Интерпретирана в седмото изкуство, тази тема табу винаги печели не само зрителски интерес, но и награди за тези, които се осмеляват да я поставят за обсъждане в обществения дневен ред
Текст / Дона Делова, Зорница Аспарухова
Фотографии / Getty Images, Max, WBD
Има теми, които открай време събуждат противоречиви чувства. Разположени по ръба на етичното, те ни карат да се чувстваме несигурни в преценката си за добро и зло, неспособни да заемем удобно категорична позиция. Обикаляме около тях на пръсти и плюем в пазва да не ни се наложи да ги опознаем отблизо, но не можем да устоим и им хвърляме по един поглед, водени от нездраво любопитство (все едно чоплим коричка на рана отново и отново). Самоубийство, аборт, евтаназия… Все неща, свързани с атавистичния страх от смъртта и трудния за проумяване факт, че е възможно понякога тя да е въпрос на личен избор.
Тилда Суинтън и Джулиан Мур в „Съседната стая”
Темата за евтаназията наскоро изплува отново покрай кончината на Ален Делон – известно е, че през последните години от живота си големият актьор обмисляше асистирано самоубийство, но синът му Антъни отказа да изпълни желанието му. Под една или друга форма обаче тя винаги е присъствала в попкултурата и този факт може би идва да покаже, че е време за една по-широка обществена дискусия за узаконяването ѝ. А междувременно нека видим някои от най-добрите (и разтърсващи) интерпретации на
Темата за евтаназията в киното
След като филмът „Съседната стая“ донесе „Златен лъв“ на Педро Алмодовар, темата за евтаназията (или асистираната смърт) отново стана нещо, за което да се говори. Алмодовар никога не е избягвал спорните теми. Испанският режисьор е известен с възхваляването на нетрадиционните семейни структури, сексуалността и емоционално сложните истории, насочени предимно към жените. „Съседната стая“ не е изключение. Филмът се задълбочава в едно от последните табута в съвременното общество: евтаназията. Адаптирана по романа на Сигрид Нунез – What Are You Going Through („През какво преминаваш“), лентата проследява две жени, изиграни от Тилда Суинтън и Джулиан Мур. Суинтън е в ролята на жена, която избира да сложи край на живота си, докато героинята на Мур, нейна дългогодишна приятелка, се бори с емоционалната тежест на подкрепата за такова решение. Филмът не налага стоически възглед за смъртта. Алмодовар кани зрителите не само да станат свидетели на философския дебат около асистираното самоубийство, но и да изпитат пълния спектър от интимни объркани емоции, които идват с изправянето пред края на живота – страх, безпокойство, съжаление и скръб.
Джулиан Мур в „Съседната стая”
Какво вдъхновява испанеца да се заеме с толкова чувствителна и противоречива тема като евтаназията? На филмовия фестивал във Венеция режисьорът обясни, че филмът е средство за изразяване на твърдото му убеждение, че евтаназията трябва да бъде достъпна „по целия свят“. Тя е законна в Испания от 2021 г. съгласно закон, който позволява на възрастни със „сериозни и нелечими“ заболявания, които причиняват „непоносимо страдание“, да изберат да сложат край на живота си.
Анджелина Джоли в „Джия”
Един от любимите цитати от майстора на екранните ужаси Алфред Хичкок гласи, че „киното е като живота, но без скучните му моменти.“ А когато говорим за теми като смъртта, сигурно Холивуд може да се похвали с най-шокиращите истории за нея. Една от най-любопитните случки в модерни времена, които Меката на седмото изкуство може би един ден ще накара да заживее собствен живот на големия екран, е когато
Анджелина Джоли наема убиец
за да сложи край на живота ѝ. На сайта 8 facts тази история е описана кратко, точно и ясно. Джоли е в най-бурната си младост и както знаем от нея днес, тя се бори със свои демони, депресии и лудости. Снима филми като „Хакери“, „Джия“, „Луди години“. Обръсва главата си и се жени за Джони Лий Милър, само за да го зареже година по-късно. В този период Джоли иска да сложи край на живота си, но не като се самоубие, защото по този начин ще донесе страдание на семейството и близките си и те може да решат, че носят отговорност за нейното решение. Затова наема убиец. Той я разубеждава и ѝ дава 6 месеца време, за да размисли и ако след това все още иска да сложи край на живота си, той ще изпълни поръчката. Типичният модел на асистирано самоубийство, каквото на практика е евтаназията, не сработва при Джоли. Но темата остава на дневен ред в киното, което обича да човърка в подобни неудобни истории. Прави го с филма на HBO Max „Не познавате Джак“ с
Ал Пачино в главната роля
сниман по действителен случай.
