Елена Сиракова пее, пише авторска музика, а нейният дебютен албум “Галактики” може да бъде чут в музикалните платформи. Дуетната ѝ песен с Момчил е за миговете, които ни карат да оставаме заедно до последен дъх според Елена. Текстът и мелодията са нейни, а музиката, аранжиментът и цялостното лирично звучене създават заедно. Не по-малко емоционално е и видеото към песента, дело на Бианка Хинова и носещо очарованието на домашните видеа от 90-те години.
Елена бе участник и в „Гласът на България“ през 2020-а, когато се класира четвърта на финалите. Занимава се с музика професионално от десет години. Първото си парче написва през 2013-а. През 2014-а прави първия си концерт с авторска музика, който е по повод дипломирането ѝ в класа на Камелия Тодорова „Поп и джаз пеене“.
Обича да е на сцената с големи банди. През 2019-а излиза първият ѝ самостоятелен видеосингъл. Един ден ѝ се налага да се регистрира в платформата Бендкемп, където днес се продава музиката ѝ, и всички версии на името Елена Сиракова се оказват заети. Но „тъй като съм голям фен на всичко, свързано с Космоса, а в думата Вселена се съдържа Елена, а пък моята музика си е моята Вселена“, се регистрира там с vselenasirakova. Това е нейният никнейм за Инстаграм и други социални мрежи, а приятелите ѝ започват да я наричат така.
Момчил Косев е надарен с изключителен талант и неслучайно в музикалните среди го оприличават на американския китарист Джон Мейър. Момчил е на 26 години, но зад гърба си има много сцени, концерти и музикални съпреживявания, професионални джемсешъни и обич от публиката.
Момчил е от Габрово, където завършва Априловската гимназия и вече свирейки в биг бенда там. Той е израснал в музикантско семейство. „Това, което ме накара да направя песен с Елена, е, че в нейната музика я има тази мелодия, с която съм свикнал и винаги търся – казва Момчил и добавя: – Много колеги правят комерсиална музика за масовата аудитория, докато ние не правим песен с цел тя да стане хит и да се пренебрегват основни неща като запеваемост и мелодия.“
Младият музикант е в София от десет години. Завършва Музикалната академия при проф. Цветан Недялков с китара и той е връзката му с Васил Найденов, с когото Момчил работи две години. Следва сътрудничество с Миро от три години, което продължава и до днес. През цялото време обаче създава музика за своята група SoulBmoll (на български звучи Сол бемол – знак за понижение на тона „сол“). За последния албум на групата си търсят текст и се свързват с Елена да им го напише.
Когато събереш точните ноти в акорд, се получава хармония. Елена отива на концерт на неговата банда SoulBmoll, а след това го кани да свири на китара с нея на сцената. Тя му се възхищава и си „краде“ по нещо от него. Момчил също харесва нейната музика. Когато ѝ изпраща своята концепция за хармония на „Поне за миг“, изсвирена на китара, Елена се присеща за своя стара идея, изоставена като самотен куплет в главата ѝ. Тя го вади от спомените си и го продължава. Много ѝ харесва как се получава и споделя, че сякаш двете неща са били създадени едно за друго – като нюанси, емоционалност, атмосфера, които и текстът, и мелодията, и хармонията, и аранжиментът носят. Така дуетът е сглобен, просто трябва да продължат да правят песни.
