местните българи. Семейството на Дора се мести в София и започва разобличаващата доживотна битка на Петър Габе в нашия и чуждия печат. Румънците обещават да възстановят всичките му имоти, ако престане да пише, той отказва от солидарност с останалите, румънското правителство го осъжда задочно на смърт. Дора се среща лично с чешкия президент Масарик, който има голямо влияние сред европейските си колеги, тя е успяла да го трогне до сълзи с разказ за съдбата на поробените добруджанци.
Във времето на така модерните „сказки“ Дора се проявява като истинска звезда. След време като основател на българския ПЕН клуб при посещение в Лондон Голсуърти ще я представи на английските писатели: „Не съм чел нищо от нея, но погледнете я: може ли с такава външност да напише нещо посредствено!?“ С Боян осъществяват „културни турнета“, намирайки среда в интелектуалния елит на всяка страна. Погребват Пенчо Славейков в Брунате, подкрепят Мара Белчева. Забележително е гостуването им във вилата на семейство Каспрович в Татрите, където Маруся, младата съпруга на възрастния класик, се влюбва безпаметно в Боян, а знаменитият Ян Каспрович предпочита да работи по превода на поемите си единствено с Дора.
Белла, сестрата на Дора, също попада под обаянието на Боян, но скоро се омъжва за най-близкия му приятел Спиридон Казанджиев, негов колега, по-късно професор в университета. Търпението на Дора се изчерпва, подобно на Боян търси
любов извън семейството
заминава за чужбина със Стубел, но баща й Петър Габе умира и отново отлагат развода за по-подходящо време. В България ври и кипи от преврати, метежи и въстания, един подходящо драматичен декор за фаталната любов на Багряна и Боян Пенев, който нелепо умира от емболия след операция от апендицит през 1927 г. Дора не успява да се върне от Белгия за погребението, но тя е вдовицата, само тя има право на траур. След смъртта на Боян двете с Багряна се срещат и се разбират да не говорят за него. Докато Елисавета не дава да се публикува негово любовно писмо. Така започва митичната им вражда, вечната им любов-омраза. Но не позволяват на никой външен на литературата човек да напада другата.
