Режисьорът и актьорът се срещат за първи път на снимачната площадка, за да произведат един от големите претенденти на филмовата година – „Убиецът“
За всеки, който смята, че последният филм на Дейвид Финчър – „Манк“, е бил началото на нова фаза за режисьора, може би се е объркал. Докато „Манк“ – по сценарий на бащата на Финчър, разказва историята за създаването на „Гражданинът Кейн“ на Орсън Уелс и прави поклон към стария Холивуд, като се стреми и към награди (тъй като беше номиниран за 10 Оскара), то в новия филм The Killer („Убиецът“) е старият суров Дейвид Финчър, който публиката познава и обича. Изпълнен с насилие, почти умишлено двуизмерен трилър за наемен убиец, адаптиран от комикс. „Никога няма да бъда по-зрял режисьор. Ще нося 12-годишното дете със себе си, където и да отида“, казва Финчър.
За последната си лента споделя: „Не исках да го приемам толкова сериозно. За мен филмът е завладяващ и въпреки някои неморални действия – изненадващо смешен.
Самотният убиец, изигран от Майкъл Фасбендър, е почти комичен в своята придирчивост – от предизвикателно семплия си дрескод („като немски турист“) през сгъваемата си чаша за многократна употреба до плейлистата с песни. Но неговите добре замислени планове излизат извън релсите, принуждавайки го да наруши собственото си правило „Предвиждай, не импровизирай“.
В главната роля – Майкъл Фасбендър
Майкъл Фасбендър за първи път участва във филм на Дейвид Финчър. Изобщо е изненада, че участва в нещо. В началото на пандемията ирландският актьор почти изоставя професията в полза на „първата си любов“ – автомобилните състезания. Той участва в 24-часовото състезание на Льо Ман през последните две години. Но Дейвид Финчър го хваща в подходящ момент. Фасбендър точно е гледал трилъра на Жан-Пиер Мелвил от 1967 г. „Самураят“. В него методичният убиец Джеф Костело, изигран от Ален Делон, живее в семпъл апартамент и изпълнява поетите ангажименти с маниакална прецизност. Костело и „Самураят“ очевидно са оказали силно влияние върху естетиката на „Убиецът“. Според Финчър Фасбендър казал на агента си: „Трябва да направим нещо подобно! Говорим за някого, който е прецизен и също така емоционално достъпен.“
През 2009-а на екран излиза „Гадни копилета“ на Куентин Тарантино и макар неговият център да са Брад Пит и Кристоф Валц, някъде в един тъмен ъгъл се спотайва високият рижав германо-ирландец.
Майкъл Фасбендър със съпругата си Алисия Викандер на премиерата на общия им филм „Светлина между два океана” (Снимка: Franco Origlia/Getty Images)
Роден в Хайделберг в семейството на германец и ирландка, Майкъл израства в красивата зелена Ирландия. На 17 е избран да изиграе една от главните роли в студентска пиеса. „Влюбих се в актьорството от първия път и никога не го оставих.“ Младият Фасбендър се мести в Лондон, наема си агент и започва да играе в малки продукции, когато е на 24 години. Първата му роля е в сериала Hearts and Bones, а след това и в „Братя по оръжие“. Независимият режисьор Стив Маккуин го забелязва години по-късно и го кани за първата главна роля – на Боби Сандс в „Глад“, републиканеца, повел гладните стачки в Северна Ирландия. Две години по-рано Фасбендър вече е играл и в „300“, но заради ефектите или нещо друго остава незабелязан от широката публика.
Тъй като е изключително пунктуален, когато главната роля в „Глад“ му е предложена, Майкъл близо 7 месеца спазва диета и сваля над 12 килограма. Защото, когато играеш водача на гладните стачки, трябва да си гладувал. Филмът му носи първата сериозна награда – тази на British Independent Film Awards. „Глад“ е посрещнат с овации от критиката, а различни режисьори започват да канят красивия сексапилен актьор в своите филми. Например Куентин Тарантино, който иска част от актьорския състав на новия му филм – „Гадни копилета“, да бъде от почти неизвестни лица, попада на Фасбендър, за когото научава, че владее перфектно немски, и на Кристоф Валц, който пък до този момент участва предимно в немски филми. По онова време Майкъл е на 32. Получава първата си номинация за „Оскар“ след третото участие в лента на Стив Маккуин – „12 години в робство“. Вторият им общ филм обаче му печели симпатиите на 90% от женското население – „Срам“, и му носи титлата най-сексапилен мъж. И как не? Който не е гледал филма за мъж, пристрастен към секса, е изпуснал едно от най-добрите превъплъщения на актьора – голотата и сексът идват като бонус. „Още когато го гледах в „Глад“, си казах, по дяволите, този пич е адски добър“, отсъжда Шарлийз Терон.
