Сега първият зрител на фотографиите е съпругът й Тома Ербер. Запознават се на парти преди 15 години. „Беше напълно нормална ситуация. После си писахме в продължение на две седмици, тъй като той замина за Мачу Пикчу да прави репортаж. Много красиви неща си писахме. Продължаваме с писмата и до днес. Но не го снимам често. Той почти винаги засипва с комплименти работите ми, но понякога има и критики. Обикновено не се засягам, но се случва и да се поразсърдя. Неговият път е малко по-различен от моя – занимава се с арт дирекция и с комуникации, но и двамата сме творци“, усмихва се Елина. Другият й пръв зрител е Таис – 19-годишната й дъщеря, която учи музикология в Сорбоната. Госпожицата, чийто баща е първият съпруг на Елина – прочутият моден фотограф Давид Белмер, свири на пиано и китара, пее и композира. Все още изявите й са само в близки компании, но няма как най-доброто да не предстои за момичето, което разплаква с „Вървят ли двама“ от „Козият рог“. „Таис е най-голямото ми постижение“, не се колебае Елина.
За работата с „Диор“ Кешишева коментира, че е била много по-различна от всичко, което е правила преди. Екипът е бил от 150 човека – „петима модели и хиляди асистенти“, изумително интензивно и интересно. Подготовката е суперпрецизна, използват много цветове, като всичко продължава само два дни. А партньорството с дизайнерката Мария Грация Кюри, която е начело на „Диор“, и с режисьора на кампанията Фабиен Барон – личности с феноменална култура и върхове в креативната индустрия, няма равно като опит, като абсолютни чест и удоволствие.
Какво е добрата фотография за Елина? Тази, която провокира чувство, дори и да е негативно. Колкото по-силно е то, толкова по-въздействаща е фотографията. Във всяка физиономия Кешишева е предизвикана от красотата или от не-красотата, но никога няма предварителна нагласа дали ще стане или няма да стане. Най-трудни за снимане са знаменитостите от шоубизнеса, които си налагат непробиваема маска за пред света, обобщава Елина, снимала Настася Кински, Фарел Уилямс, Даян Крюгер, Ник Кейв, Вим Вендерс, Анди Макдауъл, Ейми Уайнхаус. Сред отличните й попадения е фотосесията с култовата кинозвезда Марион Котияр за корицата на Мarie Claire. „Чувствам се съвсем нормално в тази професия. Аз съм я избрала с всичките й страни“, директна е Елина. Пак в идентичен непосредствен маниер описва себе си като „жена, която харесва и уважава модата, без да е вманиачена“.
„От големите много обичам „Ермес“, но в гардероба ми има доста дрехи с „малки“ марки на хора, изключително добри в това, което правят. Почти никакво време не отделям за огледалото, нито пък за шопинг. Обличам се добре, стилът ми е адекватен на средата, в която се движа. В бизнеса ни има два типа личности – едните много се гримират и гласят, а другите са като мен – не се вземат чак толкова на сериозно, без това да означава, че изглеждат като просяци. Просто не се втелясват.“
Кешишева все така си е българка – по светоусещане и страсти, по емоция и по паспорт. Няма проблем да стане гражданин на Франция, но не изпитва необходимост от това. Фамилията й Кешишева идва от турската дума „кешиш“, която означава монах. „Но корените ми са абсолютно тукашни – от Бургас, Кнежа, Странджа“, не се колебае тя. През следващите месеци ще дели графика и удоволствията между Франция и България. Според нея Париж вече се събужда от едногодишния си сън в карантина, в арта настъпват очовечаване и нормализиране, а всички очакват какво ще се случи в икономиката след пандемията. „Но аз съм по-скоро наблюдател, а не критик. Концентрирана съм в своята работа, а не в тази на другите.“
Преди да се отдаде изцяло на „Лета“, Елина показва творби, изпълнени с море и деца, в „Крийон“ на площад „Конкорд“ – един от най-скъпите хотели в Европа, в който международният хайлайф се събира на питие и за събития като внушителните балове на дебютантките. „Не беше специален проект, по-скоро ретроспекция. А морето е винаги в мен, аз съм израснала край него и винаги се връщам. В Черноморец съм друг човек – там не говоря.“
Първият човек, на когото Елина благодари при откриването на „Лета“, беше майка й.
