Социалните мрежи са едно изключително плашещо място. Казвам го от личен опит и от дългите и безкрайни наблюдения на влиянието, което те оказват върху групите ми от познати и близки приятели. Социалните мрежи са феноменът, който промени правилата на играта – от това кой и как може да общува с вас, през как изглежда някой, до как се информира светът и формира светогледът. Феномен, който избухна в лицата на всички и се разшири като огромен балон, какъвто всъщност социалните мрежи са, за да погълне огромно количество потребители и още по-огромно количество пари.
Fake Famous или „Фалшива слава“ е документален филм на HBO, вече наличен в платформата HBO GO, който се опитва да разнищи и да стигне до дъното на социалните мрежи, за да разбере как те функционират, и по-точно – как платформата отприщи вълна на хора, които не умеят нищо, но искат да правят нещо. По-известни като инфлуенсъри.
Според едно изследане, което е поместено в началото на филма, ако преди години децата, на които е зададен въпросът: „Какви искате да станете като пораснете?“ са отговаряли неща от сорта на: доктор, космонавт и учител, то днес тенденцията клони към инфлуенсър. Защо? Защото животът на инфлуенсърите или поне онова, което се вижда в социалните им профили показват безгрижие, великолепие и лукс. Та кой не би искал това?
Наскоро една приятелка беше попитала един мъж дали не тъпче на едно място, само защото търси комфорт. И той й беше отговорил, че всеки човек търси комфорт. И аз някак го разбирам. Животът на инфлуенсърите изглежда като комфорт на стероиди, обут в луксозни чехли и полят с шампанско. Другото, което този живот лъжливо продава е усещането за слава. Дали си известен, ако имаш 100 000 или дори милион последователя? Дали си звезда? Преди години известни ставаха хората, които умееха нещо специално и го умееха много по-добре от всички останали в същата област. Днес това не е необходимо. Трябва човек да има добра камера, свободно време и достъп до фотошоп. След това имагинерното усещане за слава приижда на талази, заедно с безплатните подаръци по пощата. Не е чак толкова налудничаво, че децата искат да станат инфлуенсъри, нали? Кой не би искал живот, в който пътуваш, снимаш и живееш великолепни мигове само за няколко поста онлайн? Отговорът – всеки.
Вдъхновен от подобни размисли журналистът Ник Билтън решава да направи социален експеримент. Той избира трима души – най-обикновени хора, които искат да бъдат инстаграм звезди. Доминик, Крис и Уайли попадат във водовъртежа на модерните инфлуенсъри. Те биват моделирани, модифицирани и фризирани, а после снимани и режисирани във фалшии пози на още по-фалшиви места. Популярността им пък бива подкрепяна от фалшиви хора, известни в онлайн света като ботове.
Какво е бот? Изкуствено създадена програма, която имитира реален човек. Ако преди години ботовете наброяваха към 10% до 20% от потребителите онлайн, днес те вече са близо 50%. Те са фалшиви хора с откраднати снимки, които лайкват и коментират постовете ви на определен цена. Човек дори не трябва да търси далеч, а срещу скромната сума от има-няма 200 долара може да си купи аудитория, която да ръкопляска под всеки негов пост.
Животът е тъжно място понякога, а още по-тъжен е, когато човек осъзнае, че може да си наеме декор на фалшив личен джет, за да пуска снимки в инстаграм. Това е като неприятна истина, която всички ние знаем, но някак удобно се опитваме да забравим.
Докато Fake Famous експериментът тече и Доминик, Уайли и Крис добиват фалшива популярност, преструвайки се, че правят неща, които не правят, на места, на които реално не са, пред аудитория, която не съществува, минават няколко месеца, докато нравите и на тримата започнат да се моделират спрямо онова, което се случва в социалните мрежи с тях. Единият се отказва, другият намразва цялата фалшива слава, а третият прегръща всяка възможност от фалшивия живот на фалшив инфлуенсър, така както човек прегръща пухкава котка – с настървение и силно желание за още.
Експериментът приключва с настъпването на ковид кризата и глобалната пандемия. В първите й месеци, докато хората още се чудят какво да правят и какво, по дяволите, се случва, в света на инфлуенсърите нищо не се променя – те пият шампанско в „Четири сезона“ и опъват падьоми на плажа, макар плажовете да са затворени. Контрастът е толкова убийствен, че чак е болезнено обиден.
Разбира се, Fake Famous се опитва да не бъде едностранчив. Не може всичко в нещо, което всички искат да е непременно изцяло лошо, жалко и фалшиво. Не, не е всичко, но голяма част е. Работата на инфлуенсърите е изморителна и целодневна. „Трябва постоянно да храниш аудиторията си“, казва една от участничките. И добавя, че има инфлуенсъри, които пускат по 3-4 поста на ден, което е много съдържание и е изключително трудно за правене. Към опита, който тримата участници в експеримента на Ник добиват, се включват и специалисти по социални мрежи и маркетинг, които се опитват да дадат отговор на въпросите – какво е инфлуенсър? Защо ботовете същестуват и никой не прави нищо, за да ги спре? Как социалните мрежи влияят на мнението и позицията на хората? Известни ли са инфлуенсърите или не? Кратките отговори са: пари, пари, много пари и не.
Fake Famous е донякъде смешен, донякъде тъжен и в повечето случаи отрезвяващ експеримент. Хората губят дни и часове в социалните мрежи, гледайки хора и места, които не съществуват, освен за тази конкретна снимка. Някои се депресират, че самите те няма да имат този живот, а други се чудят как да го постигнат без да правят или умеят нищо конкретно. „Времето и усилията, които ще загубя, докато фалшифицирам това, което правя е време, в което мога да правя неща, които реално харесвам.“, казва единият от участници и е прав дефакто. Но той е от малцината, които мислят така. Повечето хора биха фалшифицирали на воля, ако им обещаете слава, пари и безплатни мостри от кремове.
Социалните мрежи са едно тъжно и страшно място, в което хора продават на други хора несъществуващи илюзии с идеята за истинност. Ние всички знаем това, но някак се правим, че то не се случва. Най-вероятно, защото всички го правим. Някои просто мислят с размах и го правят в по-големи мащаби.
