Нещата обаче не се случват точно така. Между двамата се появява пукнатина, която все повече се разширява. Причината? Несъгласието на Юнг с един от основните постулати в теорията на психоанализата. Фройд смята, че е открил универсалния двигател на всички човешки желания и постижения, независимо лични, културни или цивилизационни – либидото. Всичко това, твърди той, произтича от сексуалността. Юнг обаче от самото начало се съпротивлява срещу тази идея. Син на християнски пастор, той не може да се освободи напълно от влечението си към мистиката, за разлика от евреина атеист Фройд. Ябълката на раздора е различното отношение към окултното, необяснимото, свръхестественото. Юнг приема материята сериозно и смята, че тя не трябва да се пренебрегва. За Фройд пък всички тези вярвания са просто сублимирано сексуално влечение. И още нещо – Юнг поставя на преден план колективната опитност и културните натрупвания на социума, докато Фройд изхожда изцяло от личното преживяване.
Отношенията между учените охладняват все повече. През 1913 г. Фройд публикува „Тотем и табу“, в която застъпва тезата, че религията е чисто и просто Едипов комплекс. Юнг пък полага основите на теорията, с която ще стане световноизвестен по-късно – за колективното несъзнавано, архетиповете и – фатално за отношенията му с Фройд – либидото като вид „ментална енергия“. В края на краищата същата година Фройд пише на Юнг гневно и злостно писмо, с което прекратява тяхната „емоционална връзка“ и напълно изоставя личните отношения. Останалото, както пише Юнг в дневника си, е мълчание.
Cherchez la femme
Като заговорихме за либидо, то съвсем не е било само психологическа категория. Цялото учение на Фройд всъщност стъпва върху собствената му фрустрация. Огромният му сексуален апетит се сблъсква с рестрикциите на възпитанието и културата му, а потисканите желания и чувството за вина избиват в най-различни посоки. По време на брака си поддържа паралелна дългогодишна връзка със сестрата на жена си, но като цяло усещането за неудовлетвореност го съпътства през целия му живот. Или може би просто не смее да формулира истинските си желания и те остават нереализирани.
Нищо нереализирано няма при колегата му Юнг. Той е витален и харизматичен и привлича жените като магнит. Около него винаги има тълпа от почитателки, спътници и музи. Макар да е син на пастор, животът му е далече от аскетиката – напротив, в определен период дори проповядва полигамията. Женен е, но поддържа поредица извънбрачни връзки.
От всички жени около Юнг обаче една оказва силно влияние върху него – както в личен, така и в професионален план. Това е Сабина Шпилрайн, руска еврейка, много умна, много чувствителна, много образована… и много нестабилна психически. След внезапната смърт на сестра си 18-годишната Сабина получава тежък нервен срив и през 1905 г. е приета в клиниката Бургхьолцли – същата, в която работи Юнг (все още като асистент). Той прилага върху нея новите методи на Фройд и успява да я излекува напълно за няколко месеца. След оздравяването си Шпилрайн решава да се посвети на психологията и от пациентка на Юнг става негова ученичка, а през 1908 г. – и нещо повече.
Отношенията между Карл и Сабина се задълбочават. От нея той черпи вдъхновение за теорията си за анимата. Тя пък копнее за дете от него – нещо невъзможно, тъй като ученият по това време е женен. Няма категорични данни дали връзката им е била консумирана физически, или е останала в сферата на фантазиите и мечтите. Продължават да се срещат до 1910 г., когато рускинята напуска Цюрих. Връща се в родината през 1923 г., а през 1941 г. е разстреляна от нацистите заедно с двете си дъщери.
Приносът на Сабина Шпилрайн към психологията е незаслужено подценяван заради пола ѝ, но в последните години името ѝ все по-често се спряга редом с тези на Фройд и Юнг. В някои отношения тя дори ги изпреварва– концепцията ѝ за сексуалния подтик, съдържащ едновременно инстинкт за разрушение и инстинкт за трансформация, предшества както идеите на Фройд за „нагона към смъртта“, така и тези на Юнг за трансформацията.
Каква е ролята на „татко“ Фройд в тази любовна история? Първоначално той се показва толерантен в писмата си до Юнг. Но с течение на времето започва все повече да се дразни и да показва неодобрението си. Основният му мотив е преминаването на границата между лекар и пациент – нещо, което той счита за недопустимо. А може да е и най-обикновена ревност. Така или иначе Шпилрайн попада точно в процепа между двамата и го разширява, докато ролята ѝ в живота на Юнг расте.
В края на краищата въпреки различията и разногласията си Фройд и Юнг полагат основите на науката за душата – единият на психоанализата, а другият на аналитичната психология. И двамата имат както привърженици, така и противници, но приносът им за развитието на психологията е неоспорим. Историята им е описана в книги и филми, а наследството им е живо и продължава да се развива и днес.
