В един момент, както си вървиш, преминаваш на испанска земя. Правиш няколко крачки в мъглата и изведнъж блесва ярко слънце! Такава рязка промяна не съм и сънувала. Излизахме от мъглата и спонтанно крещяхме от радост, защото беше невероятно, като отрязано с нож.
Вторият вълнуващ етап е на финала, точно преди Сантяго де Компостела.
Има хора, които са минавали Ел Камино няколко пъти. Защо според теб?
Няма разумно обяснение. Просто е магнетично. Аз също имам желание да го мина още веднъж. Тегли ме усещането, което ме владееше по Пътя. Никога не съм се чувствала по-вярваща отколкото там. Църквите са в прекрасно състояние, а хората са много добри и отзивчиви. Испанците винаги са готови да ти помогнат. При тях вечно има усмивка и топлота. Религията ги е направила добри. За църквите се грижат с много любов. Гледаш и лозята им – изрядно подредени. Във всичко влагат лично отношение, уважават работата си. Обичат живота. И наистина го празнуват всеки ден.
Срещна ли любовта по пътя?
Не. Но познавам една българка, която има прекрасна любовна история. Тръгва по Ел Камино и среща испанец, който работи в едно „алберге“. Сърцето й трепва. Минава целия път, след което се връща при него. Сега двамата имат тяхно „алберге“. Точно на Петровден бях при тях. По-добро място за празнуване на именния ми ден не можех и да измисля. Бях много впечатлена и от двамата. Той ми изпя „Една българска роза“ на чист български.
Какво се случва, когато стигнеш в Сантяго де Компостела?
Издават ти сертификат в офис, който работи само за тази цел. Лично аз исках да завърша Пътя директно в катедралата. Затова минах само 5 км последния ден, не ми се щеше да влизам в храма уморена.
Какъв е ритуалът в църквата на финала?
Голяма радост е! Много е тържествено. Преклоних се пред мощите на светеца; благодарих за това, че имах възможност до извървя Пътя без особени проблеми. Присъствах на службата, която е впечатляваща – със златен орган и внушителен църковен хор, продължава около час и се извършва всеки ден. Няколко монаси разклащат огромно кандило – с човешки ръст. Самата катедрала е огромна. В началото на службата изброяват от кои държави са пилигримите. Имаше много хора от цял свят.
Какво направи след края на Пътя?
Реших да празнувам. Останах в Сантяго де Компостела, за да разгледам. Влюбих се в омайните евкалиптови гори. Мирисът им в съчетание с уханието на бор във влажното време е божествен. Стъпваш по килим от листенца, съчки и кори. А когато пред теб се открие и океанът, усещането е невероятно. Уханието на гората и безбрежието на водната шир! Красота и истински празник.
Сега, когато пилигримството е зад теб, можеш ли да обобщиш какво е Пътят?
Пътят е като живота. Вземаш решения според собствените си виждания и те те водят напред.
ПО ПЪТЯ
Ел Камино – така е известен почти 800-километровият път на пилигримите от Сен Жан до Сантяго де Компостела, главния град на испанската област Галисия. Започва във Франция, катери се по склоновете на Пиренеите, минава през цяла Северна Испания и стига до прочутата катедрала „Сантяго де Компостела“ в едноименния град, където, според легендата са погребани останките на свети Яков Зеведеев. Брат на апостол Йоан, той е сред най-приближените ученици на Христос и свидетел на Преображението Господне.
Според преданието тленните останки на обезглавения през 44 г. Яков са пренесени в Галисия с талига, в която са впрегнати диви биволи, опитомени само с един кръстен знак от свещеник. Светецът е погребан край Падрон, селище в близост до съвременен Сантяго. С времето мястото е забравено, докато през 813 г. не се появява звезда, която чудодейно го осветява.
Ел Камино повтаря проекцията на Млечния път и може да бъде преминат пеша, с велосипед или на кон. За да твърдиш, че си станал истински пилигрим, трябва задължително да си изминал поне 100 км на собствен ход или 200 км яздейки или с колело. През 11-и век поклонението до Сантяго придобива статут на второ по значимост след това до Светите земи. Ел Камино има десетина официални маршрута, но всички свършват до гроба на свети Яков.
СОФИЯ, ЛОНДОН, ПАРИЖ
От дълги години Петрана Берисот дели живота си между Париж и София заедно със семейството си.„Навремето заминах заЛондон, за да уча езика, но реших да остана и да следвам банково дело и финанси – нещо, което никога не съм работила и най-вероятно няма и да работя. Междувременно срещнах съпруга ми – французин, който беше ангажиран в телефонна компания. Много трудно се реших да отида с него в Париж и да се установя там – разказва Петрана. – Причината е, че никога не съм искала да живея в чужбина. Някои хора имат огромно желание да останат зад граница и не получават тази възможност. Докато аз никога не съм искала да напускам България, но непрекъснато ми се налага да бъда далеч от нея. Днес деля живота си между Франция, България, пътищата, планините, морето. Обичам Варна, затова вече имам дом и там.“
МОДЕЛ ЗА ПОДРАЖАНИЕ
Сцената я привлича от малка. Като дете Петрана е солист на Ансамбъла за народни песни и танци в Монтана. След гимназията иска да уча във ВИТИЗ (днес НАТФИЗ), но не я приемат. На шега се явява на конкурс за модели и я одобряват. Една от първите й изяви е на Фестивала на модата. В онези дни тя е на 23 и започва да работи като модел на свободна практика.
ОГЪН МОМИЧЕ
Жена с горещ темперамент, Петрана е запалена по нестинарството и няколко пъти е стъпвала върху жаравата. „Този ритуал винаги ме е привличал и неведнъж съм си казвала, че един ден ще мина през огъня в село Българи, до Малко Търново. Нестинарските танци се провеждат винаги на 3 юни вечерта, на Свети Константин и Елена по стар стил. За първи път прекосих жаравата през 2014 г. Облякох носия и стъпих върху въглените без икона. Молитвата е в мен и страхопочитанието, което изпитвам, ми помага да не изгоря.“
