Сигурна съм, че ако трябва да направя ЯМР, ще се доверя на д-р Борислав Милев да чете резултатите. Заради своята експертиза на рентгенолог, доказал се не само у нас, а и в чужбина, той е търсен от пациенти и колеги и в София, и в Пловдив, и в Стара Загора, където е роден и завършил медицина. Сега обаче няма да го представям като лекар, а като пътешественик, и то като един вид професионалист в тази област, макар да няма диплома. Разказът му за пътувания включва и други детайли от битието му, но ще избързам и ще кажа, че първото желание на д-р Бобо, както го наричат приятелите му, е било да стане актьор. Как свири на пиано и как рисува, е съвсем отделна тема, която няма да засягаме сега.
Фотография / Борислав Милев
С кои времена свързваш първите си приключения зад граница, д-р Бобо? През 1997 г. ме извикаха в Александровска болница в София и трябваше да се разделя с театъра и изкуството, с което се занимавах аматьорски, но от все сърце в Стара Загора. Вече и във връзка с професията, и за удоволствие, и от интерес бях обиколил Европа с идеята, че по този начин компенсирам изоставените хобита. Помолих Бог да ми хвърли спасителен пояс и той посочи пътя. През 2000 г. с моя приятел Петър Бакърджиев се размечтахме да преживеем катарзис, който да обърне гледната ни точка към света. И не щеш ли, една приятелка ни свърза с Миро Нанков и Боби Димитров, които планираха обиколка на Южна Америка. Казах на Миро, че знам хората, дето ще тръгнат с него.
Преживя ли очаквания катарзис в това дълго пътуване? Едва не умрях, изкачвайки вулкани, сред които високият близо 6 хил.м Котопакси в Еквадор. Дотогава бях катерил най-много Мусала. А тук след повече от 11 часа полет, спали-неспали, се качихме в автобус, който трябваше да ни закара до Риобамба, и после да намерим начин да стигнам до входа на Националния парк Котопакси и още по-неясно как – до заслона Хорхе Ривас. Потърсихме рейнджъри да ни качат до там, за да тръгнем нагоре към върха. На констатацията на един индианец, че сме луди, отвърнахме да си гледа работата. В този момент се появи един младок с джип – Фернандо, и се съгласи да ни „хвърли“ до изходния пункт за катеренето към заслона; оказа се, че е на приблизително 3300 м височина! Студ, минус 15, нощта вече е настъпила, а ние поемаме по една сгурия, по която не можеш да издрапаш на 200 м денивелация за един час.
Е, изкачи ли се все пак? Да, при това сам. Алпинистите Боби и Фернандо се юрнаха към заслона, който е на 4940 м, без да им пука за бедния доктор. По едно време бях сигурен, че ще умра на тази сгурия. Изморих се, емоцията ми се изчерпа заедно със силите. Повиках, повиках, ама нямаше кой да ме чуе. Спрях, изпуших една цигара и давайки си сметка, че няма път назад, продължих. Стигнах до заслона 2 часа след „професионалистите“. По-нагоре не ги последвах. Останах с още трима, които по едно време изчезнаха. А заслонът как се клатеше, луда работа! Оказа се, че са преспали в една пещера наблизо. Ама пък печалбата ми беше гледката на изгрева – нищо по-красиво не съм виждал. И смятам, че оттам започна моят катарзис.
Южна Америка завършихме в Рио де Жанейро. А следващата година се върнахме пак на континента, като ходихме и до Огнена земя. Тримесечно пътуване, в края на което беше Венецуела с водопада Санто Анхел, най-високия в света. Не може да се опише, трябва да се преживее!
Къде е това място, наситило очите ти с красота, а душата ти – с покой и хармония? Без да правя класация, бих посочил островите Пи Пи в Тайланд и въобще островите в Андаманско море, цялостното внушение на индийските исторически, културни и религиозни паметници, Хималаите, където съм бил седем пъти, и през Пакистан, и през Кашмир, и през Лангтанг и Лхаса, и целия Тибет, и разбира се, през Кайлаш.
О, там, където живее бог Шива! Уникална е тази планина, за която се смята, че е изкуствено създадена пирамида с височина приблизително 6666 м, покрита с вечна снежна шапка. Стъпването на върха се смята за кощунство и изкачването е забранено. Струва си обаче дори и само да се приближиш към това свещено място. Мисля, че двамата с Миро проправихме пътя за българите за свещената обиколка (кора) на Кайлаш…
