Ела, завържи ме

Познато ли е това еротично изкуство (и въобще BDSM културата) в България и къде можем да научим повече?

У нас BDSM и шибари като негово подразделение набира популярност през последните 15-ина години. Има разрастващи се общности, които помагат на хората да получат вдъхновение и визия, да научат повече за емоционалната и физическата безопасност, а също и да срещнат съмишленици, с които да обменят опит. Вече има и школи по шибари, аз организирам една от тях. Създал съм информативен сайт за цялостната BDSM и шибари култура с видеоуроци по връзване и разнообразни статии.

Имаш ли наблюдения какви хора се интересуват от шибари?

Най-вече млади и на средна възраст, макар да има доста изключения. Общият знаменател за всички е отвореното мислене и любопитството. В тези среди има всякакви хора, но най-активни остават тези, които са готови да се учат на нови умения за безопасна и разумна практика.

А какви са рисковете? 

Шибари може да бъде опасно за здравето (и живота), ако човек не научи някои основни елементи на анатомията и психологията, а също и техники за безопасно връзване. Най-често срещаните инциденти са свързани с притискането на нерв в ръка или крак, което при невнимание може да лиши човека от чувствителност (а дори и движение) на пръсти, част от крайника или целия крайник за дни, седмици, дори години… Или да стане необратимо. Затова се учим на методи за подготовка и (само)диагностика, с които можем да открием проблема, преди да е станало нещо лошо.

Със сигурност има хора, за които шибари не е препоръчително – при здравословни проблеми като ниско/високо кръвно, астма, епилепсия, вадещи се стави, предишни нервни увреждания, проблеми с кръвообращението, клаустрофобия, кожни болести. Важно е с партньора да се опознаем добре и да не прибързваме с интензивни връзвания. В повечето случаи е възможно да практикуваме шибари, като се съобразим с конкретния проблем. Рядкост е нечие състояние да е причина да не предприемем нищо. Важно е да бъдем открити един с друг.

Разговаряме с една от партньорките на Стефан, пожелала анонимност.

Нейната гледна точка:

Какво ти харесва в шибари?

Намирам го за изключително красиво и чувствено изкуство, което дава огромна палитра от усещания.

Какво е усещането да се откажеш изцяло от контрол и да се оставиш в ръцете на някой друг?

Противно на очакванията, липсата на контрол всъщност ми дава криле. Да знам, че мога да се отпусна и да потъна в изживяването, оставяйки се в ръцете на някой друг, е нещо, което малцина допускат в своето ежедневие, тъй като ние, хората, се стараем да държим всичко в живота си под контрол. Доверието, разбира се, е най-ключовият фактор. Шибари е сложно изкуство, което, практикувано от опитен връзващ с необходимите умения и знания, е сигурно и безопасно. Важно е да знаеш, че човекът, в чиито ръце попадаш, няма да те нарани, да се възползва от теб или да ти причини някоя травма поради липса на знания и опит. Връзващият трябва да има много адекватна оценка за себе си и да знае на какво е способен, преди да се хвърли в по-сложни шибари практики за напреднали.

Има ли нещо, което не ти е приятно?

Като цяло в шибари – не. Въжетата са четките на един художник, а моделът е платното, върху което се разливат форми и усещания. Разбира се, случвало се е да попадам в неудобни и неприятни пози, но всичко това е въпрос на комуникация с връзващия, а Стефан абсолютно винаги се съобразява с моите желания.

Как шибари се съвместява с феминизма и еманципацията?

Няма противоречие по никакъв начин. Шибари като изкуство не се ограничава до мъжете във водещата роля на връзващ. Такива можем да бъдем и ние с жени или мъже модели.

Промени ли те тази практика?

Не мога да кажа точно, че ме е променила. За мен шибари е средство да изразиш себе си. Някои хора го правят чрез музиката, други чрез рисуването, трети обичат конкретен вид спорт или духовни практики… Всяко от тези занимания носи удовлетворение на този, който го обича.

Какъв съвет би дала на жена, която иска да опита?

Да не се страхува да изрази себе си заради фалшивите норми на обществото, създадени, за да ни държат в рамка. Да чете по темата, да поговори с някой вече запознат и да посети курс за начинаещи, било то сама или с партньор, защото там ще се запознае с културата на шибари и с основните принципи, които го превръщат в удовлетворяващо занимание.

Spread the love
More from Дона Делова
Тео Янсен: Абсурдната красота на изкуствения живот
Янсен казва, че въображението му е получило силен тласък, след като прочел...
Read More
0 replies on “Ела, завържи ме”