Естетика на болката – тайните на японското еротично изкуство шибари
Непознатото, забраненото и рискованото открай време привличат хората като магнит. Страхът и възбудата превръщат кръвта в адреналинов коктейл, особено когато става дума за секс извън рамките на общоприетото и благоприличното.
Какви са тайните на еротичното връзване, има ли удоволствие в болката и защо доверието между партньорите е толкова важно – за всичко това ни разказва Стефан Солаков, фотограф и шибари майстор.
Разкажи нещо за себе си, с какво се занимаваш?
На 31 години съм, от София. Занимавам се с фотография от 12 години, а от около 3 преподавам шибари като форма на изкуство, хоби, а също и като част от цялостната BDSM култура.
Как и кога се появи у теб интересът към шибари и как се научи да връзваш?
Запалих се по шибари, след като попаднах на запис от еротично изпълнение с азиатски модел, връзване в японски стил и добре подбран декор. Хареса ми колко естетично може да стои грубото въже върху финото женско тяло и колко възможности дава шибари за взаимно удоволствие. Инженерното ми мислене пък ми помогна да създавам разнообразни конструкции с въже, които да бъдат здрави, симетрични и безопасни.
Шибари не е трудно, но сръчността помага. Учил съм се както от много видеоуроци в интернет, така и от книги и практически семинари.
Откъде произлиза шибари и какво точно представлява?
Шибари произлиза от изчезналото бойно изкуство ходжо джуцу, което самураите са ползвали за задържане на военнопленници и престъпници. Именно от ходжо джуцу са се запазили принципите да създаваш естетически издържано връзване, което да не наранява. Шибари се развива публично от началото на ХХ век като изкуство, в което мъж и жена (най-често) си партнират с взаимно уважение, съгласие и доверие, за да създадат от женското тяло своеобразна статуя, чиято фигура излъчва нежност и уязвимост.
През последните 30-ина години шибари се е развило като една от най-разпространените форми за развлечение в Япония, където се събират хора като на театър, за да гледат вълнуващото и емоционално взаимодействие между двама партньори. В днешно време шибари е разпространено в целия свят, хиляди почитатели се събират на конференции, за да получат ново вдъхновение и да научат по-вълнуващи и безопасни подходи, с които да се забавляват.
Има ли разлика между шибари и кинбаку?
В някои общности (по-източно ориентираните) не се прави разграничение между двата термина. За други хора шибари е свързано с финалната поза на модела, която виждаме по снимките, а кинбаку е по-еротичната и интимна част, в която връзващият предизвиква разнообразни емоции и усещания у партньора си.
Къде са допирните точки межу шибари и BDSM и по какво се различават „източната” и „западната” школа?
В моите очи шибари е японската форма на BDSM, която обаче мнозина използват главно като хоби за създаване на красиви връзвания и за снимки. В шибари (или кинбаку) може да присъстват всичките елементи от съкращенията в BDSM – връзване и дисциплиниране, доминация и подчинение, садизъм и мазохизъм. Може и да отсъстват всички елементи без връзването. BDSM е култура, която учи хората не само на разнообразни начини за удоволствие, а и на емоционална интелигентност (включително здравословно излагане на уязвимост), култура на общуване, готовност за споделяне на тайни мечти, също и на петте езика на любовта, с които да постигнат по-силна близост и крепка връзка.
