Първата изложба във Великобритания, посветена на италианската дизайнерка, проследява историята на марката от създаването ѝ през 20-те до блестящата ѝ съвременна еволюция начело с Даниел Роузбъри
Текст / Ина Иванова и Ивайло Харалампиев
Фотография / V&A Museum, Getty Images
Тази неукротима италианска стихия не е родена, за да бъде обикновена шивачка. Наследница на стар и дълбоко уважаван аристократичен род, Елза се появява на бял свят в бароковия дворец Корсини в Рим. Баща ѝ е изтъкнат египтолог, а майка ѝ е жена с изтънчен вкус и египетска кръв, която се облича според източните канони и цени красотата над всичко. Въпреки тази интелектуална и привилегирована среда обаче, в дома на Скиапарели липсва най-важното за едно дете – топлината. Елза цял живот ще копнее за сърдечност, която никога не получава от своите родители.
Може би именно тази емоционална празнота ражда нейния ненаситен глад за знания и провокации. Изключително добре образована, тя изучава италианска култура, владее езици и познава историята на изкуството издъно. Нейният абсолютен кумир е Леонардо да Винчи – дотолкова е обсебена от неговия гений, че като малка дори се опитва да създаде собствен летателен апарат. В опит да укротят бунтарския ѝ дух, родителите ѝ я изпращат в строг католически пансион в Швейцария, за да я опитомят с философия, литература и история на изкуството. Но вместо да се превърне в покорна млада дама, Елза се бунтува, пишейки стихове, напоени с младежка еротика. За времето си това е немислим скандал, вследствие на който тя е изгонена. Връщайки се в Рим, младата аристократка решава да вземе живота си в свои ръце.
Фотография / Roger Viollet via Getty Images/Roger Viollet via Getty Images
Предателство и бедност
След кратка любовна история, прекъсната от семейството ѝ заради „недостатъчно аристократичния“ произход на избраника ѝ, Елза се впуска в брак с харизматичния граф Уилям де Вент де Керлор, с когото се венчават само 24 часа след запознанството си. Първите години от семейния им живот преминават в Южна Франция, но щастието е илюзорно. Съпругът ѝ става все по-отсъстващ, държейки се като „носещ се облак в небето“ и оставяйки я да го чака с дни. Макар Елза да не иска да напуска Ница, Уилям настоява да заминат за Щатите и така през 1919 г. двамата пристигат в Ню Йорк. Американската мечта обаче бързо се сблъсква с реалността. Графът обожава вниманието, флиртува непрекъснато, а пред залите, където чете лекции, го чакат цели тълпи от жени. Елза е дълбоко разочарована. В Ню Йорк се ражда и тяхната дъщеря Мария Луиза де Вент де Керлор (впоследствие бележита социалистка, известна под името Гого Скиапарели – б.а.).
И докато Елза мигновено се влюбва в модерността на Ню Йорк, съпругът ѝ рухва под натиска на града. Той се поддава на чара на множество жени, сред които и легендарната танцьорка Айседора Дънкан, и скоро след раждането на дъщеря си изоставя семейството. На прага на своите 30 години, сама и разорена в чужд град, с новородено бебе на ръце, гордата и независима Елза стига дъното. Смъртта на баща ѝ по същото време, съчетана с краха на брака ѝ, се оказва катализаторът, който преобръща съдбата ѝ. Тя се заклева никога повече да не се омъжва и да не зависи от мъж. Този брутален сблъсък с реалността ражда нейното алтер его – „Скиап“, вероятно продиктувано от труднопроизносимата ѝ фамилия.
Спасението Париж
Още по време на пътуването си през Атлантика Елза се запознава с Габриела (Габи) Пикабия – бивша съпруга на художника модернист Франсис Пикабия. Двете съдбоносно се срещат отново в Ню Йорк. Габи не само помага в грижите за малката Гого, но въвежда Елза в изключителен артистичен кръг, включващ Ман Рей, Марсел Дюшан и Алфред Стиглиц.
Живеейки в тясна квартира в Гринуич Вилидж, Елза открива, че на 15 месеца Гого „ходи като рак“. Диагнозата е смразяваща – детска парализа. Тогава нейната нова приятелка Бланш Хейс (също преминаваща през развод) предлага спасение: двете да заминат за Париж, където животът е по-евтин, а медицинските грижи за Гого ще бъдат по-достъпни. Те отплават през юни 1922 г.
За това пътуване по-късно Елза ще напише: „Ако станах това, което съм, го дължа на две неща – бедността и Париж. Бедността ме принуди да работя, а Париж ме накара да го обикна.“ В началото тя оцелява благодарение на дребни суми от майка си и като обикаля битаците, търсейки красиви антики, които да препродава. Връзките ѝ в изкуството обаче процъфтяват. Чрез Ман Рей тя попада в култовото парижко средище Le Boeuf sur le Toit, където се сблъсква с Пикасо, Жан Кокто и… Коко Шанел.
Срещата с „Леонардо на модата”
Съдбата се намесва решително, когато Елза придружава своя приятелка в ателието на прочутия дизайнер Пол Поаре – човека, когото тя нарича „Леонардо на модата“. Докато приятелката ѝ пазарува, Елза тайно пробва палто от черно тапицерско кадифе с ярки райета и подплата от син крепдешин. Тогава самият Поаре я забелязва: „Защо не го купите, мадмоазел? Сякаш е правено за вас.“ Когато тя признава, че няма пари и няма къде да го носи, великият дизайнер отвръща: „Не мислете за парите. Можете да го носите навсякъде.“ Той ѝ подарява разкошен гардероб и пали фитила на нейната собствена страст към създаването на мода.
Истинският ѝ пробив като дизайнер обаче идва почти случайно. Поканена на коктейл, тя набързо надрасква скица на пуловер, вдъхновена от дреха на англичанка, и го поръчва на шивачка. Комбинира го с права пола и прави фурор, заради който бизнесмен веднага поръчва 40 комплекта. Елза наема жени, събира капитал и през 1928 г. отваря първия си магазин – Pour le Sport (букв. „За спорта“).
През 30-те години, когато Великата депресия свива потреблението и налага консервативна сдържаност, Скиапарели прави точно обратното. Докато светът се връща към тесните силуети и скромността, тя предлага шок и провокация. В нейното ателие има само две правила: думите „невъзможно“ и „творение“ (която тя намира за претенциозна) са строго забранени. Тя си поставя концептуална цел: мода на практичността за съвременната независима жена. Неин е първият в историята на XX век костюм от 6 части, които може да се комбинират. Тази практичност бързо еволюира, а вечерните ѝ тоалети жънат небивал успех (като скандалния екип с пола-панталон за тенисистката Лили де Алварес през 1931 г.).
