В „Брулени хълмове” британската режисьорка смело изважда на показ само загатнати нюанси от романа на Емили Бронте
Фотография / Александра филмс/Warner Bros. Pictures, Getty Images
За Емералд Фенел адаптацията на единствения роман на Емили Бронте идва като естествено продължение на нейната кариера на актриса, режисьор и сценарист. Стилът ѝ е неподражаем – музиката бумти силно от всяка сцена, а кадрите са наситени с крещящи цветове.
Емералд Фенел влиза ударно в киното, когато поема кормилото от Фийби Уолър-Бридж като основен двигател на сериала „Убивайки Ийв“ в неговия втори сезон. Въпрос на време е да направи филм и тя пише и режисира „Момиче с потенциал“ преди пандемията. Той ѝ носи „Оскар“ за оригинален сценарий и я поставя в окото на бурята. Където Емералд впрочем винаги е искала да бъде.
Убийства на голям екран
Още на седем години Емералд казва на родителите си, че когато порасне, иска да пише истории за убийства и да живее в Америка. „По цяла нощ си мислех за разни неща, неща, които може да се объркат. Например как някакви хора влизат през прозореца и отвличат малката ми сестра или пък как падам в мазето и си чупя крака и никой не чува виковете ми за помощ.“
Бащата на Емералд е дизайнер на бижута, майка ѝ – писателка, а сестра ѝ се занимава с мода. Завършила колежа „Марлборо“, престижно държавно училище в Уилтшир, посещавано от личности като принцесата на Уелс, Фенел по-късно учи в Оксфорд специалност английски език. Играейки в университетски пиеси, е забелязана от Линди Кинг, агент за таланти, който представлява имена като Кийра Найтли. Така през 2007 г. Фенел прави актьорския си дебют в епизод от криминалния сериал „Произшествие и възмездие“. Участва като гост в различни британски шоупрограми и дори е ангажирана да напише сценарий за романтичен филм. Когато през 2011 г. се снима в „Албърт Нобс“, се запознава с Фийби Уолър-Бридж. Между тях се развива крепко приятелство, което прераства в творческа колаборация. Докато участва в различни телевизионни драми, Фенел успява да напише и две детски книжки и хорър за възрастни със заглавие „Чудовище“.
През 2018 г. Фенел заменя Фийби Уолър-Бридж като главен сценарист за втория сезон на шпионския трилър сериал „Убивайки Ийв“. Номиниран за награда „Еми“, сценарият ѝ отваря път към Холивуд.
Малко след като приключва с криминалната драма за наемната убийца Виланел, Емералд се заема с първия си филм. Вече е омъжена за продуцента Крис Вернън, а когато работата ѝ по режисьорския дебют започва, е бременна в осмия месец.
Момиче с потенциал
История за отмъщение и черна комедия, „Момиче с потенциал“ носи на Фенел първа номинация за „Оскар“. Така тя става седмата жена и първата британка, номинирана за най-добър режисьор на наградите на академията. Грабва статуетката за оригинален сценарий, а преди церемонията обявява, че е бременна с второто си дете.
„Толкова всеотдаен и брилянтен беше всеки от присъединилите се. Всички го направиха, защото вярваха в качествата на филма. Това бяха нискобюджетни 23-дневни снимки с режисьор дебютант. Упоритата им работа беше възнаградена.“ Продуцентската компания на Марго Роби и съпругът ѝ Том Акърли застават зад филма, все още младото им студио се нарежда сред отличниците на годината именно с „Момиче с потенциал“ – едва втория им филм, номиниран за престижната статуетка.
Емералд Фенел, чиято страст към жанра престъпления и отмъщения може би прозира в колекцията ѝ от препарирани животни, разказва с филма си за млада жена, която започва да отмъщава на хората, замесени в изнасилването на най-добрата ѝ приятелка. Въпреки драматичния сюжет „Момиче с потенциал“ e стилизиран в ярки бонбонени цветове, като карамелен шейк в летен следобед.
Обратно в каста
Три години след „Момиче с потенциал“ и заснемането на един сезон на сериала „Короната“ (The Crown), където играе ролята на Камила Паркър-Боулс, Емералд се завръща на режисьорския стол с трилъра Saltburn. Компанията на Марго Роби отново продуцира. Този път Фенел обръща поглед към класовите различия между английската аристокрация и простолюдието. Историята на Saltburn следва Оливър, който е студент в Оксфорд и си търси приятели. Поканен за лятото в имението Солтбърн, където живее ексцентричното богаташко семейство на състудента му Феликс, той става свидетел на покварата и упадъка на буржоазията.
Saltburn няма успеха на „Момиче с потенциал“ и не се кичи с награди, но вълнува, скандализира и не оставя публиката безразлична. Той категорично утвърждава стила на Фенел с избора на цветове и впечатляващо изградени кадри. Вниманието ѝ към детайла и майсторството се изострят във втория ѝ режисьорски проект по собствен сценарий. Само година след Saltburn обявява, че адаптира една от любимите си книги – „Брулени хълмове“. С това се заявява като втората жена след Андреа Арнолд, наела се да режисира класиката.
Непоказваната досега еротика
Изборът на Джейкъб Елорди в ролята на Хийтклиф, с когото Фенел работи за втори път след Saltburn, и Марго Роби като Катрин остави зрителите учудени, а най-големите фенове на романа дори разярени. Още трейлърът на филма показва познатата стилистика – пищността, цветовете и премерените кадри, както и еротиката. Тя присъства и в останалите ѝ филми, понякога е скандална и дори отблъскваща, но тук е изкарана безсрамно на показ. Попитана защо адаптира тази абсолютна класика по този начин, Фенел отговоря: „Не мога да адаптирам книгата такава, каквато е, но мога да пресъздам приблизително начина, по който ме е накарала да се чувствам.“
Фотография / Jeff Spicer/Getty Images for Warner Bros.
„Брулени хълмове“ е трагичен разказ за любов и омраза, за изпепеляващи страсти, които погубват човека и го превръщат в жив призрак. Така поне накратко може да се резюмира единственият роман на писателката Емили Бронте. Публикуван е за първи път през 1847 г., подписан с псевдонима Елис Бел. Второто му издание е отпечатано посмъртно след редакция от сестрата Шарлот Бронте през 1850 г. Името на романа идва от Йоркширско имение на хълмовете, където се развиват събитията.
Емералд Фенел изкарва на повърхността най-провокативните и еротични намеци на оригиналния текст, за да покаже една различна, но съществуваща страна на познатия роман, а не просто да демонстрира, че може да вкара всяка история в собствената си рамка.
