Модата и спортът: Където функцията среща стила

На пръв поглед спортът и модата сякаш са от два напълно различни свята: в единия край стои елегантността, а в другия – ефективността. Но с времето моделите и материите, носени от спортистите, така са се внедрили в ежедневния ни гардероб, че сме забравили за техния генезис. По повод Летните олимпийски игри и без претенции за изчерпателност проследяваме някои от ключовите моменти, доказващи, че модата не е изолирана в балон, а е реакция на случващото се и средство, казващо повече от хиляда думи.

Лейди Александрина Октавия Мария Вейн, графиня на Портърлингтън, Чарлз Хенкок, 1845 г.
Фотография / National Trust, Mount Stewart

1845 – Спортът се заражда като хоби за елитите и както можете да си представите, целта не е била толкова победата, колкото извършването на самата дейност. Добрите резултати са трудно постижими и заради ограничаващото облекло. През ХѴІІІ и ХІХ в. занимания като езда, лов, стрелба с лък и фехтовка се превръщат в състезателни спортове, но все още облеклото за тях е крайно неподходящо. Например жените яздят седнали странично, тъй като с разтворени крака се смятало за неприлично. Тази практика води до промени в облеклото: под полите се носят гащи. Макар и да не се виждат, това е първата крачка към панталоните.

1879 – Томас Бърбъри (основател на едноименната марка) изобретява габардина. Революционната водо- и ветроустойчива материя става толкова популярна сред авантюристите, че на Бърбъри е поверено да създаде екипировка за няколко престижни експедиции. Норвежкият изследовател, зоолог и носител на Нобелова награда за мир д-р Фритьоф Нансен е първият, поел с габардин към полюсите през 1893 г.

1885 – Ирландският художник Джон Лавъри неслучайно решава да постави спортуваща жена в центъра на картината си. Макар да изглежда облечена неподходящо, това е дамското „спортно“ облекло тогава. Когато създателят на тениса на трева – пенсионираният офицер от британската армия Уолтър Клоптън Уингфийлд, патентова идеята си през 1874-та, в рамките на няколко години тенисът на трева става един от най-популярните спортове за жени във викторианска Англия. Дамите го играят на градински партита и в тенис клубове. До средата на 80-те години на XIX век те дори се състезават на Уимбълдън, но не били насърчавани да го правят. Вместо това били призовавани просто да удрят топката на своя противник.

През 90-те години на XIX в. се наблюдава най-големият бум на велосипеди в историята на колоезденето

1890 – През 90-те години на XIX в. се наблюдава най-големият интерес към колоезденето в историята. Невъзможността жените да карат велосипед се променя с появата на безопасни колела в средата на 70-те години на XIX век. Моделът Safety е с еднакви по размер колела и верижно задвижване и за първи път е проектиран така, че да е подходящ за възрастни хора и жени. Счита се, че достъпността му е причината за бума на велосипедите през този период.

1910 – Спортните дейности изискват подобаващо облекло. До този извод е достигнал дизайнер от онова време, който измисля това дълго копринено палто специално за игра на голф. Гъвкавостта му позволява пълен замах със стика, а коприната – необходимия комфорт и топлина по ветровитите голф игрища.

1912 – Жените за първи път имат право да се състезават по плуване на Олимпийските игри. Костюмите им обаче са изработени от коприна, което означава, че след като се намокрят, стават прозрачни. Затова на спортистките се налага да носят бельо под банските си.

1915 – Първите облекла на Коко Шанел са създадени в отговор на собствената ѝ необходимост да живее свободно, да се противопостави на ограниченията, налагани на жените. Функционалните дрехи са вдъхновени от нормандските рибари, от моряшките ризи с отворени яки, свободните ленени панталони, дълги поли и пуловери с високи яки, създадени да осигуряват удобство и лекота, пише Ема Бакстър-Райт в биографичната си книга за дизайнерката. Окуражена от горещото време, Коко дори изработва и скромен дамски бански костюм от фина вълнена тъкан.

1917 – Създадени специално забаскетболните играчи, се появяват първите кецове, прочутите Converse All-Star. А английската дума за маратонки – sneaker, идва от глагола sneak – промъквам се, тъй като гумените им подметки позволяват по-тихо придвижване.

Сюзан Ланглан
Фотография / Hulton Archive, Getty Images

1919 – Жан Пату създава особено къса за онова време плисирана рокля за тенис шампионката Сюзан Ланглен. Тя печели Уимбълдън от 1919 до 1926 г. и дизайнерът я облича както за корта, така и извън него. На снимка, направена през 1925-а, Сюзан носи жилетка без ръкави върху роклята си, вдъхновена от мъжкия гардероб.

