За мен модата не е просто професия, а начин на живот, казва дизайнерката с българо-турски корени
Едже Дервиш спечелва журито на международния конкурс IDEAMODA и получава голямата награда за първата си финализирана колекция „Културен поток“. Тя изследва различните културни нишки, течащи във вените ѝ, и заличава границите между тях, за да създаде нова авангардна мода. Изработва и свой персонализиран дигитален печат, базиран на българските и турските фолклорни облекла. Година по-късно е готова да се яви на конкурса отново, но въоръжена с ценните уроци, научени от предишния.
С бакалавърска степен „Мода“, Едже е готова да навлезе надълбоко в модния бизнес и да покаже какво може на света. Живее със семейството си в Асеновград, където и отраства. Първият ни разговор лице в лице с нея съвпада с интервюто ни за D!VA. Чисто интуитивно ѝ задавам въпроса дали е ходила на специализирания курс по мода „Дизайн 54“ в Пловдив, който даде тласък и на моята кариера. Тя отговаря утвърдително и веднага разбирам защо още в началото у мен се появи усещането, че я познавам. Макар да не сме се засичали там, обединява ни познанството с покойната Даниела Георгиева, чийто курс, за щастие, е действащ и днес.
Визии от колекцията, с която Едже спечелва IDEAMODA
Фотография / The Trackers
Едже, как си успяла да изградиш толкова различна естетика на място като Асеновград, където се шият предимно вечерни и булчински рокли? Израснах в град, известен с изисканите си вечерни и булчински рокли, но моят стил и творенията ми винаги са се отличавали от типичните за местния пазар. Разликата произтича главно от личните ми преживявания. Вниманието ми е насочено към по-широки, към международни влияния, а не към местните тенденции. Винаги съм била привлечена от стилове, които резонират повече със световната мода, отколкото с типичните за моя роден град. Това е резултат от сливането на моите тихи размишления и обширния свят на модата, който съм изследвала чрез списания, филми и онлайн платформи от ранна възраст. Дизайните ми са диалог между вътрешния ми свят и външните влияния, които ме вдъхновяват, и предлагат нещо напълно ново на местната сцена.
Как се чувстваш в такава среда? Стилът на роклите в Асеновград значително се различава от собствената ми естетика, тъй като аз се занимавам с авангардна мода. Тя изисква смела и иновативна визия, предизвикваща традиционните представи за мода и красота, каквито царят в родния ми град. Работата ми се фокусира върху експериментални дизайни и творчески концепции, които преосмислят и разширяват границите на модата. В този смисъл стилът на Асеновград значително се отличава от моя. Въпреки това ценя изкуството и уменията тук, но избирам да въведа свой иновативен и модерен подход в дизайна.
Мислила ли си да заминеш в чужбина? Много бих искала да стажувам, но какво ще правя след това? Не е лесно да създадеш моден бранд в България, а в чужбина е още по-трудно. Плюсът е, че тук липсват много неща и пазарът е отворен за новото. Все още не съм готова да замина, искам да натрупам опит тук. Каквото и да се случи обаче, не бих останала да живея там. Искам на село с родителите си, с баба и дядо, с кучето. Имам и връзка. Не бих ги заменила за нищо на света.
Визии от колекцията, с която Едже спечелва IDEAMODA
Фотография / The Trackers
Точно семейството и корените ти са най-голямото вдъхновение за колекцията ти, спечелила конкурса IDEAMODA. Тя ми помогна да преоткрия себе си, да проуча собствената си история. Благодарение на въпроса на доц. д-р Яна Дворецка от НБУ на какъв език мисля и говоря вкъщи, се роди идеята да смеся двата езика и двете култури. Двуезичната ми идентичност играе важна роля в моя творчески процес. Винаги съм искала дрехите ми да разказват моята история. Вярвам, че когато търсиш вдъхновение, изключително важно е да вложиш частица от себе си във всеки аспект. Това придава дълбочина и уникална перспектива към дизайна.