Втората му номинация идва през 2016-а след работата му с Дани Бойл във филма „Джобс“. Някъде между тези две събития Фасбендър снима нискобюджетния „Светлина между два океана“, където се запознава с Алисия Викандер. Година след втората номинация за „Оскар“ на Майкъл двойката си казва „да“. Скоро се ражда първото им дете. И макар медиите постоянно да ги разделят, двамата постоянно са заедно на различни места – включително в България, където Майкъл снима филм. Преминавайки от комерсиално към нишово кино и обратно, Фасбендър стига до автомобилните състезания, откъдето го вади Дейвид Финчър.
Снимка: Francois Durand/Getty Images
Зад кадър – Дейвид Финчър
Определян като прекалено изискващ, режисьорът отвръща: „Нали знаете, че не се опитвам да ядосам някого нарочно! Просто това е правилният ход.“ И още: „Никога не знам накъде съм се насочил. Просто обичам да се губя.“
Финчър не е ходил във филмово училище, вместо това оформя творчеството си чрез музикални клипове. Негови са видеата към песни на Мадона – като Vogue и Express Yourself, на Джордж Майкъл – Freedom!, на Nine Inch Nails, чиито членове Трент Резнър и Атикус Рос са редовни сътрудници на режисьора. Именно тази работа дава на Финчър техническото ноу-хау и го тренира, за да създава завладяващи образи и истории. „Винаги казвам на сценаристите, с които работя – когато пишете диалог или спор, нека всеки персонаж да има силни аргументи. Искам всяка гледна точка да е вярна. Зависи накъде ще се завъртите. Така се създават напрежение и добри сюжетни обрати.“
Роден в Колорадо, Дейвид се мести със семейството си в Калифорния по времето, когато там вилнее серийният убиец Зодиак. Той така и не е заловен, независимо че редовно изпраща писма до органите на реда, за да им се подиграва и да им дава улики. Малкият Финчър следи внимателно този случай. Много години по-късно – през 2007-а, го превръща във филм, а по-късно създава и сериала, посветен на издирването и залавянето на серийни убийци – Mindhunter.
Творчеството на Дейвид Финчър е разглеждано като епопея на злия бял мъж. В центъра на тази вихрушка попада тоталният боксофис провал, превърнал се в културен феномен години по-късно – „Боен клуб“. Филмът е ключов тест за контингент от недоволни бели мъже – неонацистки фитнес клубове; гордите момчета (които Southern Poverty Law Center, неведнъж описвани като „боен клуб на алтернативното дясно“); отявлени женомразци и привърженици на мъжкото превъзходство по модела на Андрю Тейт. „Не нося отговорност за това как хората интерпретират нещата – казва Финчър. – „Боен клуб“ в днешната огорчена атмосфера не е същият като филма, който се провали през 1999 г., или този, който стана хит на DVD. Езикът се развива. Символите се развиват. Хората ще видят това, което искат да видят в този филм, в картина на Норман Рокуел или в „Герника“ на Пикасо. Невъзможно ми е да си представя, че не разбират как Тайлър Дърдън (основният образ в „Боен клуб“, изигран от Брад Пит) оказва негативно влияние. На тези, които не могат да разберат това, не знам как да отговоря и как да помогна.“
Любимите обекти на Финчър обикновено са самотни мъже, които приемат една или друга система и действат по нея. През 2011 г. режисьорът, подобно на образите си, се обръща срещу Холивуд и създава първия оригинален сериал за компания, която разпространява DVD-та по интернет – Netflix. Сериалът е House of Cards и се превръща в еталон за скъпа продукция на малък екран, като задейства цунамито на стрийминг услугите и тяхното съдържание.
Смятат филма „Убиецът“ за негово дългоочаквано завръщане в киното, както и на Фасбендър. А дали колаборацията на двама големи артисти ще донесе награди, предстои да видим.
