Текст Светлозар Желев
Елизабет Костова е звезда на световната литература, но светлината й е мека и ненатрапчива. Въпреки че романите на американката, омъжена за българин, са продадени в над 6 000 000 копия и са преведени на повече от 40 езика, тя бързо и с лекота скъсява дистанцията. Докато си говорим на фона на лазурносиньото море в Созопол, отбелязвам наум, че авторката на бестселъра „Историкът” е точно каквато я помня от първите дни на нашето приятелство – открита, естествена, топла.
А Елизабет има поводи за самочувствие. С появата си през 2005 г. в САЩ „Историкът” се превърна в първия дебютен роман в американската история, заел директно първото място на класациите по продажби. По-късно Костова създаде великолепната книга „Крадци на лебеди“. Последната й творба The Shadowland току-що излезе в Щатите, а у нас ще се появи през септември. Мястото на действието е България, голямата любов на американката.
Елизабет, която е завършила Йейл и Мичиганския университет с магистратура по изящни изкуства, пристига у нас през 1989 г., за да събира народни песни. Скоро среща бъдещия си съпруг, компютърния специалист Георги Костов. Днес двамата живеят в Ан Арбър, Мичиган, и имат три деца.
Преди 10 години Елизабет създаде фондация на свое име. С нея подкрепя издаването на български автори в САЩ и Великобритания и организира Созополските семинари по творческо писане, благодарение на които много автори откриха автентичния си глас. Самата тя говори изключително увлекателно, при това на чудесен български. В думите й има магия. Карат те да се чувстваш така, сякаш си се събудил от сън, а контурите на света около теб са леко размити, точно като тези от детството.
Елизабет, защо реши действието на най-новата ти книга The Shadowland да се развива изцяло в България?
Е. К: От всичките ми книги The Shadowland означава най-много за мен. Започнах да я пиша преди осем години, когато вече познавах България. Пристигнах тук за първи път през 1989 г., а малко по-късно се омъжих за българин. С времето видях различните лица на страната, които обикновените туристи не забелязват. Обикнах я. Поисках да напиша книга, в която България има основна роля. Беше като бременност – в мен се разви материал и потенциал, който трябваше да излезе на бял свят.
Носила си книгата като дете. Какви бяха страховете ти, свързани с „раждането“?
Трудно е да пишеш роман за държава, за която си външен човек. Възхищавам се на много неща в България – културата, народа, природата, историята, но не знам всички детайли за страната. Затова се чувствах леко несигурна като писател. Чудех се как да подходя. И тогава един сън ми помогна. Преди осем години едно от децата ми ме събуди рано сутринта, защото беше сънувало кошмар. В този момент осъзнах, че аз също съм сънувала нещо необичайно. Първите сцени от романа ми за България…
Сънувала си сюжета на книгата си?
Да. В съня си видях млада американка, която пристига в съвременна България. С кацането си тя помага на възрастна двойка и сина им да се качат в такси. Когато колата тръгва, американката установява, че пътниците са забравили един от куфарите си. В него открива урна и едно-единствено име, изписано на кирилица. Объркана е. Не знае нито кои са хората в таксито, нито къде са отишли. Не знае и как да поиска помощ.
В последната сцена от този сън видях намачкана и излъскана хартиена торба, оставена върху рафт в собствения ми дом. Вътре беше моят нов роман. В този миг детето ме събуди. Приех съня като изключителен подарък, стимул да започна романа си. За съжаление, не успях да сънувам целия сюжет. В противен случай може би щях да напиша книгата за четири, а не за осем години. (Смее се.)
Би ли разкрила още малко от сюжета на The Shadowland?
Книгата разказва как красивата, разнообразна българска природа оформя живота на хората тук. В историята са преплетени и нишки от съдбата един велик български музикант. В известна степен това е любовна история, макар и по-странна. (Смее се.) Повече не мога да издам. Постарах се да се придържам максимално към историческите факти. Проучванията ми продължиха дълго. Получих невероятна помощ и съвети от българските ми приятели.
Доколко автобиографична е книгата?
С книгата честно описвам преживяванията ми като млада американка, дошла за първи път в България. Героинята ми усеща силна връзка със страната – такава, каквато имам и самата аз.
Ти току-що се връщаш от първото турне за книгата ти в Америка. Как американските читатели приеха романа и мястото на действието – България?
Щастлива съм от интереса, който хората проявиха към България. Зададоха ми доста въпроси, свързани със страната. Много от читателите ми са пътували из Европа. Но след премиерата ми казваха: „Сега вече ще отида до България!“ или „Планирах пътуване до Германия, но когато прочетох книгата ти, реших, че ще мина и през България“. Чух тези коментари много пъти и съм обнадеждена, че е възможно развитието и на литературен туризъм.