Какво се промени след конкурса IDEAMODA? Конкурсът не само утвърди работата ми на по-голяма сцена, но и отвори множество врати, които преди бяха недостъпни. Признанието доведе до по-голям интерес към бранда ми и привлече по-широка аудитория и потенциални клиенти. Освен това победата повиши увереността ми в творческата ми визия и ме насърчи да поемам по-смели рискове. Това, разбира се, засили и чувството ми за отговорност да поддържам високите стандарти, които съм поставила, и да продължа да се развивам като дизайнер.
Участвала ли си в други конкурси? Да, включително ZAGREB Design Week, където бях на трето място. Беше невероятно изживяване. Не само ми даде възможност да покажа работата си на международна платформа, но и ми позволи да се ангажирам с разнообразен набор от таланти и гледни точки от целия свят. Опитът да спечеля конкурс като ZAGREB Design Week затвърди вярата ми в универсалния език на модата и дизайна.
Вляво: Легендарният тоалет на Кристиан Диор от 1947 г. е сред големите вдъхновения на корсетите, които Едже изработва;
Вдясно: Сако, вдъхновено от емблематичния Bar Jacket на Диор
Кога започна да се занимаваш с дизайн? Навлизането ми в света на дизайна се корени в поредица от привидно дребни решения и преживявания, които – без да знам тогава, щяха да проправят пътя за бъдещата ми кариера. Още преди да разбера какво всъщност означава дизайнът, бях привлечена от света на цветовете, формите и текстурите. Това вродено любопитство и ранната ми любов към артистичното изразяване намериха отдушник, когато от четвърти до десети клас посещавах специализирания курс по рисуване в Пловдив, а заедно с това и конкурси. Това не бяха просто извънкласни дейности, а ранните ми срещи с дисциплината и радостта от създаването на нещо ново, светилище, където можех да се потопя в света на изкуството и да усъвършенствам уменията си.
Връщаш ли се назад, за да си направиш равносметка докъде си стигнала? Да, често отделям време да погледна назад и да обмисля пътуването си. Виждам път, белязан от непрекъснато учене и задълбочаваща се любов към творчеството. Това е напомняне, че пътуването ми в дизайна е постепенно натрупване на опит, започвайки от онези съботни курсове по изкуство, които изиграха значителна роля в оформянето на творческата ми идентичност.
Какво е образованието ти? Завърших бакалавърска степен „Мода“ в Нов български университет, там развих силна основа в творческите и техническите аспекти на областта. Моята отдаденост и страстта ми към модата бяха признати, когато получих стипендия за магистърска степен в НБУ, специалност „Мода, стайлинг и бизнес стратегии“. Но съзнателно я отказах, вярвайки, че е дошъл моментът да приложа наученото и да продължа чрез директна практика по реални проекти и хора. Моята цел е непрекъснато да надграждам себе си не само чрез академични занимания, но и чрез практически изживявания. Искам да работя в тясно сътрудничество с клиентите, да разбирам нуждите им и да оживявам техните визии.
Къде създаваш дрехите си? Изработвам дизайните си у дома. Преобразувах стая от долния етаж в ателие. Именно тук идеите ми оживяват, заобиколени от основните инструменти на моя занаят. Имам две професионални шевни машини. Голяма маса в сърцето на стаята ми служи да чертая и да изрязвам кройките си. Имам шивашки манекени, ютия и огледало. Стаята е дом и на множество неизползвани платове, всеки от които притежава потенциал за бъдещи проекти.
За Едже разработката на дизайна е любимият етап от работата
Кой е любимият ти етап от дизайн процеса? Разработката на дизайна или т.нар. design development е моментът, в който мога да експериментирам най-много с материали, техники или манипулации. Доставя ми истинско удоволствие, защото именно в тази фаза мога да изразя себе си напълно.
