За простичкото, но гениално приспособление, позволяващо по-прецизна диагностика на рака на гърдата, за партньорството в лечението му, за завистта и пренебрежението в медицинските среди и за посвещението на пациентите говорим с един от най-добрите образни диагностици у нас
Български лекар изобрети приставка за скенер на тялото, подобряваща диагностиката на рака на млечната жлеза – определянето на стадия, на големината и локацията му, както и на връзката на новообразуванието с гръдната стена.
Както вероятно се досещате, това не е водеща новина в медиите. Даже представянето на изобретението в УМБАЛ ИСУЛ “Царица Йоана”, където д-р Спирдонов работи, мина кротко, без да присъстват лекари и хора от Министерството на здравеопазването, да не говорим за ресорния служебен министър. После стана ясно, че поради пандемията от ковид-19 и ограниченията за събиране на много хора на закрито презентацията е била предназначена само за журналисти. И като журналист и жена проявявам любопитство към д-р Йордан Спирдонов, намерил начин да улесни и да прецизира диагностиката на един от най-разпространените видове рак – по последни данни през 2020 година в света са диагностицирани 2,3 милиона нови случая на рак на гърдата.
Д-р Спирдонов, как ви хрумна, че е по-добре една жена да лежи не по гръб, а по корем по време на изследването със скенер?
Дълги години се сблъсквам с проблема за локалната диагностика и стадирането на рака на млечната жлеза при невъзможност за извършване на ЯМР. А екзактната диагностика и стадиране биха могли да спасят много животи. Така стигнах до идеята за необходимост от друга позиция на тялото по време на компютърна томография. От години работя с онкохирурга доц. Теофил Седлоев. Той не пристъпва към операция на тумор на млечната жлеза, без да е наясно дали е ангажирана гръдната стена или не. Ако тръгне да реже гръдната стена, може и да десеминира тумора. Много хирурзи започват да оперират, без да са наясно как стоят нещата. Седлоев не е от тях, може да съм го разглезил. Той знае къде е ракът, колко е голям, има ли наблизо нещо друго… Нищо не губим, като обърнем жената по корем, печелим само реална информация за състоянието на гърдите.
И за да го улесните с по-прецизна диагностика на рака на млечната жлеза, използвахте възглавница, обръщайки пациентката по корем…
Да, още помня името й – Магда, беше преди четири години и тя си е жива и здрава и днес. Беше противопоказна за ЯМР – за ЯМР не са подходящи пациенти с пейсмейкър, с клаустрофобия, с особености на телосложението. В ЯМР в отворите, които наричаме антени, не може да влязат големите гърди и не можеш да стадираш тази жена локорегионално. Вече има много статии, че скенерът може да замени ЯМР, особено последните поколения скенери. Нашият не е от тях. Ако имам един по-нов в ръцете си, не ще заместя ЯМР, а ще го превъзхождам в диагностиката, защото ЯМР дава много фалшиво положителни. Оперират много жени без нужда. В статията си съм посочил процентите.
При стандартната позиция по гръб настъпва деформация и дисторзия на паренхима на млечните жлези, промяна в реалната гъстота по локализация и разпределение, много зависещи и вариращи от размера на гърдите.
Преди всяка операция пациентът ляга в позицията, в която ще лежи в операционната. Ето ги маркерите, перманентните. И тък-тък – Седлоев знае, че отдолу е карцином. 95% от нашите пациенти са живи. 5% ни ги развалят от другите болници, където са ги пипали.
За пациентите или за хирурга ви беше повече грижа, когато разработихте възглавничките за гърди на скенера?
Нещата са свързани, не може да ги разделиш. В името на пациента много е важно партньорството между образния диагностик и хирурга. И заради Магда, и заради Седлоев дръпнах възглавницата, за да съм по-прецизен в определянето на големината и позицията на рака. Последваха много други случаи и убеден в ползата от промяната на позицията и от приложението на помощни средства в изследването, разработих подложките за скенер в два размера, защото българките са с големи гърди.
Колкото до партньорството ни с доц. Седлоев, с когото се познаваме и работим заедно от 1998 година, американците ни откраднаха ноу-хауто. За да принудят лекарите да работят в екип, взеха да плащат за екипна работа. Видяха, че резултатите де факто се дължат на това, че образният диагностик и хирургът са в тесен контакт за всеки пациент.
Случвало ли се е да влизате в операционната, за да прецизирате резултатите от изследването на място?
За цялата ми практика досега се е налагало да влизам в операционната три пъти. Не за да видя, че е вярно каквото съм написал, а за лимфни възли високо в мишницата след операция, които са фиброзни и хирургът не може да ги пипне без мен. Зарязва се всичко, взема се портативният компютърен томограф и се отива. Под ехографски контрол се вади възелът, който съм видял и описал.
Д-р Спирдонов, как избрахте тази професия и тази специалност?
Аз исках да стана пилот. Спортувах, готвех се здраво. В седми клас бях, когато победих в състезание по трибой курсантите от военното училище във Велико Търново. Обаче заради една глупост изгубих правото да кандидатствам в училището в Долна Митрополия – катастрофирах с колата на баща ми и бях осъден условно. Тогава реших да кандидатствам медицина в Медицинския университет в Плевен. Не отидох обаче да си проверя резултатите и пропуснах срока за записването. Но за да не губя годината, се записах в училището за фелдшери и медицински сестри във Велико Търново. Учих там година, колкото да се убедя, че правилно съм се насочил към тази професия. На следващата вече бях редовен студент в МУ Плевен.
Като завърших, ме разпределиха в родния ми град Полски Тръмбеш. Имаше в местната болница само две места за специализанти – по рентгенология и хирургия. Тогава там работеше един лекар, немски възпитаник, когото вземаха всяка сряда с линейка, за да прави най-тежките операции в окръжния град. Сега болницата носи неговото име – д-р Методи Миновски.