Първите униформи за Олимпийски игри през 1920 г. в Антверпен, Белгия
Фотография / Getty Images

1920 – Въпреки че на първите модерни олимпийски игри играят аматьори, с течение на времето спортистите изпитват все по-голяма нужда от добра екипировка. Именно през 20-те години на миналия век дизайнерите започват да произвеждат специализирани спортни облекла. Така се появяват първите официални олимпийски униформи.

1924 – Шанел създава костюмите за Руския балет на Сергей Дягилев. Вдъхновена от елегантния стил на тогавашния принц на Уелс Едуард VIII, Коко изработва облеклата за постановката Le Train bleu. Действието на балета, наречен на името на луксозния влак, който през 1923 г. извършва първото си пътуване от Париж до Довил, се развива на Френската ривиера и е на спортна тематика. В него са включени плуване, тенис и голф, а Шанел облича танцьорите в трикотажни бански костюми и жилетки, подобни на тези от модните ѝ колекции. Либретото в едноименната оперетна постановка е дело на Жан Кокто, Пикасо оформя програмата и подписва сценичната завеса, която е уголемена версия на картината му от 1922 г. „Две жени тичат по плажа“. А скулпторът кубист Анри Лоренс създава декорите.

1933 – Рене Лакост (1903 – 1996) прави революция в тенис облеклото
Фотография / E. Bacon/Topical Press Agency/Hulton Archive/Getty Images

1933 – Мач след мач, Рене Лакост пише историята на тениса, докато не става най-добрият играч в света (1926-1927). Със седем титли от Големия шлем, той се прочува и дори си спечелва прякор. През 1923 г. в Бостън треньорът му обещава да му купи куфар от крокодилска кожа, на който Рене се възхищава на витрината на един магазин, ако спечели следващия си мач. Той губи, но в знак на почит към упоритостта му на корта и във връзка с този необичаен залог американската преса го кръщава Крокодила. Прякорът бързо се възприема в целия тенис свят. Рене дори го поощрява, като моли своя приятел и стилист Робърт Джордж да пришие крокодил върху белите сака, които облича, когато пристига на корта. Така започва легендата.

А през 1933 г. той прави революция на кортовете с леката си поло тениска от памучно пике (едновременно абсорбира потта и позволява на въздуха да циркулира), която е абсолютната противоположност на обикновените ризи, носени от тенисистите тогава. Заедно с Андре Жийе основава Lacoste, първата марка с лого върху дрехите си.

1946 – Френските модни дизайнери Жак Хейм и Луи Реар пускат поотделно свои версии на дамския бански костюм. Жак показва модела Atome, чието име е намигване към ядрения тест, състоял се четири дни преди представянето на революционната за времето си дреха. Луи Реар, забелязал как дамите вдигат банските си така, че да хванат повече тен, създава още по-оскъдна разработка на бикините от тази на Хейм, състояща се само от четири триъгълника плат, свързани с връв. „Бикините“ на Реар получават името си от атола Бикини, ядрен полигон близо до Гуам.

Фотография / Genevieve Naylor/Corbis via Getty Images

Краят на Втората световна война е равносилен на производствен бум. Сред най-известните американски дизайнери на спортни облекла е Клеър Маккардъл. Във военните години тя създава универсален капсулен гардероб от взаимозаменяеми блузи, панталони и поли. Въвежда и трико с дълги крачоли от вълна, което осигурява топъл и елегантен слой под полите и роклите. Въпреки че спортните ѝ облекла не се тачат особено по време на войната, подобни стилове ще предизвикат модна революция през 70-те.

1948 – Два големи спортни бранда – Adidas и Puma, се раждат вследствие на семейна вражда. Компаниите са основани от германските братя Адолф ()„Ади“ и Рудолф Даслер, които първоначално управляват заедно успешен бизнес с обувки под името Gebrüder Dassler Schuhfabrik (Фабрика за обувки на братя Даслер) през 20-те години на миналия век. По време на Втората световна война обаче напрежението между двамата се засилва и през 1948 г. се стига до разрив. Рудолф Даслер напуска, за да създаде Puma, а Ади Даслер ребрандира първоначалната компания на Adidas.

1956 – Speedo добавя найлон в състава на банските костюми, който осигурява на плувците допълнителна обтекаемост във водата.

