Фройд и Юнг: Войната за душата

Днес с основание се счита, че Зигмунд Фройд и Карл Юнг са бащите на съвременната психология (или може би е по-точно да се каже „бащата и синът“). Макар теориите им да се различават, те имат огромно влияние върху възприемането на човешката душевност и са в основата на редица успешни терапевтични методи.

Всъщност  пътищата им невинаги са били толкова различни. Историята им започва с приятелство – не просто колегиална близост, базирана на сходни интелектуални стремежи, а сложно и страстно привличане на ръба на вманиачеността. За 31-годишния тогава Юнг  Фройд е уважаван колега и ментор, но и бащинска фигура, пред която може да отвори душата и сърцето си.

Но постепенно динамиката на ролите се променя. Юнг от ученик се превръща в учител, а с това и приятелството му с Фройд охладнява. На всичкото отгоре, както обикновено се случва, е замесена и жена.

Зигмунд Фройд, патриархът

Зигмунд Фройд е роден като Сигизмунд Фройд на 6 май 1856 г. в малкото градче Фрайберг в Моравия (днес в Чехия). Макар да израства в относително бедно еврейско семейство, младият Зигмунд завършва медицина във Виенския университет и след дипломирането си започва работа в психиатрична клиника във Виена.

По онова време психиатрията не се интересува от психологическите компоненти на душевното здраве, а разглежда девиантното поведение единствено в светлината на анатомичните структури на мозъка. След като прекарва 4 месеца в парижката клиникаСалпетриер, Фройд започва да се интересува от „хистерията“ и по-специално от  методите за хипноза на водещия френски невролог Жан Мартен Шарко. След завръщането си във Виена той започва частна практика, специализирана в „нервни и мозъчни разстройства“. Заедно с колегата си Йозеф Бройер започва да изследва травматичните житейски истории на пациентите с хистерия и стига до извода, че говоренето за травмата има катарзисен ефект върху освобождаването на емоцията. Фройд и Бройер издават заедно книгата „Изследвания върху хистерията“ през 1895 г., с което полагат идейните основи на психоанализата.

По това време Фройд започва прецизно самонаблюдение, като анализира сънищата си през призмата на несъзнаваните процеси. Тези наблюдения водят до излизането на следващия му голям труд – „Тълкуване на сънищата“, през 1901 г. Развива терапевтичната си техника, базирана на свободни асоциации и повече не практикува хипноза. Вместо това се задълбочава в изследване влиянието на несъзнаваните мисловни процеси върху различни аспекти на човешкото поведение и стига до извода, че най-силни са сексуалните желания от детството, потискани от съзнателния ум.

Макар медицинското съсловие като цяло да не е съгласно с много от теориите на Фройд, през 1910 г. той основава заедно със свои ученици и последователи Международната психоаналитична асоциация, а неин президент става Карл Юнг.

През 1923 г. Фройд публикува „Аз и То“, в която преразглежда структурата на мисловния процес. През 1938 г. напуска Австрия заради заплахата от нацизма и заедно с жена си и децата си се мести в Лондон. По това време вече е болен от рак на челюстта и след като претърпява цели 30 операции, умира на 23 септември 1939 г.

Зигмунд Фройд
Spread the love
Публикувано от
Още от Дона Делова

Кротко жужене

6:30 е. Светът се протяга и бавно се измъква от топлата прегръдка...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