Емануела Шкодрева: Всяко представление е състезание

Актрисата от Народния е от малкото дами на българския театър, които предпочитат да остаряват красиво

Може да я срещнете около „Раковски“ и площад „Славейков“ без грим, с небрежно-артистично прибрани коси, с шикозни дънки, тишърт, асиметрично оголващ перфектно рамо, и маратонки, готови за спринт. Очите й са зелени, устата й е хубава – нищо че все още не е играла по Селинджър. Емануела Шкодрева от Народния театър умее да влиза във всяка роля не само заради таланта да се превъплъщава – от фарсове до трагедии, от Ана Болейн до Мария Стюарт, от жените с минало на Димитър Димов до фаталните изкусителки във френски комедии. Тя е фаворитка на режисьорите и заради абсолютната си физическа непокътнатост. Просто е от съвсем малкото жени на българския „Бродуей“, които предпочитат майката природа пред скалпела. Носи с гордост всичко, с което я е дарил Бог, излъчвайки свежест и неподправеност. Ефектната блондинка е убедена, че няма как да бъде автентична в образ, ако остане без мимиките на собствената си физиономия, без пластиката на изражението, която понякога е блокирана от пълнители, ботокс или скалпел. Не може да си представи, че зрителите биха се развълнували от някакво застинало псевдосъвършенство, постигнато с повдигане на клепачи и конци зад ушите. Няма скандални бръчки, а и не виси всяка сутрин пред увеличителното огледало, за да ги издирва.            

Но какъв е „модусът вивенди“ на Емануела – възпитаничка не само на Френската гимназия в София, но и на изкуството, което наследниците на най-знаменитите красавици, мъдреци и бохеми на Париж през вековете и до днес наричат „Радостта от живота“.      

„Преди всичко останало съм от хората, опитващи се да видят хубавото във всяка ситуация. И нека това не ви звучи като клише – наясно съм, че около нас има достатъчно негативизъм. А както казваше баба ми, и най-доброто нещо да направиш, все ще се намери някой да е недоволен. Поради тази екзистенциална логика се опитвам да предприемам правилните според моя морал действия. Но без очаквания – това е железен принцип, който гарантира равновесие в душата и нравите ми“, споделя Емануела пред D!VA. И тъй като е категорична, че вътрешната хармония е определяща за визията, повдига още малко завесата. 

„Не обръщам внимание на стреса, завистта и клюките. Ако ги допуснеш в мислите си, завладяват те. Винаги може да откриеш хора, с които да сте на идентична вълна. Привличаш ги с излъчването си – ако е положително, готините личности не закъсняват да се появят в обкръжението ти. Но понякога сме принудени да общуваме с всякакви персонажи и проявявам  разбиране. Това обаче не означава, че позволявам да бъда жертва. Себеотричането не е цената, срещу която получаваш любовта на ближния. А когато си кажеш, че най-вълнуващото предстои, небето ти изпраща енергия то да се случи“, признава Емануела. За нея възможните чудеса нямат общо с материалното, нито пък с консумацията – те по-често са във високите сфери на духа. Актрисата, чиято запазена сценична марка са полюсни страсти и неочаквани обрати, вярва, че човещината е единственото спасение сред разпищолените нрави, а укротяването на демоните е всекидневие. „Искреността е крайно необходима – не сме ли честни със себе си, с лекота заблуждаваме и другите. Затова състезанието винаги е с „аз“-а. Ако си читав, Вселената все ще намери свободно място в бележника си, за да ти пише червена точка. Неслучайно Мария Стюарт казва в пиесата на Оля Стоянова „Цветът на дълбоките води“: „Следващия път ще се опитам да запомня лицата на хората. Ще се вглеждам в тях.“ Глафира от „Виновният“ на Димитър Димов пък твърди: „Животът ни можеше да бъде по-лесен, ако казваме на другите това, което мислим, и правим това, което чувстваме.“  Другата Мария – от „Страх за опитомяване“ пак на Оля Стоянова, споделя: „Садя дървета за всичките си спомени. Посадила съм цяла гора. След всяко старо приятелство – дърво. След всяко разминаване – дърво, за да остане нещо.“

А ето и малко от женските тайни в практиката на актрисата, която през дългогодишната си кариера е била в обятията на някои от най-изявените  мачовци в различните емоционални категории – от Стефан Данаилов и Веселин Ранков до Михаил Билалов, от Чочо Попйорданов и Андрей Баташов до Захари Бахаров, от Иван Юруков и Христо Чешмеджиев до Павел Иванов. 

„Купете шишенце с масло от тамян – има го в биомагазините. Не е евтино, но повярвайте, че си струва всяка стотинка. 10 капки в нощния крем – и не се съмнявайте, резултатът няма да закъснее. Тамянът предизвиква приток на кислород в кожата, пък и спите много спокойно. Може да го втриете и в скалпа, действа релаксиращо. Друга рецепта: наливате кокосово масло в чаша като за кафе. Прибавяте три супени лъжици жожоба и 30 капки тамян. Оставяте сместа за кратко на водна баня, а след това мажете лицето преди лягане.“

Режимът на Емануела е без компромиси. Тя бързо и лесно може да обори всеки, който плаща дан на мита, че артистите съществуват в условия на  безкраен празник, обилно полят от коктейли и вино. „Всъщност действителността е много по-прозаична – професията е постоянен и тежък психо-физически труд, изискващ и налагащ дисциплина и лишения“, споделя Шкодрева. Всяко представление е като състезание, за което разгрява – мускули, чувства, памет, концентрация, хъс за победа. Но за да е готова за маратона, в който трябва да надбяга самата себе си, започва още от сутринта. Стартира с кисело биомляко, гарнирано със смляно ленено семе, предварително изкиснати бадеми, чиа, орехи, боровинки и пчелен прашец. Не би казала, че със ставането от леглото започва да се занимава с йога. Прави упражненията обикновено преди спектакъл и вече над 25 години усеща благотворното им влияние. Но всеки ден се грижи за тялото си – разтягане, хармонизация, фитнес. Емануела навърта и между три и пет километра дневно. И за миг не допуска в съзнанието си еретичната идея, че шивачките в Народния театър биха могли да „отпускат“ тоалетите на нейните героини. А тъй като поддържа краката си в идеална форма, позволява си и минижуп – недостижим блян за много от по-младите. Дълбоките деколтета също не липсват в гардероба на Шкодрева. И въпреки че няма нищо общо с дамите, които използват плътта като оръжие, няма как да не забелязва възхитените погледи и на двата пола. Елегантността и класата й са пословични в гилдията, а не една и две колежки от различни поколения се консултират с нея в критични за шопинг манията им моменти.     

„Интересът ми към модата и облеклото идва от моя баща – Васил Шкодрев. Той беше дизайнер в „Рила“ и изобретател на нетъкания текстил. От съвсем малка бях с него по всички ревюта. Дебютирала съм на подиума веднага след първия си рожден ден. Работех като модел чак до преди да вляза във ВИТИЗ. Това е първата ми професия“, коментира Емануела, чието отношение и експертно мнение към материите и цветовете е по наследство.

Spread the love
Публикувано от
Още от admin

Любовните истории, които не помним

Някога много, много отдавна, когато звездите бяха млади и зелени… Текст Дона...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