Ал Пачино като д-р Джак Кеворкян в „Не познавате Джак”
През 1990 г. д-р Джак Кеворкян от Мичиган изпълнява първото асистирано самоубийство с помощта на изобретена от него машина, наречена Mercitron. Той иска да помогне на болната от алцхаймер Джанет Адкинс да вземе смъртоносна доза калиев хлорид. Това събитие бързо е превърнато в сензация от медиите в САЩ и отключва десетилетна битка между Кеворкян и съдебната система. Кеворкян е наречен Д-р Смърт от обществеността и продължава да използва Mercitron при пациенти, пожелали сами да прекратят мъките си. Филмът на Бари Левинсън проследява усилията на Кеворкян и неговите близки – сестрата Марго, приятеля му Нийл Никол, активистката Джанет Гууд и адвоката Джефри Фийгър, докато се борят да променят юридическите и етичните норми, както и да предотвратят осъждането на Кеворкян.
Базиран на подобна история и с почти сходен сюжет години по-късно излиза сериалът „Д-р Смърт“ на FOX (Star Channel), който в два отделни сезона разказва историите на двама различни лекари, обединени под общ знаменател – те обичат да убиват пациентите си.
Клинт Истууд и Хилари Суонк в „Момиче за милиони”
Но когато говорим за евтаназията в киното, не може да подминем абсолютно великолепния „Момиче за милиони“. Филмът носи
Три награди „Оскар“ на Клинт Истууд
за режисура, за роля и за филм на годината и по една награда за Морган Фрийман и Хилари Суонк. Историята е базирана на реалната история на боксьорка, която започва кариерата си късно, но е упорита и печели титла след титла, докато се случва инцидент и тя е парализирана от врата надолу. Отчаяна, моли своя треньор да сложи край на живота ѝ.
Емилия Кларк и Сам Клафлин в „Аз преди теб”
В напълно различен жанр, но стъпващ на същата основа – между живота и смъртта, е филмът „Аз преди теб“, който през 2016 година разплака хиляди жени в хиляди киносалони.
Базирана на романа на Джоджо Мойс, лентата разказва за Луиза „Лу“ Кларк, която става асистент на млад, красив, циничен банкер, прикован на инвалидна количка след инцидент преди две години. Тя се влюбва в него, а той просто иска да умре. Някои биха обвинили този филм в лековато представяне на темата за смъртта и любовта, но независимо от това той представя една доста болезнена тема (как да пуснеш човека, когото обичаш, и да му дадеш това, което иска) по начин, който може да трогне дори камък.
Хавиер Бардем в „Морето в мен”
Преди Педро Алмодовар да се върне към темата за евтаназията в „Съседната стая“, друг испанец – неговият любим актьор Хавиер Бардем, я интерпретира блестящо в „Морето в мен“. Драмата, привлякла вниманието на света, е на реално съществуващия Рамон Санпедро и неговата 30-годишна битка да спечели
Правото на достоен край на живота
„Морето в мен“ е история за отношенията на Рамон с две жени – Хулия – адвокатка, която подкрепя каузата му, и Роса – местна жена, която иска да го убеди, че животът си струва да се живее. Дарената от него любов вдъхновява тези две жени да извършват неща, които никога преди не са смятали за възможни. Въпреки желанието си да умре Рамон учи всекиго, с когото се срещне, за значението, стойността и скъпоценността на живота.
И за финал нека се върнем към „Съседната стая“, който направи премиера у нас в края на октомври – първо на Cinelibri, а после и по комерсиалните кина. Достоен да бъде един от най-обсъжданите в сезона на наградите, предизвиквайки важни разговори за живота, смъртта и правото на избор, филмът е представен от Алмодовар на премиерата му във Венеция така: „Всички имаме стая в съседство, място, където в крайна сметка ще се изправим пред себе си и живота си. Надявам се, че този филм дава на хората разрешение да говорят за тази стая, дори и да е малко неудобно.“