1958 – 30 години преди в България да се покажат първите субкултури, през 1958 г. в Южна Калифорния се появява скейтбордингът, тогава извест­ен като „сърфиране по тротоара“. Младежи откриват, че с помощта на малка дървена дъска с метални колела за ролкови кънки може да се правят плавни завои – също като сърфистите, които наблюдават от брега. Четири години по-късно – през 1962-ра, започва и масовото производство на скейтборди, но все още доста хора си правят собствени у дома.

1959 – Ликрата – леката, но здрава материя с уникалните за времето си разтегливи качества, трансформира модния пейзаж. През следващото десетилетие се появяват все повече идеолози, които вярват, че изваяното и здраво тяло означава по-добър и по-продуктивен живот – философия, подкрепяна от телевизионните програми и модните списания. Ето защо все повече се търсят спортни облекла, чиято функционалност не би била същата без ликрата.

1960 – Надали ще се изненадате, че гащеризоните, създадени от Андре Куреж през 60-те, са вдъхновени от изследването на Космоса. Но той създава истинска сензация, защото в света на спорта този тип дреха е особено тачена от скиорите и рали състезателите заради свободата на движение, която им осигурява.

1965 – Актуалният и до днес модел на Adidas Stan Smith е представен за първи път през 1965 г. и се нарича Adidas Robert Haillet – на името на френския тенисист. И да, навремето Stan Smith са били обувки за тенис.

1966 – От създаването им в Калифорния, кецовете на Vans на практика не слизат от краката на скейтбордистите по Западното крайбрежие. Прословутият им девиз – Off The Wall, се появява по-късно. Когато през 70-те Калифорния преживява една от най-тежките суши, на гражданите не им е позволено нито да поливат градините си, нито дори да се сервира вода в ресторантите. Затова басейните, много­бройни в северната част на щата, са оставени да пресъхнат. Но това е добре дошло за скейтърите, които смело скачат вътре с дъските си. Появяват се нови трикове, които няма как иначе да се получат на равните тротоари. Off The Wall е жаргонна фраза, използвана от скейтбордистите. Описва момента, в който майсторите на скейтборда достигат до ръба на празния басейн, коронния номер в тяхното фрийстайл изпълнение.

1972 – На Олимпийските игри през 1972 г. се появяват бански костюми „втора кожа“ с еластан (ликра), които водят до счупване на рекорди и гарантиран успех през 1976 г.

1976 – Ако униформите на френския олимпийски отбор за церемонията по откриването на Летните олимпийски игри в Монреал, Канада, ви изглеждат познати, то може да е, защото светлосините шапки и наметала са вдъхновили дизайнерите на костюми, работили по „Хари Потър и Огненият бокал“.

1979 – Фонда печели втория си „Оскар“ за най-добра актриса за „Завръщане у дома“. Същата година тя открива първото си студио за тренировки, навлизайки в индустрията на фитнес залите, доминирана дотогава от мъже боксьори и културисти. Като бивша почитателка на балета Фонда публикува книга две години по-късно, която представлява изчерпателно ръководство за упражнения по аеробика с инструкции стъпка по стъпка и снимки, както и съвети за хранене и начин на живот.

1981 – Американската дизайнерка Норма Камали превръща скромния памучен анцуг във висша мода. Тя изработва обемно горнище с дързък пеплум и огромни подплънки на раменете и ги съчетава с обемни панталони, събрани под коляното.

1984 – Известна с това, че тренира и се състезава боса, британката Зола Бъд подобрява световните рекорди на 3000 и 5000 метра на Летните олимпийски игри в Лос Анджелис.

1985 – Пускането на модела Air Jordan на Nike бележи важен момент в историята на спортното облекло. Малко познат факт е, че трицветните кецове нарушават правилата на НБА за облекло в 51% бяло и лигата глобява Майкъл Джордан с 5000 долара на мач за носенето им. Но Nike превръща забраната в маркетингова възможност и успехът им е крайъгълен камък за бъдещите колаборации между спортисти и брандове.

1988 – Катарина Вит от Източна Германия е публично порицана след участието си в Зимните олимпийски игри в Калгари, Канада. Причината: липсата на пола. Впоследствие наричат това „правилото на Катарина“, тъй като до отмяната му през 2003 г. облеклото на състезателките задължително трябва да покрива задните им части и горната част на краката. 

Spread the love
More from Ина Иванова
Петър Петров: Експерименти на добрия вкус
Марката на Петър Петров е за хора с вкус и отношение към...
Read More
0 replies on “Модата и спортът: Където функцията среща стила”