От XIII век насам копчето крепи дрехите върху човешкото тяло. Този дипломат на благоприличието затваря предната част на ризите, домашните рокли, жилетките и понякога съединява чорапите към панталоните. Но освен чисто практичната си функция то има и по-специална роля
Правнукът на Виктор Юго се прочува с това, че е златар на най-големите художници, като Пикасо, Кокто и Дерен. За тях той изработва бижута, скулптури и дори съдове. Историята му с Пикасо се ражда от заетостта на един зъболекар. Д-р Шатайнер вече не може да топи злато за художника, а на него му е омръзнало да го моли. Лекарят трябва да наблегне на професията си, а не да прави позлатени кентаври, така че Пабло се принуждава да намери някой друг, който да му помогне да осъществи идеите си. Неговият биограф Джон Ричардсън му припомня за сръчния Франсоа Юго, инженер по образование. Художникът го познава от 1917-а и балета „Руските сезони“ на Сергей Дягилев, чиито костюми са дело на Пикасо. „Ако той прави нещо, то всички останали също се захващат с това – споделя Никола Юго, внук на Франсоа. – Скоро и други художници, приятели на Франсоа, идват със своите идеи за сътрудничество, сред които Макс Ернст, Жан Кокто и Андре Дерен.“
Снимка на Пикасо с надпис за Франсоа Юго
Кариерата на Франсоа Юго обаче е тясно свързана и със света на модата – прави накити и копчета за някои от най-добрите кутюриери. Но този етап в кариерата му започва сравнително късно – на 41 или почти колкото Кристиан Диор при основаването на едноименната му марка. Годината е 1940-а и новото начинание на Юго съвпада с неговата демобилизация. Мести се в Кан, където много модни къщи вече отварят магазини, и създава свое ателие.
Копчета, специално създадени за Елза Скиапарели през 1940 г.
Оттогава до 1954 г. той твори за най-гръмките имена във висшата мода като Диор и Шанел, за която създава първите си бижута в края на 20-те. Но за дизайнерката със сюрреалистична визия – Елза Скиапарели, той прави най-дръзките си копчета. Нейната естетика – тотална противоположност на тази на Шанел, задължително включва много аксесоари и бижута, за да придадат на всеки тоалет желания от нея характер. Наричани paruriers, майсторите бижутери, работещи за дизайнерите, са на заден план и никога не подписват своите творби. С всяка колекция получават тема, от която трябва да се вдъхновят и да предложат бижута в същия дух.
Скиапарели се обгражда с точните хора, които не само да я разберат и да изпълнят очакванията ѝ, а и да я изненадат. Когато ѝ хрумва да съчетае скъпоценни с полускъпоценни камъни, започва да работи с Жан Шлюмберже, който с елегантност интерпретира сюрреалистичния дух на дизайнерката и впоследствие става един от най-прочутите бижутери в света. Скиапарели работи дори със скулпторите Алберто Джакомети и Мерет Опенхайм. В мемоарите си тя се изказва с възторг и за други свои съмишленици: верния Жан Клеман – „гений в това, което правеше“, Елза Триоле, съпругата на поета Луи Арагон, която създава колиета под формата на таблетки аспирин, и не на последно място – за Франсоа Юго и неговите копчета.
Никола с баща си Пиер в работилницата Ateliers Hugo, където по стените са окачени снимки на Франсоа и други членове на семейството, Снимка Максим Суири за Ateliers Hugo
Днес вече трето поколение от фамилията Юго използва древни техники, за да отлива идеите на стотици художници, в същата работилница в Южна Франция в продължение на почти 70 години. През 2001 г. синът на Франсоа – Пиер, прави щедро дарение от 925 копчета от периода 1940-1952 г. на музея Palais Galliera в Париж. Те разкриват творчеството на баща му, както и разнообразието на техниките и използваните материали, с които е боравил. Селекцията, представена в настоящата изложба „Модата в движение“, продължаваща до 15 март 2024-а, доказва как дори само едно копче може да трансформира цялата дреха.