Продаваш ли творенията си? Можеш ли да се изхранваш от тях? Работата като свободен дизайнер в модната индустрия е свързана с непостоянство в търсенето, което неизбежно се отразява на стабилността на доходите. Пазарът е динамичен и изисква да се адаптираш непрекъснато. Да, продавам своите дизайни и първата ми значима поръчка дойде от стилиста на Дара Екимова. Предложиха ми да създам две уникални визии – едната за финала на „Гласът на България“, а другата за нейния концерт. Това беше моментът, когато наистина влязох в реалния бизнес. Въпреки че беше трета или четвърта поръчка, тя беше първата с такава значимост, със строги срокове и голям стрес особено заради факта, че създавах тоалет за Дара. Това бяха първите ми корсети. Освен това продавам творенията си в концептуалната платформа за дизайнери „Иван Асен II“.
Една от визиите с корсети, които Едже създава за Дара Екимова
Напоследък сякаш корсетите са се превърнали в твоя запазена марка. Така ли е? Наистина в последно време наблягам върху тях и постепенно се превръщат в моя емблема. Работата с тях е провокирана от липсата на обучение по изработка на корсети в университетите. Посетих няколко специализирани майсторски класове зад граница, както и галерията на Dior в Париж, която ме срещна с легендарния Bar Jacket на Кристиан Диор (част от т.нар. showstopper от първата самостоятелна колекция на френския дизайнер от 1947 г., състоящ се от широкопола шапка, бухнала плисирана пола и въпросното бяло вталено сако – б.а.). Наблюдаването на модела, прототипа, хартиената кройка, която бе презентирана на място в галерията, и изработката ми предостави ценна информация и разкри майсторството и вниманието към детайлите, които са в основата на всеки корсет.
Освен корсети Едже специално изработва и тоалет за новия клип на Дара Екимова
Мислила ли си за друга кариера? Никога не съм обмисляла друго освен модата, защото тя е нещо повече от професия за мен – страст и призвание. От най-ранна възраст бях очарована от света на изкуството и творчеството, а модата се оказа сферата, където мога напълно да изразя себе си и своите идеи. Модата храни моя творчески дух и ме мотивира да раста и да се развивам всеки ден. Тя е не просто професия, а начин на живот, който съм избрала с цялото си сърце и не съжалявам за този избор нито за момент.
Какво би казала на прохождащите дизайнери? Не забравяйте, че вашето здраве и благополучие са преди всеки успех. Взискателният характер на модната индустрия с нейните кратки срокове и среда под високо напрежение може да се отрази на физическото и психическото ви здраве. От съществено значение е да се установи балансиран начин на живот, който включва време за почивка, грижа за себе си и дейности извън работата. Приоритизирането им не е признак на слабост, а основата, която ви позволява да поддържате креативност, продуктивност и в крайна сметка да постигнете дългосрочен успех. Не жертвайте благополучието си в името на мимолетни постижения.
Говориш сякаш от личен опит. Стресът, породен от конкурса, доведе до здравословни проблеми. Преди това слагах кариерата преди здравето и любовта. Но опитът ме научи по трудния начин, че няма по-важни неща от това.
Как забавяш темпото? След конкурса станах по-осъзната и балансирана. Не се претоварвам излишно. Тъй като съм перфекционист, винаги изпипвам всичко и това ми е изигравало лоша шега. Случвало ми се е да работя по даден артикул, да не ми се получава, разстройвам се, но не спирам. Събрах смелост да променя това. Колекцията, която създадох, ме мотивира. Доказах на себе си, че мога да направя много, защото я изработих съвсем сама.
Каква е следващата ти цел? Да култивирам още по-дълбоко доверие в себе си и творческите си инстинкти и да поемам по-смели рискове. Иновациите често се получават извън зоната на комфорт и съм готова да предизвикам себе си и своите дизайни по нови и вълнуващи начини. Надявам се не само да се развия като дизайнер, но и да допринеса за индустрията по начин, който вдъхновява другите. Обмислям догодина отново да участвам в IDEAMODA. Не целя победа, а да покажа идеите си.
