„Тя не е роб на модата, но е обсебена от елегантността. Може би е единствената, която би забелязала обувките и тюрбана на актрисата, която ще бъде жестоко намушкана във филма“, пише авторката на „Добър ден, тъга“ за екстравагантната дизайнерка, съветваща „Носете дрехите, които предизвикват мъжете да ви ги съблекат, а жените да ви ги откраднат“
Франсоаз Саган
Премиерата на романа „Добър ден, тъга“ е преди 70 години. Преди 20 умира неговата авторка Франсоаз Саган, която още със своя дебют през 1954-та възбужда и разбунва лицемерния морал на консервативна следвоенна Франция. През 1958-а източноевропеецът Ото Преминджър, станал американец в еврейския Холивуд, първи прави филм по преживяванията и интригите на главната героиня Сесил, която едва на 17 се оказва истинско малко чудовище. На екрана в нейния минижуп влиза трагичната кинозвезда Джийн Сийбър, тогава на 19. Няма обяснение защо френските режисьори от ранга на Клод Льолуш и Франсоа Трюфо, които дълбаят в тежките екзистенциални дилеми като никой друг, във времето странят от „Добър ден, тъга“, без да броим телевизионните адаптации. Една от водещите киноновини напоследък е чисто новата версия, която се завъртя на фестивала в Торонто – на канадката с леко индиански привкус Дурга Чу-Бос.
„Тя си остана на 12. Никога не порасна, винаги правеше каквото иска“, казва певицата и актриса Жулиет Греко, една от най-близките приятелки на бъдещата писателка. Неукротимият дух и свободната воля са функция и на книгите, в чиито свят Франсоаз Коарез се чувства най-комфортно. Тя е фанатична читателка. На 12 се влюбва в героите на Марсел Пруст и неслучайно избира за псевдоним името на една от неговите аристократки от френския епос на XX век „По следите на изгубеното време“. За заглавие на дебютната си книга, направила я световноизвестна, преди да навърши 20, избира стиха на парижанина Пол Елюар „Добър ден, тъга“, може би вдъхновен от туберкулозата и жена му, рускинята Гала, която го зарязва заради асексуалния каталунец Дали. Затова за Саган, родена в Кажар, едно от прелестните средновековни градчета в долината на река Лот, където времето все още изглежда спряло, казват, че перото ѝ е потопено във френската литература.
Непокорна е от дете. Побърква преподавателите в католическото си училище. Вместо уроците предпочита Стендал, Жид и Камю. Бащата на Франсоаз е проспериращ индустриалец с голямо имение и стабилна култура, който държи на качественото образование. Когато на тийнейджърката не ѝ се учи, пише в няколко сини тетрадки. Влиза във факултета по литература на Сорбоната, но въобще не е от най-прилежните. Предпочита да харчи джобните в джаз клубовете на Левия бряг, които обикалят с Флоранс, дъщерята на бъдещия министър на културата Андре Малро. Когато се проваля на първата си сесия, вместо да залегне над учебниците в библиотеката, по три часа на ден работи над „Добър ден, тъга“ – историята, с която ще покори милиони читатели.
„Желанието да пиша напираше у мен. През ваканцията реших, че няма да замина за Чили с компания от вилнеещи момчета, а ще остана в Париж заради романа си.“ Иска да го завърши на всяка цена, по-късно ще разкаже, че никога не се е стремяла толкова силно към каквото и да било. Но не си въобразява, че ще сътвори епохален текст – просто тества възможностите си. Това е изначалният порив до края на Саган – да пробва докъде може да стигне: в сюжетите, в любовта, в алкохола, в казината, в опиянението от наркотиците и високите скорости на спортните си автомобили.
Писателката е луда по бързите коли, скоростта за нея е опиат, а пътните инциденти нищо особено
Фотография / Keystone-France/Gamma-Rapho via Getty Images
Завършва ръкописа за няколко седмици – на 4 януари 1954 г. го оставя в офиса на издателската къща Julliard. В бележката към него уточнява и рождената си дата – юни 1935-а. Три дни по-късно се връща там – този път с родителите си, за да парафират договора, а те да одобрят и псевдонима ѝ. Авансът е от 50 000 франка. Преди това обаче от Julliard предлагат да тушира трагизма във финала. Тя, естествено, отказва. Държи на катастрофата, която бележи битието на нейните персонажи, държи на меланхолията, характерна за героите на Фицджералд, до един изгубени или прокълнати като своя създател.
„Добър ден, тъга“ отеква като гръм в изгубения рай, чието ехо дълго отказва да заглъхне сред артистичните и политическите среди на Четвъртата република, която в средата на 50-те се опитва да заличи травмите, нанесени на националната гордост от марионетния режим във Виши, подписал колаборацията с Третия райх. Някои критици заклеймяват „Добър ден, тъга“ като апотеоз на нравствения упадък, причинил всички терзания и катаклизми в обществото. Саган – като прекалено „зелена“ в занаята, поднася съвършено хладнокръвно и без маска двуличието на първата класа. Тънкото книжле е с мащабни послания – с 30 000 думи Саган разказва за Сесил, която в лятна вила на Ривиерата манипулира чувствата и действията на баща си, любовницата му, приятелката на покойната си майка, която може да му стане съпруга. Сесил прелъстява студент по право, без да ѝ мигне окото, което не е чак толкова сензационно, макар че Брижит Бардо, бойна другарка от лудите нощни партита в Париж и Сен Тропе, все още не е разголила прекрасното си тяло в почти забранения филм „И Бог създаде жената“. Но преди него „Добър ден, тъга“ става знакът за времето, в което свободните нрави доминират патриархалните ценности. Възпитаните в католицизъм синодални коментатори на културни събития отказват да приемат очевидната победа на неморалността, която самата им религия често подхранва. Някои от тях се опасяват от „фатален удар върху образа на младите французойки в очите на чужденците“.
