Георги Стрезов: В “Шибил” музиката е истински главен герой

Композиторът, чието име е във финалните надписи на “Звездни войни”, пише музиката за дългоочаквания български филм, спечелил 76 награди на международни фестивали, 14 от тях – за нея

Още на 15-годишна възраст Георги Стрезов започва да прави музика за видеоигри, а днес е един от успелите българи във филмовата индустрия. В края на 2012-а  създава своя компания. Последният му проект е албумът Flourish. За него и за други свои дейности и творби разказва самият той.

Филмова музика

Направих музика за няколко филма. Единият е „Шибил“, в който музиката е изцяло моя и е много като обем. Лентата на режисьора Никола Бозаджиев е като визуална поезия, много красив. Той е бил на 18 години, когато го е снимал. “Шибил” е със 76 награди на международни фестивали, от които за музика са 14. Най-интересното в този проект е, че е създаден от Фондация „Първа клапа“, която финансира проекти на дебютанти. За Никола Бозаджиев и Стефан Врачев – главен оператор, филмът е дебют. Но това, което са направили от визуална гледна точка, е зашеметяващо.

Във филмовата музика напоследък е модерно да звучиш като някой известен композитор, например като Ханс Цимер или друг. А Никола още на първата ни среща ми каза, че иска да възроди едно кино на емоциите, където музиката да е силно мелодична и изпълнена от голям симфоничен оркестър.Да направи филм, който да докосва сетивата, емоциите, да разтърси по някакъв начин. Бях шокиран – едно момче на 18 години ми казва нещо, което никога не съм очаквал от човек на неговата възраст. В саундтрака няма нищо компютърно. Всичко се свири на живо, както навремето за „Време разделно“ и много други.

Този филм е с кауза – да се срещнат три поколения професионалисти и да се получи „учене чрез правене“. Точно тази идея много ми хареса.

Другите филми, които тази година излязоха фестивално, а и по кината, са „Петя на моята Петя“ и „Като за последно“. „Като за последно“ е комедия на режисьора Ивайло Пенчев с участието на Мария Бакалова. А „Петя на моята Петя“ е филм на Александър Косев, много красив.

Проблемът на тази професия, особено в игрите, е, че  често работя по нещо и после две години не мога да казвам, че съм работил по него, докато неизлезе. Животът му започва много по-късно, откогато аз съм го изработил. Ето сега завърших един коледен филм, което означава, че ще забравя за неговото съществуване и ще се посветя на нещо друго до момента, в който той излезе на екран. До Коледа не мога да го чуя и да го видя, не мога да кажа, да се похваля, защото е на база договор и официално нищо не е казано за него още.

Музикант? Абсурд!

Бях щуро дете, правех големи глупости и със сигурност съм изпитвал търпението на родителите си. Те не са музиканти. Но още шестгодишен ме записаха на пиано. В семейството ми винаги се е считало, че освен да изучава езици е хубаво детето да има и някакво понятие от музика – за обща култура. На мен ми харесваше, но имах голям проблем, който може би сам си го бях създал. Винаги ми е било неприятно да свиря пред публика. Има доза егоцентричност у мен и наистина не обичам да се показвам. Ако не дам максималното от себе си, това ме изяжда отвътре.

Явих се на приравнителен изпит в Музикалното училище и ме приеха, но на път за вкъщи, когато майка ми ме попита дали искам да уча там, отговорих: Абсурд! Аз никога няма да стана музикант. И стигнах до Музикалната академия.

Хоров диригент, счупен от пеене

Като ученик се запознах с различни видове музикален софтуер, което ми даваше възможност да пиша някаква музика, която звучеше странно в началото. Имах възможност да свиря на пиано и синтезатори, въпреки че пианото винаги съм го намирал за малко скучен инструмент откъм тембри. Търсех някакъв по-интересен звук и тогава открих нови звуци и хоризонти. Започнах да се самообучавам. Бях на 13. След това започнах да свиря в различни банди. Свирихме даже с Васето Крумов и група симпатяги поп-рок. Междувременно бях решил, че искам да правя музика за филми. Може би защото много обичам киноизкуството. Започнах да правя музика за документални филми, за късометражки на приятели и познати, които щяха да учат в НАТФИЗ. Те пък започнаха да правят начални стъпки в постановки, късометражни филми, литературни четения и аз пишех музиката и свирех – харесваше ми.

Имах и някаква мания по японската култура, бях решил да следвам японистика. По онова време ментор ми беше Борислав Славов, български композитор за видеоигри, много известен на Запад. Той ми каза да не се занимавам с глупости, а да пробвам в Музикалната академия.

