В германската политика Ангела Меркел навлиза като пълен аутсайдер. 16 години по-късно тя сама избира да си тръгне, превърнала се в един от най-влиятелните политици на съвремието. Любимата й фотографка Хелинде Кьолбел издава книга, в която проследява „ерата Меркел“ от първата до последната година.
На най-ранната снимка в книгата Angela Merkel. Portraits 1991–2021 (изд. Taschen), направена през 1991 г., Ангела Меркел е 37-годишна. Тогава тя има опит като утвърден учен физик с докторат по квантова химия, а близо петнайсет години я делят от поемането на поста федерален канцлер на Германия. Последната снимка в книгата е от 2021 г., а богатият фоторепортаж проследява забележителната физическа и психологическа трансформация на една от най-влиятелните жени в съвременната история в продължение на трийсет години. Пред камерата винаги застава Ангела Меркел, а зад нея немската фотографка Херлинде Кьолбел. Всеки път, когато се срещат, фотографката снима Меркел в близък план и в три четвърти кадър на обикновен бял фон с аналогова камера Hasselblad и еднакъв обектив. В търсене на максимална обективност умишлено лишените от разсейващи елементи изображения документират удивителната траектория Меркел, както и сдържаното приятелство между двете. Единствените напътствия, които Кьолбел дава, се ограничават с молбата Меркел да гледа в камерата. Меркел нито веднъж не е поискала да види и да одобри предварително фотографиите. През годините Кьолбл не само снима, но на няколко пъти интервюира Меркел. Книгата на немски и английски във формат 30х30 сантиметра включва също есета и хроника на политическата й кариера.
„Разполагам с определен вид постоянство и увереност, макар че умея също да отстъпвам и да правя компромиси. Имам и сравнително добри нерви и мога да смекчавам изчерпването на енергията ми, което идва с такава внезапна кариера. Все още не съм толкова упорита, колкото някой в политиката вероятно трябва да бъде в дългосрочен план“, казва Ангела Меркел през 1991 г.
През 1998 г. Меркел показва за първи път жеста с ръка, който ще стане нейна запазена марка – „диаманта на Меркел“. При събрани отпред палци тялото остава напрегнато по естествен начин, а раменете не се отпускат напред. Тази поза помага на Меркел да издържа продължителни речи, като при това изглежда, че винаги слуша внимателно.
Жена на върха
„Ангела Меркел действаше в свят, все още силно доминиран от мъжете. Те не обръщаха внимание на амбицията й, подценяваха я и често не я приемаха сериозно. Те не усещаха опасност: Ангела Меркел в края на краищата беше просто „момичето“ на Хелмут Кол. Това беше нейното прикритие. Егото й не показваше никакви признаци на нараняване. Държеше се като отлична шахматистка, анализираше и учеше. Като стратег тя мислеше в по-големи времеви рамки“, пише в увода Херлинде Кьолбел, която е сред най-известните немски фотографи и артисти.
„Мъжете, включително Шрьодер, отпадат един по един, обикновено с фин категоричен тласък от самата Меркел. Има цял списък от алфа мъже, които смятаха, че могат да я изтикат от пътя, и всички те сега са в други сфери на живота“, казва политическият редактор на „Файненшъл таймс“ Джордж Паркър в книгата Angela Merkel. Portraits 1991–2021.
„Днес вече никой не се смее на младо момиче, като каже, че иска да бъде министър или дори канцлер, когато порасне“, казва Ангела Меркел през 2018 г. в чест на 100-годишнината от установяването правото на глас на жените.
Сбогом на оръжията
Ангела Меркел е родена в Хамбург, Западна Гармания, но баща й, който е протестантски пастор, избира да живее в град Темплин в бившата ГДР. „По време на ваканциите от училище често гостувах на баба ми в Берлин. Това бяха най-прекрасните времена, чисто детско щастие. Сутрин в девет изхвръквах от вкъщи и систематично претърсвах всички музеи. Запознах се с много хора от други държави. Срещнах българи, американци, британци“, спомня си Ангела Меркел в книгата.
Жена от ГДР, протестантка, разведена… През 90-те години на ХХ век най-експресната автобиография на Ангела Меркел прилича по-скоро на сериозно препятствие към кариера във висшия политически ешалон. Само няколко факта от случилото се след това обаче надхвърлят и най-добрия киносценарий. През 1991 г. Меркел е назначена за министър на младежда и спорта в правителството на своя покровител Хелмут Кол. Три години по-късно поема министерството на околната среда и ядрената безопасност. На 22 ноември 2005 г. е избрана за първата жена канцлер и първата жена, която управлява Германия от времето на императрица Теофано Склирина (956-991). През 2020-а сп. „Форбс“ обявява Ангела Меркел за най-влиятелната жена в света за десета поредна година, а в листата тя присъства шестнайсет пъти.
„Меркел въведе модел на лидерство, поразително освободено от суета и нарцистична фантазия. Преди всичко хората ще я запомнят като политик, който показа на света как властта може да се упражнява без суета“, пишат проф. Кристофър Кларки и Кристина Спор в есето „Ерата на Ангела Меркел“ .
Тя е и първият канцлер, който напуска поста, защото сама решава да не се кандидатира отново. Всички нейни предшественици са отхвърлени от избирателите. Ангела си тръгва по собствен избор след 16 години на върха.
