Ако отокът в долните крайници не преминава след почивка, най-вероятно става въпрос за състояние, което налага консултация със специалист и адекватна терапия, казва основателката на най-новото заведение за комплексно рехабилитационно лечение на лимфедем LyVesClinic, чийто слоган е „Здравето е състояние на духа”
Доц. д-р Любина Веселинова дм е дипломиран лекар (МУ-София), специалист по физикална и рехабилитационна медицина с над 30-годишен клиничен опит в болничната и в извънболничната медицинска помощ с фокус концептуална медицинска рехабилитация. Пионер в комплексното болнично и извънболнично рехабилитационно лечение на вторични лимфедеми у нас, с 5-годишен позитивен опит, съизмерим с европейските стандарти.
Оказва се, че лимфедемът съвсем не е рядко заболяване, колкото и рядко да се говори за него. Обусловен е на първо място от по-добрата преживяемост след различни оперативни интервенции, включително и при онкологични заболявания, особено тези в малкия таз, областта на аксилата, с дисекция на лимфни възли и пакети. Лимфедеми обаче се развиват и при нетолкова драстични хирургични операции, дори и без тях, обяснява доц. Веселинова, която е дългогодишен клиничен физиотерапевт.
Какви са възможните причини да се развие лимфедем и не като следствие на хирургия? Стените на лимфните съдове нямат еластичност, нито мускулни влакна в интимата си, които да ги предпазват, така че веднъж разширени, не може да се възстановят с покой, упражнения или повече движение. Затова е нужно правилно отношение към тях. Ако не им дадете възможност да функционират нормално, си причинявате страдание. Визирам прекалено дълго стоене на крака например, което натоварва целия съдов комплекс на долния крайник. Ако след покой отокът се е оттеглил, тогава не е страшно. Все пак това не бива да се повтаря често и да трае твърде продължително.
Колкото до лимфедемното състояние, то не преминава от лежане. Понякога преди да стане лимфедем, може да бъде степен на лимфатична задръжка. В началните стадии е обратимо и би могло да бъде повлияно. Добре е това да се знае от застрашените групи. Да не подценяват първоначалната изява или да не разчитат, че е нещо, което ще мине от само себе си. Така че нека не се забавя консултацията, за да може да се предприеме адекватна намеса и подходяща препоръка навреме. Да се спести разгръщането по-нататък на цялата картина, наблюдавана при стари, нелекувани, запуснати случаи на лимфедем. Апелирам към повече самокритичност и самонаблюдение. И към търсене на специализирана консултация по компетентност.
Вие описахте първото проявление на лимфедем, но има ли още нещо, което трябва да знаем за това заболяване? И как изглежда запуснат случай на лимфедем? Като израз само на оперативна травма, лимфедемът е преходен. Но ако се задържи над 2 седмици след смяна на колянна или тазобедрена става например, без да се повлияе, нататък може да последва необходимост от външно дрениране.
Важна особеност на лимфната течност е, че е богата на протеини. Когато тя не се дренира по естествения си път, тези белтъчни молекули се задържат в междуклетъчното пространство. Появява се оток. И с напредването му в по-големи региони и в подкожието, в надлежащата кожа започват да настъпват промени към втвърдяване, в някои случаи и със секреция на лимфа, разязвявания и други различни по вид кожни изменения. Може да се ограничат с епизодична лимфорея – просмукване на лимфна течност през кожата. При подходяща грижа, изразяваща се в подсушаване и добра лична хигиена, може и да не се стигне до разязвяване или до еризипел, т.нар. червен вятър, много опасна стрептококова инфекция. В някои случаи преболедуван еризипел е причина да се развие лимфедем, както и обратното – тази богата на протеини течност да създаде благоприятна среда за развитие на инфекция и еризипелът да бъде насложен върху лимфедемно състояние. Често и рецидивиращо. Задължително, когато се забележи зачервяване и затопляне на кожата, усещане за разпъване, бодеж, да се търси лекар. Лечението трябва да се проведе от дерматолог, инфекционист или съдов хирург и включва антибиотик, дори често инфузионно. А най-драматичното състояние на лимфедем е т.нар. слонска болест (елефантиаза). За съжаление, не са малко случаите, с които се сблъсквам, заради колебания, и то години наред какво да се направи, къде да се отиде…
Има ли начини да се справим поне донякъде сами със заболяването в първоначалния му стадий? Умерено движение с умерено натоварване трябва да си осигуряваме регулярно.
Както движението храни ставата, така мускулната помпа поддържа здрави венозните и лимфните съдове. Така е сигурно, че няма да ги оставим съвсем без тонус и пренатоварени от седяща или стояща позиция.
По време на ковид пандемията с моя екип бяхме подготвили кратко филмче за пациентите какво да правят при по-ограничена мобилност и сред затворени пространства, за да подобрят венозната си помпена функция. С което да увлекат и лимфните съдове в дрениране на хипотетично задържаната течност.