Покрай майка ми, която е изкуствовед и се занимава с изобразително изкуство, се запознах с Юлия Ценова,  композитор и джаз музикант. Отидох при нея с едно листче с някои неща, които бях правил, и тя ме посъветва да кандидатствам в Музикалната академия. И започнах – солфеж, хармония, слушане, страшни усилия, защото трябваше да наваксам 12 години за една. Беше ми много трудно, а и точно по това време баща ми си отиде и трябваше сам да изкарвам парите за уроците.

Приеха ме в Музикалната академия, но не композиция, а хорово дирижиране. Пеех и в хора. За пет години се счупих от пеене. Пях в различни състави, на различни концерти. Работех и в щатния академичен хор. И сега  като композитор много добре познавам възможностите на човешкия глас.

Собствено звукозаписно студио

Студиото не е мое изцяло. Няколко души го създадохме през 2012 година. Записвахме на различни места преди това. В интернет форуми за обмен на музика, в които участвах активно, се запознах с уникални хора, част от тях са вече големи имена в Холивуд и в Лондон. Работех вкъщи, имах си домашно студио и лека-полека нещата се разгърнаха и започнах да работя с Борис Радилов – виолончелист, Георги Еленков – диригент, а също и продуцент в радиото, Любо Денев-младши. Направихме фирма и стана ясно, че не можем да продължим да правим записите другаде, защото е трудна самата логистика по организацията на записа. Често имаме клиенти, които се обаждат от днес за вчера. Наехме помещение в „Красна поляна”, ремонтирахме го и го  оборудвахме. Тук може да записва голям симфоничен оркестър. В студиото записваме филмова музика и музика. Идват и композитори да записват своите концерти. Разполагаме с роял Steinway & Sons B – среден по размер.

Едно от многото неща, с които се занимавам, е да правя виртуални инструменти – свириш на пиано, а отзад звучи хор или оркестър. Често ме питат дали виртуалните инструменти ще надвият живите, мога да кажа, че едни 80% от поръчките идват за тези виртуални инструменти. Много често имаме поръчки за хор. Да, ние сме използвали този хор, той звучи страхотно. И искат да викнем същите певци да пеят върху вече одобрените виртуални инструменти.

Да те потърсят от Холивуд

Такъв беше и случаят със STAR WARS. Обади ми се Джон Пауъл, един от моите идоли. Попита дали могат да говорят с мен по работа. Говорихме по скайп и тогава Джон Пауъл ми каза: „Работя по един проект, сигурно си прочел. Ползваме твоите виртуални инструменти и народни гласове, един от персонажите във филма сме го озвучили с твои звуци. Ти нали можеш да ни помогнеш да организираме записа?“

И аз да, разбира се, ние имаме фирма за записи.

И се започна едно голямо приключение, защото  корпорация като „Дисни“, в случая „Лукас филм“, работят със съвсем различни мащаби. Трябваше да търсим дали има секюрити камери в БНР, да пратим инфо колко хора имат достъп до студиото, да купим шредер. Музикантите влизаха в студиото, даваха им се нотите, излизаха и нотите минаваха през шредера. Човек от „Дисни“ стоеше до шредера и следеше. Абсолютна потайност. Проектът носеше заглавие Red cup – Червена чаша. Казах на музикантите, че дори и да им направи нещо впечатление, да не реагират и да не разказват на никого нищо. Те не бяха виждали нотите и не знаеха за какво говоря, но когато започнахме да свирим и прозвуча основната тема, всички я разпознаха и се сетиха за какво иде реч. Джон Пауъл дойде от Англия след шест дни плътни записи на оркестъра. Записахме хоровете и на другия ден рано сутринта заминаха за Щатите в Skywalker в Сан Франциско, в студиото на Лукас да правят финалния микс. До последно не знаехме дали ще ползват тези записи, в които участвахме, защото уговорката беше, че само ще пробват.

Освен че бях посредник, дирижирах мъжкия хор, женския го дирижира Ваня Монева. Хубавото е, че поне моето име пишеше на финалните надписи на филма, но пак повтарям – ние сме голям екип. В книжката към официалния диск са изписани всички музиканти.

Музика за себе си

Цял живот съм писал музика за други хора, от няколко години правя музика за себе си, за кеф. Експериментирам. Първият албум, който направих през 2019-а, е „ Birth of a flower“ , той беше между synth wave звучене и лек джаз. Flourish записахме през април. Той е за щрайх квартет и пиано. Снимах му видеоклип и е като концерт. Минимализъм и неокласика, музика, която лесно се слуша. В хармоничния език се доближава до поп музиката.

Spread the love
Публикувано от
Още от Вида Пиронкова

Пепи Писарски: Между несбъднатата любов, гъбите и наследството

Музикалната биография на Пепи Писарски, познат като фронтмен на група “Атлас”, започва...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