Щастливите родители – Саган и американският художник Робърт Уестхоф
Фотография / REPORTERS ASSOCIES/Gamma-Rapho via Getty Images
И в най-смелите си мечти издателят на „Добър ден,тъга“ не може да прогнозира оглушително-скандалния триумф на своята неприлично млада дебютантка. Бестселърът на годината излиза в повече от милион копия на различни езици. Всички искат да поемат флуидите на шока, разбиващ старите представи за добро и зло и овехтелите табута на новото поколение, на което Саган е символ. „Пари мач“ я нарича „8-годишната Колет“. 68-годишният Франсоа Мориак я хвали на първа страница във „Фигаро“. „Литературните достойнства експлодират още от първите изречения и остават безспорни до края“, категоричен е нобелистът. Паралелно с него водещият критик на „Монд“ отхвърля „Добър ден, тъга“.
„За католическа Франция тогава беше немислимо момиче на 17 или 18 да прави секс с момче на своята възраст, без да е влюбено в него, а и да не бъде наказано за греха си. Хората не понасяха идеята, че момичето се отдава на еротиката и няма да е бременно след нея. За тях беше недопустимо Сесил да има права над тялото си, да го използва както иска само за удоволствие“, казва Саган.
През първите две години над 350 000 екземпляра са продадени само във Франция. Медиите въртят Саган на шиш, внушавайки на читателите, че безцеремонната, коварна и разпусната Сесил е самата тя. Някои журналисти предполагат, че толкова изпипана книга трябва да е сътворена от много по-възрастен автор, но е публикувана под името на момиче, за да предизвика фурор.
Саган бързо се събужда знаменитост и от списание Elle я изпращат да прави репортажи от Ню Йорк и Капри. Печели огромни суми с привидна лекота, а ги харчи с истинска немарливост. Когато след поредния запой в прекрасния Онфльор иска да наеме стая в хотел, се оказва, че всички са заети. „Тогава купувам целия хотел“, обявява пияната Саган и вади от вечерната си сребърна чантичка пачките с франкове , спечелени в казиното. Като истински щедър купонджия оставя туристите и наемателите да нощуват в новата ѝ собственост, докато искат. Сдобива се с просторно жилище на Левия бряг в Париж, брошката към него е кабриолет „Ягуар“. Неизменно плаща сметките на все по-нарастващата си компания. „Хранеше и поеше всички“, спомня си Жулиет Греко.
Свободата за Саган обикновено е равна на газ до дупка и флирт с опасността. Тя е само на 22, когато по чудо остава жива след първата си автомобилна катастрофа с „Астън Мартин“ . Но заради многото фрактури и болки започва да злоупотребява с медикаменти. Осъзнавайки, че животът е тук и сега и че щастието лесно може да се превърне в химера, с още по-голям плам се впуска в бохемския разгул. „Прабаба ми беше рускиня“, сериозно се шегува Саган, за да оправдае страстта към драмите, хазарта и уискито. През деня обаче се труди на пълни обороти. Стилът ѝ става все по-разпознаваем. Почитателка е на строгите класически отношения, които винаги водят до трагедия. Героите са не повече от трима-четирима, а екшънът между тях може да се случи по всяко време на всяко място. „Писането е джаз. Никога не открих прилика между хората, които познавам, и тези в романите ми. Обратното щеше да ми омръзне до смърт. Изкуството трябва да изненадва реалността. Нищо не е по-кошмарно и по-нереално от „реалистичните“ романи“, категорична е Саган, която издига страданието в култ като истински възпитаник на Толстой и Достоевски.
Денис Уестхоф от малък живее между ръкописите на романи и сценарий, вече като възрастен ще опише живота на майка си
Фотография / ullstein bild via Getty Images
Също толкова безкомпромисна е и с мъжете. След като се възстановява от операциите, се омъжва като на шега за издател номер едно на Франция Ги Шолер, с 20 години по-възрастен от нея. Бракът им продължава само две години. После се венчава за Боб Уестхоф, млад американски модел и плейбой, който се представя за художник – приятен компаньон, тълкуващ действителността леко и винаги от добрата страна. Техният юридически съюз е още по-краткотраен, но живеят под един покрив още десетилетие заради сина им Денис. А и апартаментът на Саган в Париж е най-известният литературен салон във Франция, в който се събира каймакът. Независимо дали е в столицата, на Лазурния бряг или в Нормандия, за половин век Франсоаз Саган пише 22 романа, три тома с разкази, девет пиеси, две биографии, няколко сборника с „нехудожествени произведения за места, неща и хора, които обича“, сценарии, стихове за песни…
Писането е еликсирът за вечна младост на тази жена, която по-често прилича на момче с черните си панталони и черни пуловери, с вечната цигара и чаша в ръка. Джон Ъпдайк я дефинира като „смес от цинизъм, егоизъм, лиризъм, липса на талант на крачка от гениалността, нахалница, случайно попаднала в литературата”.
Саган със Стефан Ферари – боен другар по трапеза и гонки
Фотография / Foc Kan/WireImage
Синът на Франсоаз – Денис Уестхоф, я представя в друга светлина. „Майка ми признаваше, че първа е била изненадана от вълненията и лудостта около „Добър ден, тъга“. Че днешните бестселъри са продукт на маркетинга и че вече няма скандали, които да доведат до признанието на писателя.“
