Ще те върна назад в твоето начало – кой помогна на теб? Кой ти беше ментор? И аз стартирах кариерата си с конкурс, но и с една малка лъжа. Бях на 16 и много любопитна да се явя на кастинг в „Пайнер“ в комплекс „Приказките“ в Харманли. Имаше ограничение изпълнителите да са пълнолетни, но аз винаги съм изглеждала по-голяма и не са ме проверявали.
С учителката ми по народно пеене в гимназията записахме на една касетка фолклорна песен и я изпратих за предварителния кръг. Тя ме убеди да избера този жанр, а и аз много харесвам народната музика. Даже сега се надявам в „Гласът на България“ да има повече българска музика, за да покажем, че тя е много хубава и си заслужава да се чува.
По онова време тази моя учителка ми беше ментор – млад преподавател, много посветен на учениците си. Избраха ме и минах двата кръга в конкурса, но тогава лъсна и моята благородна лъжа. В третия кръг имах среща с продуцента Митко Димитров, който искаше веднага да подпишем договор с компанията му. Казах му, че съм на 16, а родителите ми работят в чужбина и няма как да се случи. Беше изненадан как изобщо съм се появила, кой ме е довел за конкурса…
Много смело решение за 16-годишно момиче. Живея самостоятелно от седми клас заради музикалното училище, в което съм учила. Родителите ми са тези, които не само ме насочиха към народната музика, но и ме подкрепиха по пътя, като ми позволиха да се справям сама от толкова рано и да взимам решения за образованието и кариерата си. Мисля, че това ме направи толкова борбена, научи ме да не търся подкрепа отвън. Това са качества, заради които се справям и днес.
Каква музика слушаш в свободното си време? Никаква. Имам нужда от тишина, а не да се натоварвам с текстове например. Но все пак, ако питаш за жанрове – всякакви.
Ако отворим твоя списък в Spotify, какво ще открием? Рамщайн, албанско, турско, DJ Collect, гръцко, индийско. В момента любимата ми песен е гръцко танго от 60-те, казва се „Два малки херувима“. Чух я в едно заведение и оттогава я слушам на повторение. Оказа се много популярен в Гърция шлагер.
Признавам, че ме изненадваш. Очаквах по-комерсиални неща заради имиджа ти на човек, който прави популярен продукт за публиката. Моята вече 17-годишна кариера е в такъв момент, когато вече не държа всички мои песните да са непременно хит. Позволявам си да правя парчета за себе си, неща, които са заради моите нужди като артист, а не заради реакцията на публиката.
От славата и парите ли идва тази независимост на артиста? Не бих казала. Това е въпрос на автентичност и лична нагласа. И на избор. Не може да искаш да си едновременно и комерсиален, и алтернативен. Няма как да наложиш на публиката да хареса продукт, който е трудно смилаем.
Често обвиняват попфолка, че е една от причините за пошлостта в българския шоубизнес. Чувстваш ли подобна вина? Ще ми се да не живеем със закостенели схващания и носталгия по едни минали преди 30 години времена. Трябва да сме в крак с това, което се случва по света. За себе си с ръка на сърцето мога да кажа, че към днешна дата имам едни от най-хубавите проекти във всеки музикален жанр. Гордея се с работата си и с екипа си. Моята работа е да забавлявам, а не да чета морал и да се грижа за нечий вкус. За това са предвидени едни други институции.
Казваш, че попфолкът не възпитава. Точно така – той може да вдъхновява, да показва някакъв личен пример, който подрастващите избират дали да следват или не. Но точно затова и през последните 10 години всеки мой проект е толкова изпипан, че да бъде добър пример.
Въпреки това се намират артисти, които обвиняват комерса и халтурата за ниското ниво на култура и дори за ситуацията у нас. Напускат страната заради това… Не разбирам подобно поведение, особено от хора, които са получавали толкова много внимание и любов от публиката. Ако говорим за Зуека – аз съм му голям фен и ме изненада решението му да напусне страната. Самата аз не бих могла да го направя. Повече от седмица зад граница ме прави нещастна и само дето не плача, когато кацаме със самолета на връщане.
Без да се опитваш да пренапишеш миналото си, ти се шегуваш с него и в клиповете си. Сещам се за един с Криско, в който има толкова много самоирония в заигравката с онези години. Ако искаш да вървиш напред, не трябва да забравяш откъде си тръгнал. Иначе просто стоиш на едно място – в началото. Не се срамувам от своя път, дори се гордея, че от онова момиче днес съм се превърнала в успяла жена.
Кой е най-големият ти успех? Най-големият ми човешки успех е, че живея в баланс между работата и семейството. Най-голямото ми постижение е, че имам в живота си хора, които ме подкрепят да следвам мечтите си. Мъжът ми Галин е човекът, който ми помага най-много и стои зад гърба ми. На всяка жена е ясно какво бих избрала, ако партньорът ми ме постави пред избора кариера или дом, но това никога се е случвало при нас.
Отбелязахте 14 години брак. Според психолозите във връзката критични са първата, седмата и точно четиринайстата година… Чувала съм това изследване, но по мой спомен е 13-ата година. При нас през седмата година имахме затруднения. Тогава ми беше много натоварено и физически, и психически. Галин се чувстваше пренебрегнат от моя опит да лавирам между всички задачи. За едно семейство, за една успешна връзка е ключово не просто да присъстваш, но и да участваш. Справихме се с този период и към днешна дата сме в баланс. И двамата сме въздушни знаци – аз – Близнаци, а той е Везни, и имаме лекота в общуването. И двамата не сме сръдливи – в рамките на минути, часове забравяме какво е било. Това много помага.
Как съхраняваш страстта в отношенията след толкова време? Колкото би могла да вреди липсата на една жена у дома, толкова може и да е полезна за връзката. Личното пространство и личното време са моята рецепта. Аз работя здраво три дни в седмицата – четвъртък, петък и събота. В тези дни отмятам всички задачи – срещи, участия, ето и интервюта. През другите четири дни съм вкъщи с децата, с Галин.
Не си те представям като домакиня. Мога да бъда такава, ако се наложи. Правила съм го, но днес да си домакиня не е онова, което помним от времето на нашите майки. Вече съвсем не е глезотия да имаш човек, който да помага със задачите у дома, бавачки, баби. Това се случва при почти всяко обикновено семейство – животът ни го налага със своята интензивност, пътувания. Времето не достига за всичко. А и всяка уважаваща се жена иска и има нужда от време за себе си. При мен това е времето, в което работя. Не пия кафе, не пуша цигари, не пилея часовете си в такива неща. Моето хоби е моята работа. На Галин отскоро хоби са моторите.
Опасно хоби. Не те ли е страх, че може да пострада? Неговата машина е модел чопър, който е относително безопасен. Не ме е страх, щом дори се престраших да ме вози като млад шофьор.
Всичко започна от рождения ми ден тази година, когато наши приятели ми подариха мотора – самите те са фенове и решиха да ме запалят по свето хоби. Не сработи с мен, но се оказа, че е точно за Галин.
